Сериалът на HBO превърна 30-километровата зона на смъртта около Чернобил в туристически хит. Кои са хората, които прииждат на това място – 33 години след катастрофата? Кай Дамбах разказва за едно свое пътуване дотам.
Покрай излъчването на хитовия сериал "Чернобил" селфитата, направени на мястото на събитията отпреди 33 години, растат лавинообразно. Всички говорят за селфи-туристите, за кликове и споделяния. Но никой не говори за самото място, където са направени снимките - за Чернобил, където на 26 април 1986-а избухва истинска ядрена катастрофа. Всичко това ми напомня за едно мое пътуване до Чернобил преди – когато още не се беше разразила медийната истерия, пише Кай Дамбах.
Туристически маршрути из Чернобил
Град Припят е на около четири километра от централата в Чернобил. Той е изграден през 1970 - едновременно с реактора. Припят се намира в епицентъра на 30-километрова зона около централата. Навремето в града са живеели около 50 000 души - преди той да бъде евакуиран на 27 април 1986
По време на експлозията загиват двама, още 28 - предимно работници от централата и хора, оказали първа помощ - умират в следващите седмици от изгаряния или от облъчвания. Официалните данни за жертвите варират. Световната здравна организация смята, че пострадалите са 4000 души - толкова са хората, загинали в течение на годините от последствията на аварията. А броят на заболелите вероятно възлиза на милиони.
И до днес достъп до 30-километровата забранена зона, в която радиоактивното излъчване е най-високо, достъп имат само работници от централата, служители на властите, както и туристически групи, получили специално разрешение. В първите десет дни след експлозията там е измерена радиация от трилиони бекерела. Като туристическа дестинация районът се предлага от 2011-а година насам - след като властите решават, че влизането в забранената зона вече не е опасно.
Серей Иванчук е един от организаторите на туристически обиколки из зоната. Той разказва, че посетителите не спират да снимат, докато обикалят. Но повечето посетители проявявали достатъчно уважително отношение към разигралата се трагедия.
Трагедията като магнит за туристите
Впрочем - правенето на селфи в района бе известен феномен и преди година и половина, още преди началото на снимките за сериала. Тогава посетих зоната в рамките на организирана обиколка. Бяхме подготвени - с филми и документални разкази за събитията, показани по време на двучасовото ни пътуване от Киев до Чернобил.
На входа на зоната трябваше да покажем паспортите си - точно както при контролите по летищата. Провериха паспортите ни много внимателно и органите по сигурността ни дадоха много точни указания: не докосвайте нищо, не местете нищо и най-вече - не взимайте нищо със себе си! Гайгеровите броячи, които носехме със себе си по време на цялата обиколка, ни напомняха недвусмислено защо. Понякога се случваше да запищят много силно и тогава поемахме по друг маршрут.
Минахме през някогашния работнически град Припят, построен в непосредствена близост до реактора. Беше ужасно. Купчините книги, подредени по коридорите на жилищата, бяха от 1980-а година. Имаше и вестник - излязъл само дни преди катастрофата. И пазарният площад, и виенското колело, и лунапаркът - всичко, замислено за приятното прекарване на времето на обитателите, стоеше изоставено, всичко се разпада от над 30 години. Когато бях там, бе страшно студено - минус 20 градуса. Но усещах не само студ, като че ли времето беше замръзнало.
Сериалът на HBO съвсем точно предава впечатлението, че през 1986-а година никой не е знаел какво е радиоактивността, нито пък как човек може да се предпази от нея. Днес е друго. Преди напускането на сградата всички минахме през специален шлюз, за да сме сигурни, че не сме облъчени. Имаше два пропускателни пункта - един на десет километра от реактора, а през другия се минаваше при напускането на зоната. По този повод си мисля, че по време на всеки трансатлантически полет днешният човек навярно получава повече радиоактивно облъчване, отколкото за един ден в Чернобил.
Телевизионен туризъм и социални медии
Чернобил все още е място, което е трудно достъпно. И в чисто физически план, но и що се отнася до получаването на нужните разрешителни. Затова не мисля, че скоро ще бъде връхлетян от туристически тълпи. Но е много добре известно какво е способен да предизвика някой хит в социалните медии - ако се имат предвид други локации, станали популярни покрай телевизията или киното. Особено в случаите, в които могат по-лесно да бъдат достигнати. Това засяга Дубровник в Хърватия или Мая Бийч в Тайланд. В Дубровник бяха заснети сцени от "Игра на тронове" и "Междузвездни войни", а в Тайланд - филмът "Плажът" с Леонардо ди Каприо в главната роля. В резултат на това Мая Бийч бе до такава степен бе наводнен от туристи, че се наложи да бъде затворен поне до 2021-а година - плажът се нуждае от възстановяване.
Определено става дума за феномен: хората вече не идват заради красивата природа - или както в случая с Чернобил - заради разигралата се там трагедия. Те идват заради филмовите сцени, от които са впечатлени. Търсенето на пътувания до Чернобил е нараснало в последно време с 30-40 процента, съобщават туристически агенции, цитирани от "Ройтерс". Защото Чернобил е нещо много повече от един хит в Инстаграм - мащабите на катастрофата, предизвикала множество жертви, промениха нашия поглед към ядрената енергия веднъж завинаги. От няколко години Чернобил кандидатства да стане част от културното наследство на Юнеско - като предупреждение към човечеството.
