Скандалът с изявлението на сръбския външен министър Ивица Дачич по адрес на българския премиер е сред тематичните акценти в неделните вестници.

"По разпореждане на вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева посланикът на Република Сърбия в Република България ще бъде извикан в понеделник в Министерството на външните работи. Това съобщиха от пресцентъра на МВнР. Повод за срещата е изказване на сръбския първи вицепремиер и външен министър Ивица Дачич по адрес на думи на премиера Бойко Борисов в Познан. По време на пресконференцията на правителствените ръководители на Германия, Полша, България и Република Северна Македония Бойко Борисов бе попитан от журналист как ще се отрази на евроинтеграцията на Западните Балкани номинирането на испанския външен министър Жозеп Борел за Върховен представител на ЕС по външната политика и политиката за сигурност, след като неговата страна не признава Косово. Българският премиер отговори: "По отношение на Върховния представител - когато се заеме такъв важен пост, последното, което трябва да правиш, е да защитаваш националния си интерес, а трябва да защитаваш интереса на целия Съюз. Ако Борел бъде избран, това не значи, че мнението на Испания ще бъде меродавно за другите държави, които сме признали Косово." По време на разговора със сръбския посланик ще бъде припомнена подкрепата до момента на Република България за европейската интеграция на Република Сърбия. От българска страна ще бъде повдигнат въпросът как такива изказвания от партньорите ни в Белград се отразяват на добрите българо-сръбски отношения." - в. "Труд".

"Сръбският външен министър Ивица Дачич заяви днес, че позицията на Европейския съюз не е, че Косово е независимо, и българският премиер Бойко Борисов, който твърди, че е, трябва да се съобразява с това, предаде Танюг. Дачич направи остри коментари по националната телевизия РТС по повод изявление на Борисов, цитирано от агенцията, че бъдещият шеф на дипломацията на ЕС Жозеп Борел би трябвало да изразява позициите на целия ЕС, независимо че неговата страна Испания не признава Косово. Пет от страните-членки на ЕС не признават Косово за независима държава - Гърция, Кипър, Румъния, Испания и Словакия. Останалите 23 членки на ЕС, включително България, са признали косовската независимост..." - в. "Дневник".

"Външният министър на Сърбия Ивица Дачич, който дълги години беше говорител на бившия диктатор Слободан Милошевич, отправи тежки упреци и нападки срещу България и нейния премиер Бойко Борисов. Пред държавната телевизия РТС Ивица Дачич призова "Борисов да зачита позицията на ЕС относно независимостта на Косово и да не дава уроци на новия еврокомисар по външната политика Жозеп Борел". Коментарът му бе по повод призива на Бойко Борисов Борел да защитава интересите на ЕС. Според Дачич "позицията на ЕС била, че Косово не е независимо". Истината е обаче, че 23 държави от общността вече са признали новата държава, създадена след отделянето й от Сърбия. "Бойко, да ти кажа едно нещо - позицията на ЕС е, че Косово не е независима държава. Ти, Бойко, трябва да зачиташ позицията на ЕС, а не да даваш уроци на Борел. Какво е това безобразие, на какво прилича. Писна ми от всичко това. А да не говоря и за това, че само преди няколко месеца получи наш орден", каза разгневеният Ивица Дачич. Той беше най-близкият сътрудник и дългогодишен говорител на Милошевич, включително и по време на агресията срещу Босна и Херцеговина и Хърватия, когато бяха извършени най-ужасяващите военни престъпления след Втората световна война, включително и геноцид, често напомнят медиите в Прищина. Миналата седмица властите във Вашингтон призоваха "Дачич да спре да унищожава американските банкноти, защото това е престъпление". Дачич собственоръчно написа върху стодоларова банкнота "Косово е сръбско". Сръбският вицепремиер твърди, че "САЩ подготвят предложение за разрешаване на косовския въпрос, което означавало Белград да спре с лобирането за оттеглянето на признаването на независимостта на Косово, а в замяна властите в Прищина да премахнат митническите такси за сръбските стоки". Косово обяви независимост през февруари 2008 година. До момента над 100 държави са признали независимостта му, включително и България." - в. "Стандарт".

