Международната организация за устойчиво развитие Global Footprint Network ежегодно определя настъпването на деня на изчерпване на ресурсите, т.е. датата, до която човечеството е успяло да изразходва толкова природни ресурси, колкото всички екологични системи на планетата могат да възстановят за цяла една година. С всяка следваща година този ден настъпва все по-рано: ако през 1971, когато за първи път сме излезли "на червено", Денят на екологичния дълг е бил на 21 декември, миналата година той настъпи на 1 август, а през тази година - на 29 юли.

Казано по друг начин: целокупното човечество потребява все повече ниви и пасища, риболовни площи и гори, отколкото му се полагат чисто математически. А изхвърляните емисии въглероден двуокис надвишават количествата, които екосистемите, напр. горите и океаните, не могат да поемат. 

Според международната организация със седалище в Калифорния, резултатът от това потребление е все по-видим: изсичат се гори, почвата ерозираа, видово разнообразие намалява, в атмосферата прониква все повече въглeроден двуокис. 

Големи регионални различия

Различните страни по света потребяват природните ресурси с различна скорост. По данни на екологичната организация WWF, в Катар са изразходвали годишния си ресурс само за 42 дни, докато на една Индонезия той ще ѝ стигне 342 дни. Германия е изчерпала наличните природни ресурси за 2019-а година още на трети май.

Чисто математически: за да задоволим консумацията си при сегашните темпове на потребление имаме нужда от 1,75 планети. А ако всички на Земята потребяваха колкото германците, щяха да са ни нужни даже три планети, или цели пет - ако бяхме като американците.

В Германия най-голям "принос" за изчерпването на ресурсите имат високите въглеродни емисии от енергетиката, транспорта и промишленото животновъдство. Фактор е също така и все по-голямата нужда от пространство. От 2009-а година насам количествата въглероден двуокис в атмосферата не са намалели - продължаващото използване на въглища възпрепятства тяхното намаляване.

Транспортът - основен грешник

Според авторите на проучването, особено проблематично е положението в сферата на транспорта: от 1990-а емисиите в уличното движение не са намалели, а във въздушният транспорт са се увеличили значително. И потреблението на енергия на човек е по-високо от средното за Европейския съюз, като през последните години е спаднало съвсем малко. "По отношение на ръста на възобновяемата енергия Германия има още какво да направи", смятат от Global Footprint Network. А и застроената площ все повече се увеличава, критикуват природозащитниците. От 1992 до 2017 те нараснала с близо 23 процента.

Графиката показва най-големите замърсители с въглероден двуокис (данните са от 2014 г.)

"Последиците от прекомерната употреба на ресурси и от климатичната криза стават все по-осезаеми", посочват Global Footprint Network и други природозащитни организации. За да стимулира опазването на ресурсите, германското правителство би трябвало още тази година да приеме закон за защита на климата и да наложи данък на високите емисии въглероден двуокис.

Възможното противодействие

По думите на германския министър на развитието Герд Мюлер, защитата на климата е въпрос, от който зависи оцеляването на човечеството. Той настоява за повече инвестиции в опазването на климата в международен план. "Най-вече Африка трябва да се превърне в зелен континент на възобновяемите енергии", казва Мюлер.

Според Матис Вакернагел от Global Footprint Network, ако човeчеството се опомни и вземе мерки, през 2050-а година можем отново да се заживеем така, че ресурсите да ни стигат за 365 дни в годината. За това обаче всяка година Световният ден на екологичния дълг трябва да започне да се отмества с пет дни по-назад. А това би могло да се случи, ако заменим например 50% от потреблението на месо с вегетариански продукти. Само от това бихме спестили 15 дни. А ако намалим с 50 на сто и изхвърляните в атмосферата количества въглероден двуокис от използването на твърди горива, това би отсрочило настъпването на Деня на екологичния дълг с цели 93 дни.