Език, мой… - защо си толкова труден и непознат - стенат ученици и кандидат-студенти на всеки изпит по български език и литература в последните години. Стенат и проверяващите на писмените им работи, които се чудят как да им пишат повече от двойка, без да изнасилят чувството си за достойнство и професионализъм.
Как става така, че българската граматика и правопис са твърде висока летва за зрелостниците, която много от тях не могат да надскочат? Родните буквички и словосъчетания вече са все по-голям препъни-камък за явяващите се на изпити, нееднозначно показват резултатите от матури и приемни изпити за университет.
Как няма да е така, след като азбуката е поне с три букви по-малко за днешните ученици. "Ч" вече се пише с цифрата 4, "ш" - с шестица, "я" - с латинското "y". Т.нар. маймунка от интернет сайтовете (@) също е предпочитана в ученическите есемеси и чатове в мрежата, където за щастие не се използват точки, запетайки и всякакви досадни пунктуационни знаци. Така че да живее маймуницата, а Кирило-Методиевата азбука може да почака по-добри времена.
Е, налага се да се владее и да се пише на нея сносно, за да влезем в университет. Но и там критериите вече са толкова занижени, а местата толкова много, че реално всеки, който върже тройка на приемния изпит, може да прекрачи прага на вуза. Някои от висшите училища вече полагат усилия да свършат работата на учителите от школата и най-накрая да понаучат младите българи на книжовен език, правопис и правоговор.
В редица факултети на Алма матер са въвели от тази учебна година курс по български език, защото всеки трябва да знае да пише правилно, свързано и стегнато на родния си език. Така е, но защо за 12 години в училище младежите не се научават на това "изкуство"? В прогимназията те имат по 5 часа седмично български език и литература, а в горен курс са по 3 часа.
Нямат навика да четат книги и да пишат съчинения на родния си език, а той само така се школува и развива, казват филолози. Наблягат на електронната комуникация, където се пише, както и се говори - т.е. небрежно, с малко думи, често на латиница, от която не личи дали си сбъркал О с У, А с Ъ, Д с Т и др.
Такъв е животът - обичат да казват французите. Не можем да върнем лентата назад и децата да не общуват с постиженията на интернет. Но със сигурност можем да накараме системата на образованието да си свърши работата и 12-те години, прекарани в класната стая, да не са проспано време за децата. За целта часовете по български език може би трябва да са повече, а поднесената информация не толкова академична. Учебникът по български език за 6-и клас например е като за първокурсници в специалността "Българска филология", казват по-възрастни преподаватели. Тогава не е учудващо, че учениците масово си казват: "Колко съм тъп! Нищо не разбирам от тази граматика. Я, по-добре да я зарежа."
Неспирните експерименти в системата на средното образование в последните години на преход със сигурност затвърдиха едно - неграмотността у младежите и отегчението от училището. Всеки следващ министър на образованието и науката въвежда екстравагантни методи и схеми на обучение и оценяване на постигнатите знания. Само не става ясно дали има такива в наличност.
Скромни факти: 56% от явилите се на предварителния изпит по български език и литература в Алма матер имат двойки, няма нито една пълна шестица, над 15 на сто от кандидат-студентите имат оценка от 3 до 3,49. Т.е. преди десетина години сигурно щяха да се приобщят към ордата на двойкаджиите.
Резултатите от матурата по български език пък били сходни с миналогодишните и не се налагала промяна на скалата за оценяване, успокояващо обяви министър Даниел Вълчев, но за пореден път не благоволи да оповести публично каква е тя.
Никак не е успокояващо обаче, че ширещата се слаба грамотност и ниска култура на езика у младите вече са традиция. Тъжно е и страшно, защото, без да сме под чуждо робство, доброволно губим един от най-ярките символи на българщината!
автор : Маргарита Благоева
Как става така, че българската граматика и правопис са твърде висока летва за зрелостниците, която много от тях не могат да надскочат? Родните буквички и словосъчетания вече са все по-голям препъни-камък за явяващите се на изпити, нееднозначно показват резултатите от матури и приемни изпити за университет.
Как няма да е така, след като азбуката е поне с три букви по-малко за днешните ученици. "Ч" вече се пише с цифрата 4, "ш" - с шестица, "я" - с латинското "y". Т.нар. маймунка от интернет сайтовете (@) също е предпочитана в ученическите есемеси и чатове в мрежата, където за щастие не се използват точки, запетайки и всякакви досадни пунктуационни знаци. Така че да живее маймуницата, а Кирило-Методиевата азбука може да почака по-добри времена.
Е, налага се да се владее и да се пише на нея сносно, за да влезем в университет. Но и там критериите вече са толкова занижени, а местата толкова много, че реално всеки, който върже тройка на приемния изпит, може да прекрачи прага на вуза. Някои от висшите училища вече полагат усилия да свършат работата на учителите от школата и най-накрая да понаучат младите българи на книжовен език, правопис и правоговор.
В редица факултети на Алма матер са въвели от тази учебна година курс по български език, защото всеки трябва да знае да пише правилно, свързано и стегнато на родния си език. Така е, но защо за 12 години в училище младежите не се научават на това "изкуство"? В прогимназията те имат по 5 часа седмично български език и литература, а в горен курс са по 3 часа.
Нямат навика да четат книги и да пишат съчинения на родния си език, а той само така се школува и развива, казват филолози. Наблягат на електронната комуникация, където се пише, както и се говори - т.е. небрежно, с малко думи, често на латиница, от която не личи дали си сбъркал О с У, А с Ъ, Д с Т и др.
Такъв е животът - обичат да казват французите. Не можем да върнем лентата назад и децата да не общуват с постиженията на интернет. Но със сигурност можем да накараме системата на образованието да си свърши работата и 12-те години, прекарани в класната стая, да не са проспано време за децата. За целта часовете по български език може би трябва да са повече, а поднесената информация не толкова академична. Учебникът по български език за 6-и клас например е като за първокурсници в специалността "Българска филология", казват по-възрастни преподаватели. Тогава не е учудващо, че учениците масово си казват: "Колко съм тъп! Нищо не разбирам от тази граматика. Я, по-добре да я зарежа."
Неспирните експерименти в системата на средното образование в последните години на преход със сигурност затвърдиха едно - неграмотността у младежите и отегчението от училището. Всеки следващ министър на образованието и науката въвежда екстравагантни методи и схеми на обучение и оценяване на постигнатите знания. Само не става ясно дали има такива в наличност.
Скромни факти: 56% от явилите се на предварителния изпит по български език и литература в Алма матер имат двойки, няма нито една пълна шестица, над 15 на сто от кандидат-студентите имат оценка от 3 до 3,49. Т.е. преди десетина години сигурно щяха да се приобщят към ордата на двойкаджиите.
Резултатите от матурата по български език пък били сходни с миналогодишните и не се налагала промяна на скалата за оценяване, успокояващо обяви министър Даниел Вълчев, но за пореден път не благоволи да оповести публично каква е тя.
Никак не е успокояващо обаче, че ширещата се слаба грамотност и ниска култура на езика у младите вече са традиция. Тъжно е и страшно, защото, без да сме под чуждо робство, доброволно губим един от най-ярките символи на българщината!
автор : Маргарита Благоева