Финансирането на партиите все така е сред актуалните теми.

"Асоциация "Прозрачност без граници" се обяви против приетите от парламента промени в начина на финансиране на партиите. "С приемането на неограниченото и на практика безконтролно финансиране от юридически лица и със свеждането на държавната субсидия до символични стойности е унищожен бавният и мъчителен прогрес по създаване на рамка от базисни правила, която в общи линии съответстваше на европейските стандарти в тази област. Прибързаните, необмислени и писани "на коляно" предложения за финансиране от юридически лица ще доведат до ефект, при който така нареченото "отворено финансиране" ще превърне в разграден двор държавата в лицето на политическите партии и на представителните институции, създадени въз основа на изборния процес", смятат от неправителствената организация. След промените става възможно "неограниченото по размер получаване на дарения от юридически лица (дори това да означава, че една партия може да получи 1 милион само от една фирма и да се превърне в частната партия на фирмата-дарител; такава практика не е допустима дори в либералната политическа система на САЩ", "финансиране от държавни и общински фирми и/или от фирми, в които държавата/общините имат дялово участие (преди две десетилетия тази практика водеше до източване на общински и държавни фирми и бе преустановена след скандални случаи на злоупотреби по време на местните избори през 2007 г.)", "финансиране от фирми, които са кандидати и/или изпълнители на обществени поръчки", което "ще доведе до пренасочване на финансовите ресурси, предназначени за изпълнение на обществените поръчки, към политическите проекти на тези, които вземат управленските решения", "финансиране от фирми, осъществяващи хазартна дейност, от фирми, работещи в сектори, които са силно регулирани от държавата (такива например са финансовият сектор, производството и търговията с енергийни ресурси), фирми-концесионери, които имат договорни отношения с държавата или общините, в които акционерно участие имат чуждестранни юридически и/или чуждестранни физически лица, от фирми, които са регистрирани в страната, но в които дялово участие имат други фирми, регистрирани в офшорни юрисдикции"..." - в. "Сега".

"Членският внос на ГЕРБ е 2 лв. В промените в Устава на партията, които предвиждаме, той в бъдеще да се определя от изпълнителна комисия. Трябва да се състоят разговори за размера на членския внос за ПП ГЕРБ, защото при субсидия 1 лв, ние ще имаме нужда от приходите на членски внос". Това заяви Даниела Дариткова, председател на ПГ на ГЕРБ, в предаването "Тази събота" по бТВ. Тя посочи, че не смята, че финансиране от страна на бизнеса, би довело до зависимост на партиите. "Категорично не смятам, че субсидията е основното, което държи политическите партии живи и съм убедена, че големите политически партии би следвало да се справят с всяко предизвикателство, още повече, че подобна субсидия не е новост в нашия политически живот", каза Дариткова, цитирана от "Фокус". Според нея политическите партии би следвало да чуват гласа на обществото. "На референдума 2.5 млн. български граждани прецениха, че политическите партии би следвало да се справят и да предлагат политики с тази субсидия", коментира още Дариткова. Попитана защо се предприемат тези мерки, след като референдумът е бил преди три години, тя отговори: "Ние го чухме още 2017 г., когато направихме предложения за мажоритарен избор и за субсидия от 1 лев, само че тогава бяха отхвърлени". "Ниската избирателна активност на последните избори беше един такъв знак за нас", допълни тя. Дариткова поясни, че дебатът за субсидията е важен, но той не се е провел по същество - всички политически партии са спорили за размера на субсидията. "Ние смятаме, че дебатът може да продължи. Така или иначе сега субсидията се регламентира в Закона за държавния бюджет. Трябва сериозно да се прегледа и Законът за политическите партии", заяви Даниела Дариткова. На въпрос дали им липсва Цветан Цветанов, Дариткова отговори: "Темата за нас е приключила, защото той не е член на ПГ на ГЕРБ. В парламента се опитваме да се справяме с всички предизвикателства". Тя обясни, че последно е разговаряла с Цветанов преди няколко седмици. На въпрос дали с промените в субсидията не се наказва финансово опозицията, тя каза: "В никакъв случай. БСП е голяма партия. Те имат значителен брой гласове на последните избори. Ако разумно си правят сметките, могат да финансират своята дейност със субсидията, която получава". Според нея БСП разполага със значителен финансов ресурс..." - в. "Стандарт".

