Петдесет години след като човек стъпи на Луната, милиони хора по света все още не вярват, че това се е случило и смятат мисията на Аполо 11 за фалшификация.

Във вторник се отбелязват 50 години от изстрелването на историческата лунна мисия Аполо 11 на НАСА. След четири дни полет на 20 юли 1969 г. човешки крак за първи път стъпва на повърхността на Луната.

Този човек е капитанът на кораба Нийл Армстронг, който произнася историческата фраза: "Малка стъпка за един човек, но гигантски скок за цялото човечество."

Кацането на Луната било първата голяма победа на американците в космическата надпревара. Оттогава общо 12 американски астронавти - и нито един съветски или руски космонавт, посетили естествения спътник на Земята.

Една от най-известните конспиративни теории предполага, че всъщност Нийл Армстронг и Бъз Олдрин никога не са кацали на Луната, както и че всички снимки и видеоклипове на тяхното кацане са организирани от американското правителство с подкрепата на НАСА и Холивуд, за да обявят победа в космическата надпревара.

Това убеждение получило името "Лунна конспирация".

Важен аргумент за поддръжниците на тази теория станала смъртта на трима астронавти през 1967 г., които се готвели за първата пилотирана мисия до Луната, но изгаряли живи по време на наземните тестове месец преди планирания старт. Твърди се, че те са имали намерение да кажат на света истината за предстоящата фалшификация, за което били убити.

С появата на Интернет и социалните мрежи броят на поддръжниците на "Лунната конспирация" се увеличил.

Десетилетия след първото кацане на Луната, все още има хора, които са убедени, че цялата история на Аполо 11 е една голяма фалшификация. Само в САЩ има милиони поддръжници на тази теория, във Великобритания всеки шести човек вярва в лунната конспирация, като особено често тази вяра се среща сред младите хора.

Основните аргументи на "Лунна конспирация" представя BBC и обяснява защо те не са валидни.

Източниците на светлина
Причина за съмнение: Слънцето е единственият възможен източник на светлина в снимки от лунната повърхност. Така всичко, което е в сянката, трябва да бъде напълно черно. Обаче ясно виждаме предмети в сенките (например снимката, когато Бъз Олдрин излиза от апарата), което означава, че светлинните устройства са скрити зад кулисите.

Обяснение: Грешката е в първото изречение. За да видите обекти в сянката на Слънцето, наистина са необходими допълнителни източници на светлина, но светлинните устройства нямат нищо общо с това.

Факт е, че Слънцето в тези снимки не е единственият източник на светлина. Слънчевите лъчи се отразяват от лунната повърхност и се разпръсват във всички посоки, подчертавайки обекти, разположени в сянка. Затова можем да ги видим.

Само си помислете: дори ако прозорците на стаята ви гледат на запад, те все пак призори ще станат по-светли, именно заради отразената светлина.

Небето без звезди
Причина за съмнение: Ние не виждаме звезди на снимката или видеото от приземяването на екипажа, въпреки че при липса на атмосфера те трябва да блестят дори по-ярко, отколкото на Земята. Очевидно снимата е направена в павилион.

Обяснение: Всичко е свързано със скоростта на затвора. Ако е експонацията е била по-дълга, звездите биха били напълно видими, но самите астронавти щяха да са преекпонирани, бели петна.

Яркостта и детайлността на изображението зависят от количеството светлина, което е попаднало върху филма. Ако не е достатъчно, снимката ще излезе тъмна; ако е твърде много, ще е преекспонирана.

Можете да регулирате количеството светлина по два начина - чрез ширината на отвора на обектива (апертурата) и чрез времето, през което той остава отворен (експозиция). Особено трудно е да се направи снимка, когато предният план и фона са много различни по осветеност. Пробвайте със смартфона си селфи в слънчев ден, но изключете всички смарт фукнции, които се справят с тази разлика. Ще имате ярък фон и тъмен обект. На Луната било обратното - тъмен фон ярко осветен преден план.

Екипажът на Аполо-11 бил в такава ситуация със снимките - повърхността на Луната била облята в светлина, а астронавтите - на фона на напълно черно небе. Късата експонация позволява ясно да видим ярко осветените обекти (въпреки че белите костюми на много снимки са все пак преекспонирани), но не позволява да се видят звездите.

Къде е кратерът и къде е прахът?
Причина за съмнение: При кацането лунният модул "Орел" трябва да обрасува кратер в рехавата лунна почва, но на снимката не се вижда кратер под него. В допълнение, прахът, който се е издигнал от удара, би трябвало да падне върху опорите на модула, но той не съществува.

Обяснение: Нека не забравяме, че лунната гравитация е около шест пъти по-малка от тази на Земята и следователно ефектът от въздействието е много по-малък, отколкото си представяме въз основа на житейския си опит.

Непосредствено преди да кацне, модулът падал със скорост от около 15 см в секунда, а приземяването се оказало толкова меко, че астронавтите дори не разбрали, че са докоснали повърхността.

Опитът ни на Земята ни заблуждава за праха. Знаем, че когато изстрелвате ракета или ударите почвата, прахът се разпръсква като облаци във всички посоки.

Въпреки това, на Земята го разпространяват въздушните течения, а на Луната няма атмосфера. В резултат на това лунният прах - най-горният слой на почвата, се вдигнал само там, където бил докоснат от самите опори или струите на реактивните двигатели. Прахът бил разпръснат встрани по балистична траектория.

Американският флаг
Причина за съмнение: Флагът на Съединените щати, поставен от астронавт Бъз Олдрин, трепти като от вятъра. Но на Луната, както е отбелязано по-горе, няма въздух, и следователно не може да има вятър. Очевидно сцената е била заснета на Земята.

Обяснение: На Луната наистина няма въздух, така че горният ръб на плата се държи от хоризонтален прът, в противен случай ще увисне веднага.

Този прът бил сгъваем, но след кацането плъзгащият механизъм се развалил нещо и астронавтите не успели да го разтегнат в цялата му дължина. Ето защо платът не изглежда опънат.

На снимката  наистина се създава впечатлението, че флагът се вее на вятъра. Оригиналният видеоклип на НАСА обаче ясно показва, че той се движи само когато астронавтите докосват знамето и извършват някакви манипулации с него.

Няма въздух на Луната, но никой не е отменял вълните там  и всяко движение на металния стълб, към което е прикрепено знамето, се предава на самата материя и я кара да се движи.

Лунните образци
Причина за съмнението: Парчетата от скали от извънземен произход, които астронавтите демонстрират като доказателство за тяхното кацане на Луната, не са непременно донесени от там. Това може да са метеорити, събрани в Антарктика, които са долетели до Земята.

Обяснение: В Антарктика наистина понякога може да се намерят малки каменни фрагменти, изхвърлени от лунната повърхност при мощни удари на астероиди и достигали до Земята, но те не са толкова много.

Астронавтите са донесли със себе си общо 382 кг лунни скални проби на Земята от шестте посещения.

Камъните са изучавани не само от американски учени, но и от техните колеги от цял ​​свят, включително от Русия, Япония и Китай. Те биха могли лесно да открият ако има фалшификация, но стигнали до заключението, че почвата е същата по състав като пробите, открити преди това в Антарктика. Има една важна разлика.

При преминаване през плътните слоеве на атмосферата метеоритите се стопяват от триенето. Няма такива следи върху камъните, донесени от астронавтите на НАСА - което означава, че не може да са долетели от космоса сами.