Националната аптечна карта трябва да покаже липсите в страната по отношение на фармацевтично обслужване и достъпа до лекарства на българските граждани. Тя се създава по подобие на Националната здравна карта. Национална аптечна карта не трябва да се приема като "бухалка" и инструмент, който ще ограничи бизнеса. Тя определя минималните потребности от аптечно обслужване и достъп до лекарства на територията на всяка област. Съществуват огромни диспропорции както в различни области, така и в рамките на една и съща. Това коментира проф. Илко Гетов, председател на Български фармацевтичен съюз, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria като част от темата за пакета от промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
По думите му тези промени ще се отразят в разпоредби на още 10-11 закона
"Има няколко съществени неща: на първо място, това е създаването на Национална аптечна карта. На второ място - текстовете в случай напускане на Великобритания от ЕС. Освен това - използването на лекарства извън одобрените индикации, практикуването на неконвенционални методи, създаването на механизъм за гарантиране на устойчивост на бюджета на Здравната каса, създаване на центрове за превенция на зависимости и наркомании", отбеляза професорът.
Илко Гетов цитира статистически данни, че населението, което обслужва средно една аптека в страната е 1800-1900 души, в Кърджали – 3 хиляди, а в София са около 1200-1300.
"Един от механизмите, предвидени в закона, е разкриването на филиали. Всяка аптека ще може да разкрива до два филиала на територията, на която оперира, работейки на график на седмица не по-малко от два пъти по четири часа", посочи фармацевтът.
Според него денонощното аптечно обслужване дава малък шансът за печеливша подобна дейност, докато инвестицията е огромна. Той обясни, че в нея трябва да работят минимум четирима фармацевти, както и други разходи.
“Ценообразуването и заплащането на лекарства от НЗОК се предвижда да влезе в закон. Значението на тази промяна е стабилност на закона. От друга страна, законът за лекарствата придобива цялост с тези текстове, гарантира се и механизмът за устойчивост на средствата на Здравната каса, смята професор Гетов. Дописват се текстове, които да детайлизират наредбата, посочи още той.
Председателят на Българския фармацевтичен съюз е на мнение, че този закон трябва да бъде разделен на два отделни - за лекарствата, а другият - за достъпа до лекарства, а всичките текстове, които касаят национална регулация, да бъдат отделени в самостоятелен закон.
www.investor.bg