"ПП ВОЛЯ върна субсидията, наддадена от Министерство на финансите, веднага след като получи официалното писмо за това от ведомството на Владимир Горанов, съобщиха от пресцентъра на партията. Срокът, отпуснат от финансистите, бе 31.12.2020 година. Така партията на Веселин Марешки възстанови на държавния бюджет 655 938 лева. "Ще припомним, че и на първо, и на второ четене в пленарна зала, депутатите от ВОЛЯ гласуваха държавната субсидия за политическите партии да стане от 11 лева на 1 лев. С тези изменения в Закона за държавния бюджет ще излязат на светло всички "дарения", които бизнесът даваше на партиите в куфарчета, в чантички и по всякакъв друг начин. С промените ще се следи дали се лобира за една или друга фирма относно спечелването на обществени поръчки, например", коментира лидерът на ВОЛЯ Веселин Марешки. Той каза още, че ако президентът наложи вето върху тези поправки, ще срещне отпора на "Воля" - в. "24 часа".

"БСП сигнализира международни институции и посланици за намаляването на партийните субсидии. Председателят на левицата Корнелия Нинова е изпратила писмо до Европейската комисия, ОССЕ, ПАСЕ, Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП, ПЕС и посланиците на държавите от ЕС и САЩ в България във връзка с приетите промени в Закона за държавния бюджет, свързани с радикална промяна във финансирането на политическите партии, съобщиха от пресцентъра на БСП. В писмото се обяснява, че приетата промяна предвижда намаляването на държавната субсидия за партиите и коалициите, като един получен действителен глас от тях се приравнява на 1 лев, вместо на досегашните 11 лева. "Тези промени засягат базови принципи на функционирането на политическите партии, прозрачното им финансиране и необвързването им с корпоративни и лобистки интереси. Измененията се правят внезапно, без подготовка и обсъждане, три месеца преди местните избори, което лишава опозицията от ресурс за равнопоставено участие в изборния процес", пише още в писмото. Според Нинова приетото предложение от управляващата партия за субсидия от 1 лев на глас е далеч от адекватното му решение, като най-добро доказателство за това са думите на министър-председателя Бойко Борисов, казани при внасянето на законопроекта в Народното събрание: "Ще стане накрая като ... в много страни милиардерите и олигарсите да са и премиери - няма да мине много време и партиите ще станат собственост на бизнесмените." Лидерът на левицата подчертава, че намаляването на партийните субсидии и допускането на финансиране от юридически лица фундаментално променя условията на функциониране на демократичната политическа система в България. "Политиката се превръща във функция на частни интереси, за които няма гаранции, че ще представляват обществения интерес. В крайна сметка политическите партии ще бъдат задължени да изпълняват услуги на своите донори", пише в писмото..." - в. "Стандарт".

Туристическият сезон по българското Черноморие също е сред темите на всекидневниците.

"До месец Министерство на туризма ще внесе промени в Закона за туризма. Идеята е националните курорти като Слънчев бряг, Златни пясъци и Албена, например, да бъдат разделени на зони - съответно за забавление и за семеен туризъм, предава бТВ. Южният плаж на Слънчев бряг да остане парти зона, в която дискотеките да работят през цялата нощ. За това настояват от Българската асоциация на заведенията. Според депутата от Обединените патриоти Валери Симеонов, който е в основата на Закона за шума, зонирането е невъзможно, тъй като курортите са изградени още по времето на социализма като семейни, пише Епицентър. От Министерството на туризма пък предлагат с решение на местната власт да се определя в националните курорти до колко часа да се вдига шум. "Големите туроператори работят изключително сегментирано, за това когато говорим само и единствено за национално курорти, да има зониране, за да се предлагат по-целево туристическите продукти, предложи министърът на туризма Николина Ангелкова.Според Валери Симеонов по принцип може да се обсъди едно такова отделяне на отделни, умишлено създадени, такива места за развлечение, в които да е разрешено озвучаването и след 23 ч. По думите му това е въпрос на бъдеща законова уредба и задължително тези зони трябва да бъдат нови и доста далече от всички населени места." - в. "Стандарт".

