Вече е клише, че Бербатов не гори в играта. Пропускаме обаче, че той пали огънят в играта наречена футбол. За да гориш, трябва да си сух пън, за предпочитане голям, за когото няма значение в коя камина ще бъде хвърлен. В сряда вечер, камината се наричаше „Стадио Олимпико" в Рим. Там изобилстваше от пънове. Случайно или не, всички те бяха в отбора на Манчестър Юнайтед. Джи сун Парк/ или Парк Джи Сун-все един и същ е/ Андерсон, Руни, Тевес и прочие. Срещу тях, хора които палят огъня в сърцата на милионите почитатели на великата игра. Талант в изобилие. Анри, Ето-о, Меси, Иниеста. Дори и най големия „пън" Карлес Пуйол имаше повече техника и импровизация от набедените звезди на червените дяволи. Където талант нямаше. Само един Роналдо. Той трябваше да щракне огънчето под кладата от сухи дървета, за да запали онзи пожар който изпичаше съперниците на червените дяволи. Ама дърветата бяха мокри и стари. И тук му беше мястото на Бербатов. Да щракне огънчето. С някое фирмено обръщане на аут линията през защитник, с някое фамозно спиране на 50 метров „балон" последвано от пас на място. Всичко става за миг, но когато пламне огънят, топлината сгрява феновете на отбора-дори и крайния резултат да е загуба.

Какво по дяволите искат от Бербатов? Той е украшение на футбола-каза го самия Фъргюсън. Той е стартера който включва двигателя-не се сещате за него след като запалите колата, ама без него не може. Бербатов ли е виновен че игра само 24 минути?! Че вместо него Парк, безнадежно изветрялото някогашно фино вино Гигс, и невероятния пън и по физика и по игра Тевез, се лутаха като мухи без глави на терена. Нека припомним фактите. Още с първото докосване на топката Бербатов дава идеален пас към точката за дузпата където двама от Юнайтет успяха само да ритнат накриво топката и вместо сигурен гол да постигнат единствено корнер. Минути по късно-балон в пеналта, където Бербо от движение би волле на метър над гредата. Колко такива възможности имаше Юнайтед след 10-тата минута. Нула! Два три харектарни паса и нов отличен избор на позиция за шут с глава. Вярно над гредата, но може би следващия път…Само че нямаше такъв защото Бербатов игра 20-тина минути, а на терена е Роналдо. Той вярно е Гений, но по често ще видите слоновете на Ханибал да минават през алпите отколкото Роналдо да подаде на съотборник.

И отново фактите! През сезона Манчестър бе разглобен от Ливърпул с 1:4 на своя стадион. Бербатов влезна след 70-тата минута. Пуснаха го в 90-тата!!! срещу Евертън за купата, но всички предпочетоха да говорят за пропуснатата му дузпа, не за това какво направиха другите за цял мач.

И пак факти! Колко удара средно отправя Бербатов на мач на Юнайтед? По 1-2 ако има късмет. Къде играе? На 20-тина метра пред противниковия пеналт. Там ли е мястото на номер 9? Разбира се, че не. Да не би Бербатов сам да си избира това място и сам да не ще да нанася удари? Луди ли сте? Та треньор е Алекс Фъргюсън-легенда! Същия който разцепи веждата на Бекъм със шут/ в буквалния смисъл/, в случай когато звездата си позволи да му противоречи!

Фъргюсън е свършил за футбола! Той има 35 годишна кариера като треньор, повече от 20 години успехи включително и тези със скромния Абърдийн. След толкова купи у него има изградено усещането, че не може да бърка. Преценката му решава нещата. И всеки негов ход е велик щото го е направил Той. Е, ясно се видя че с Гигс, Парк и Тевес плюс избраната от него тактика за мача в Рим, нямаше как да се спечели срещу Барса. Ливърпул можеше, Челси го направи/ не и според един съдия обаче!/, Манчестър го направи миналата година, но… Нещата се променят. И промяната трябва да засегне и самия Фъргюсън иначе дълго ще чакаме познатото Glory, Glory Man Un!

Що се отнася до Бербатов-той е богатство. Дори и заради факта че е свръх различен от обичайния ни манталитет. Като всеки творец на него му трябва самочувствие и комфортна среда, за да може да твори. Такива играчи са необходими за да запазим вярата си във футбола. В онзи на Барселона, Аякс, Холандия и сегашната Испания. Не в този на пъновете, композирани в идеални тактически схеми-като евро-шампионът Гърция и вечните германци. Впрочем докъде стигнаха те, видяхме и тази година.