Данните от космическия кораб Juno на НАСА сочат, че Юпитер е бил разтърсен до самото си ядро от колосален челен сблъсък преди 4,5 милиарда години с планета, около 10 пъти по-масивна от Земята.

Според ново проучване, публикувано тази седмица в Nature, сценарият на планетарен сблъсък може да обясни изненадващите данни за гравитационното поле на Юпитер, които Джуно отчете след пристигането си на най-голямата планета на Слънчевата система през 2016 г.

Изследователите пуснали хиляди компютърни симулации за изследването и открили сценарий, който най-добре обяснява гравитационните показания на Джуно - челен сблъсък.

"Ние изучаваме гигантските планети, по-специално Юпитер и Сатурн, още от времето на Галилео, но все още не знаем как точно са се образували", казва астрономът на университета Райс и съавтор на изследването Андреа Изела.

Ученият казва, че някои теории предполагат, че Юпитер е започнал като плътна скалиста планета, която по-късно събрала плътната си атмосфера от първоначалния диск на газ и прах, който родил нашето Слънце. Според други теории, Юпитер се е образувал от гравитационния срив на част от диска. Но в този случай ядрото на Юпитер нямаше да е гъсто и скалисто от самото начало, а би ставало все по-плътно, тъй като гравитацията би привлякла желязо и други тежки елементи към центъра на планетата.

Хипотезата най-накрая би могла да обясни защо ядрото на планетата е толкова дифузно и разпокъсано - и също да хвърля светлина в най-ранните дни на Слънчевата система.

Екип от астрономи е от Япония, Китай, Швейцария и САЩ използва данни от космическата сонда на НАСА, за да проучи структурата и състава на Юпитер.

"Предполагаме, че сблъсъците са били често срещани в младата Слънчева система и че подобно събитие може да се е случило и със Сатурн", пишат учените.