В. "Дневник" публикува по темата коментар от Стоил Стоилов, озаглавен "Математика за концесионери и за крокодилските сълзи на меринджеите в туризма": Уважаеми читатели, малко късно се намесвам в дебата за чадъри и шезлонги. Причината е, че последната седмица почивах на БГ черноморието. Така че съм свеж и актуален като метеоролог на смяна. Или като фотограф на плажа на Слънчака. И така - къмпинг "Делфин" между Варвара и Ахтопол. Цена на голяма палатка 10 лева, на човек 4 лева, 2 лева за ток и 1 лев за колата - общо 21 лева на ден за мен и Дулцинея. В боровата гора е прохладно и е близо до плажа. Бирата в капанчето е 2.70, а 2 литра бира в пластмасова бутилка в магазинчето е 3.60 лева. Пак курортна цена, ама е ледена. Сега да минем към математиката за концесионерите с чадърите и пластмасовите нарове с виниловите постелки, или т.нар. шезлонги. Цената на всяко едно от тия неща в Ахтопол е 5 лева. Значи ако аз и Дулцинея искаме сянка, на ден ще плащаме по 15 лева. За една седмица това са 105 лева. Тези пари са за удоволствието ми да ходя до плажа само с едно пешкирче или чаршафче, за да не лежа на винила. Много ли е или малко? Както е казал рошавият гений с мустаците, всичко е относително. Важно е да си отговорим на въпроса за какво плащаме. А ние плащаме за комфорта на сянката и за удобството да не се търкаляме в пясъка. Лично аз с удоволствие си лежа на пясъка на едно лично чаршафче, дето си го нося. Сега да се пренесем на неохраняемата зона пред къмпинга. На пясъка има инсталирани всевъзможни фабрични изделия, които да ви направят сянка. Като се почне от китайски чадърчета за по 10 - 12 лева, до фабрични тенти с по 6 - 8 кв. метра сянка. Завръща се и старата тента с 4 колчета и домашен бял чаршаф, под която се криехме като деца преди 55 години. Има и всякакви плажни мебели - платнени столчета, цели плажни кресла с облегалка за главата, сгъваеми и надуваеми легла и каквото още се сетите. И всичко това сгъваемо, леко и удобно за носене. Един татко може спокойно да осигури сянка и комфортно седене на семейството, без да е шампион по щанги. Ако има разбрана съпруга, може да занесе на плажа и хладилна чанта с 2-3 студени бирички и 2-3 сокчета за децата плюс надуваем крокодил например или розово фламинго. Сега да се запитаме дали искаме да оставим 105 лева за една седмица за услугите на концесионера в Ахтопол, или да си купим няколко плажни артикула, които ще ползваме още 4 - 5 - 6 години. Търговските вериги предлагат от пиле мляко в този сегмент. Моят избор е за второто и 105 лева са ми напълно достатъчни.

Сега си направете сами калкулацията Ако цената не е 15 лева, а 40, 50 лева или повече, каквито касови бележки се търкалят из медиите. Гледам по телевизора един особено трогателен млад човек. Сложил е шезлонги от тиково дърво (4 броя), огромен чадър над тях със специален италиански плат, който не пускал UV лъчите, и там можело да се съберат по 10 човека. Наистина съм впечатлен! Има обаче малък проблем. На този плаж туристите, които различават тиково дърво от байцвани чамови летви, са колкото пръстите на ръката на разсеян дърводелец. Това с плата с UV защита е ОК, за който разбира. Само че, ако аз като плащам 70 лева за услугата, не искам 10 души на шезлонга си? Аз не съм дошъл на пионерски лагер. А клиентите за тези суперчадъри и шезлонги (за малко да кажа миндерчета), са в друг ценови сегмент.

