В разгара на лятото отново зачестиха случаите на вирусни инфекции сред децата, като най-голям е броят на ентеровирусите, които включват в себе си коксаки, EСHO-вируси и полиомиелит. Те обичайно стават причина за епидемии в затворени колективи – детски градини, лагери, почивни бази, изобщо навсякъде, където има струпване на голямо количество хора.

Ентеровирусните инфекции имат изразена сезонност - през летния и есенен период, като пикът им е през юли и август. В момента най-много са заболелите след посещение на басейни и завърналите се от морето, обяснява педиатърът от МБАЛ „Централ Хоспитал“ д-р Соня Бакалова.

Предаването на болестта става по 2 начина – фекално-орален, откъдето идва и изразът „болест на мръсните ръце“, и по въздушно-капков път. Човекът е единственият „резервоар“ на ентеровирусите, като входната врата за инфекцията е устата. Инкубационният период е средно от 2 до 10 дни, т.е. това е времето от заразяване до поява на първите симптоми. Най-засегната възрастова група е на деца от 1 до 5-годишна възраст.

Ентеровирусите са самоограничаващо се заболяване с разнообразна клинична изява. Най-често срещаните от тях са причинени от неполиомиелитни ентеровируси. Те могат да протекат по подобие на грип - с висока температура, отпадналост, общо неразположение, болки по ставите и мускулите, конюнктивит. Може да има повръщане, диария, придружена с болки в корема. След 1 до 3 дни е възможна появата на обрив – ентеровирусен екзантем, който се причинява от ECHO-вирус и продължава от 7 до 10 дни. По лигавицата на мекото небце понякога се появят везикули, които да преминат в афти.

Херпангината е друга изява на ентеровирусната инфекция, причинителят е група А коксаки вирус. Към общите симптоми тук имаме и болки при преглъщане. Друга изява на коксаки вируси от група А е синдромът "ръка, крак, уста”. Той също се манифестира с афтозни изменения по букалната лигавица и обриви по дланите и ходилата. Ентеровирусите макар и рядко могат да доведат до невроинфекции - менингит и енцефалит, миоперикардити, като от тях са застрашени деца под 5-годишна възраст. Някои ентеровируси предизвикват инфекции на горните дихателни пътища, но могат да причинят и бронхити, бронхиолити и пневмонии.

Полиомиелитът е остро инфекциозно заболяване, от което благодарение на задължителната ваксинопрофилактика в България няма регистрирани случаи.

Кога трябва да се потърси консултация с лекар и какво трябва да правят родителите при поява на първи симптоми?

На задължителен преглед от лекар подлежат кърмачетата и малките деца, при които повръщането, диарията и високата температура могат да причинят дехидратация и клиника на мозъчен оток или невроинфекция. Обезводняването е най-честата причина за болнично лечение, посочи д-р Бакалова.

При първите симптоми детето трябва да си остане вкъщи. То не бива да се насилва да се храни, защото липсата на апетит е защитен механизъм. От значение е да се даде покой на храносмилателната система, тъй като в хода на вирусната инфекция силите на организма са мобилизирани да се борят с нея, а храненето иска концентрация на енергия там. Много е важно да се направи „чайна пауза“, при която в продължение на 6-8 часа на децата се дава само чай или вода.

Кърмачетата, които са на естествено хранене, да продължават приема на кърма. Тези, които са на изкуствено хранене, през този период да приемат диетични адаптирани млека. На по-големите се препоръчва въглехидратно-абсорбираща диета, която включва сухари, бисквити, банани. Изключват се храни, богати на животински белтъци, с цел профилактика на хранителните алергии. Диетичният режим се прилага до пълното възстановяване на детето, защото не са редки случаите, когато малките пациенти се изписват в подобрено общо състояние с овладян горно и долно диспептичен синдром, а се връщат поради нарушаване на хигиенно-диетичния режим.

Не е редно да се прибягва до самолечение, особено с антибиотици, те не влияят на вирусите, освен това могат да натоварят допълнително стомашно-чревния тракт, подчертава д-р Бакалова. Наличието на температура, не значи, че детето трябва да се лекува с антибиотик. До тях прибягаме при усложнено протичане, както и при деца с придружаващи заболявания, като вродени сърдечни малформации, имунодефицитни състояния, боледуващи от диабет, недоносени и др. Температуропонижаващи медикаменти трябва да се дават, когато термометърът отчете над 38 градуса.

Все още няма ваксина за предпазване от ентеровирусите (с изключение на полиомиелита). Единствената профилактична мярка е личната и обществена хигиена. За да се предпазим е важно да съблюдаваме правилата, като основното от тях е редовното миене на ръцете, особено преди хранене, заяви д-р Бакалова. Ръцете на малките деца е добре да се почистват често и с антибактериални кърпички. Другата препоръка на д.-р Бакалова е да се консумират добре почистени храни, богати на витамини и минерали. Според нея родителите трябва да избягват да водят на басейни деца до 2 г. Не бива да се забравя, че събирането на много хора на едно място е опасно, а водата, храната, пясъкът и морето са източник на зарази.

*Д-р Соня Бакалова е специалист педиатър, тя е част от екипа на Отделението по Педиатрия в МБАЛ „Централ Хоспитал“. Завършва „Медицина“ в Ивано-Франковски Национален Медицински Университет в Украйна.