Чува се вой на концесионери Щели да намалят цените само ако държавата им свали концесионните такси. Така ли? А може ли държавата да вдигне концесионните такси и ако няма концесионери, да даде плажовете за управление на местните общини без право на концесиониране. Или и това вече е непосилно за кметовете? Ясно е, че концесионерите имат разходи - спасителите искат заплати, искат вода и кафета, тракторът, който чисти плажа, иска нафта, ако има доктор, и той иска заплата. Но както казват самите концесионери, нали е пазарна икономика. Е, да, пазарна икономика е, само че политическите чадъри и лобисткото законодателство осигуряват ресурса, който вие, уважаеми, ползвате. И точно по пазарните закони аз си купувам плажния комфорт от спортния магазин и напускам услугите ви. Отивам на неохраняем плаж, на свободна зона или както там се казва. Време е и да се разсее митът, че там е мръсно, не се чисти и т.н. Да, сигурно има и такива места. Но аз наблюдавам как става все по чисто, защото наоколо щъкат собствените ни деца. Има ли риск? Да, има. Като няма спасител, има и риск. То има риск и ако има спасител. Само че по света има десетки хиляди километри плажове без спасители. Има ги в Европа, има ги в Азия, Африка и двете Америки. Но това е осъзнат избор на възрастни хора. Не искаме да сме стадото, което е навряно в кьошетата на плажовете. Така че хващайте калкулатора и си оправете математиката. Или отивам в чужбина. Струва си да кажем нещо и за различния тип отдих При хотелите с ол инклузив всичко е ясно. Те ощетяват местните общности, защото концентрират паричния поток в едни ръце и той обикновено напуска региона. Квартирите са полупразни, ресторантчетата - също, никой не купува домати от бабите и ракия от местния магазин. Но това е цената, която местните хора по крайморските градчета платиха, за да си продадат набързо нивите. Сега вместо туристи имат съседи и конкуренти от апартхотелите и частните новопостроени къщи. Собственикът не е турист. Шестата му братовчедка спи безплатно. Особена тема е бюджетният отдих. Струва да помислим за двете "К" - къмпинг или квартира. За къмпингите вече писахме в "Къмпингите - начин на употреба". Квартирите в момента се конкурират с бюджетните хотелчета. В Ахтопол квартирите са 15 лева с климатик, самостоятелен санитарен възел и телевизорче. Значи 30 лева за двамата с Дулцинея. Супер! Само че, скъпи читатели, квартирите не са това, което бяха преди 30 - 40 - 50 години. Тогава бабите даваха по една-две стаички и ги майтапехме, че ни настаняват в кокошарника. Тогава нямаше проблем да си сготвиш вечерята, да хапнете на масата под лозницата в Приморско с още едно семейство. Сега е друго. Бабите са мениджъри на по 5-7 стаи, че и повече. Къщата всъщност е едно малко хотелче и пърженето на цаца, барбекюто с вратни пържолки, яденето на тиквички с чесън и др. не е добре дошло - пушляви се, мирише, едни се мръщят, други протестират. За вечеря ставаш абонат на някое от ресторантчетата в градчето със съпътстващите проблеми - цени, обслужване, проблеми с храната и качеството на алкохола. Имам и личен опит от една мастика в Приморско. И накрая в къмпинг. В къмпинга толерантността е много голяма. Никой не протестира, стига да няма турбо-чалга на макс. Предполагам и Вагнер или Шостакович на макс няма да са ОК. През седмицата около 23:00 става тихо. Бедняшки ли е този отдих? Ами не е. Около палатките и кемпърите има по 2-3 хамака, има газови барбекюта от 200 лева нагоре, по масите се виждат шотландски и ирландски напитки. И тук опираме до по-големия въпрос. Разбират ли меринджеите в туризма математиката на предлагането и търсенето? От години всяко лято четем и слушаме безкрайни глупави обяснения за кризата с кадрите в туризма. Нямало квалифицирани, хора с езици и т. н., търсят ги от чужбина от Казахстан до Код д" Ивоар. Добавиха се и критики към медиите, че тиражирали слухове и снимки, ама те не били верни. Снимките не били верни! Медиите гонели туристите в Гърция и др. щуротии. Нямало проблем с туристите, щото сезонът сега започвал. Сега, сега - колко сега. Значи почва на 15 юли и ще свърши на 25 август. И кога ще се напълнят 500 000 легла от Обзор до Равда, както посочи някакъв фактор в някаква асоциация в туризма?

Това са крокодилските сълзи на туристическите меринджеи.

А какво се случва на практика с кадрите? Опитайте да си намерите сезонна работа, ако сте на средна възраст. Ей така, пуснете CV на няколко обяви за сезонен персонал. Истински пример: - мъж на 60 години с перфектен руски и много добър английски, и много добър полски, бивш екскурзовод, живял и работил в чужбина, пуска 20-25 сивита за администратор на хотел по морето и на други места. Живее добре, не умира от глад, просто му е писнало да си стои у дома. Обаждат му се само от един хотел в Созопол. Кандидатът пита с мейл за следното: какъв е графикът на смените, каква е заплатата, през какъв период се плаща и как е решен въпросът с настаняването. Пита два пъти. Отговор от меринджеите на хотела няма. Няма нищо, нито отказ, нито благодаря за интереса. Нищо. "Да ви ... на бизнес културата", си казва човекът и отива на почивка в Корсика. Вие, уважаеми меринджеи, администраторите и за консумация ли ги предлагате, че не вземате хора на средна възраст? Например учители за сезонна работа. Изглежда, в този бизнес жените над 40-45 стават само за камериерки (да ги ритат пияни задници в главите), а мъжете за водопроводчици. Докато има такова мислене - такива ще са ви и кадрите. И по-лошо - такива ще са ви и туристите. И това е при застаряваща нация, която вдига пенсионната възраст, защото не може да изхрани старите си хора. Един огромен ресурс от хора над 45-55 години, в т. ч. и такива с висше образование, чужди езици и др. квалификации, е оставен извън трудовия пазар. Хора, които освен досегашната квалификация могат да усвоят и нещо ново. Да не говорим, че трудовият морал на по-възрастните работници не е за пренебрегване. Но не би - българските меринджеи в туризма искат млади, ако може леко глуповати служители, които да работят за трохи и да бъдат изхвърлени при първия каприз на меринджея. И такива ще получават, включително и от чужбина. Има, разбира се, и умни и почтени хора, които се хващат да работят за малко пари. От зор. Само че те при първа възможност си бият камшика и се махат от пишман мениджърите в туризма. Много от собствениците на бизнеси в туризма (хотели, ресторанти, дискотеки, концесионери) и мениджърите им искат с 20-30 стаи за месец или с едно-две заведения за месец и половина сезон да карат "Бентли" или "Майбах". И то, ако може, още на втората година. Искат децата им да учат в частна детска градина, а после в Лондон или в Цюрих. Искат да имат и една интимна приятелка на 22-25 годинки и местенце, където да се срещат. Затова не плащат, а консумират или може би изнасят голяма част от печалбата за имоти в чужбина. Да питам само къде арестуваха наскоро едно-две семейства с инвестиции в туризма? Само питам бе. Докато е така, никакви чужди работници не трябва да има. Немалка част от българските собственици и мениджърите трябва да сменят бентлитата и мерцедесите си с шкоди, дачии и фолксвагени, може и втора употреба, да пратят децата в кварталната детска градина, в местното квартално училище и после в местния университет. И със спестените пари да правят още инвестиции и да плащат по-високи заплати. Иначе да затварят. Качествените млади хора се изнасят да учат или да работят и после не се връщат до пенсия. Ще видим кога последният ще затвори вратата."