Астрономите регистрираха мощна експлозия в центъра на Млечния път. Гигантската черна дупка, разположена в ядрото на галактиката, неочаквано увеличи активността си, но изследователите все още не знаят каква е причината за това.

Свръхмасивна черна дупка в центъра на Млечния път - Стрелец A * (Sgr A *), е най-близкият обект от този тип. Това е компактен свръхплътен обект, който излъчва инфрачервено, рентгеново и радио излъчване. Въпреки че самите черни дупки не могат да излъчат нищо по дефиниция, Стрелец А * е заобиколен от  светлинен облак горещ газ, който именно е радиоизточникът. Разстоянието от Земята до черната дупка достига 26 хиляди светлинни години, а диаметърът й се изчислява на 60 милиона километра, малко по-голям от диаметъра на орбитата на Меркурий.

Многобройни наблюдения на черна дупка показаха, че Стрелец А * е сравнително неясен обект. Светимостта му е с девет порядъка по-малка от максималната възможна светимост, но тя постоянно се променя. По този начин изследването на рентгеновото ехо, тоест рентгенови лъчи, отразени от галактически прах, даде възможност да се определи, че през последните няколко века яркостта на радиоизточника, видим от Земята, може да се промени с пет порядъка. Това е така, защото космическата среда около черната дупка е много динамична - има звезди и други обекти, които преминават в непосредствена близост до Sgr A *, като по този начин допринасят за натрупването на материя.

През 2018 г. една от звездите - S2,  се приближи до черната дупка на разстояние по-малко от сто астрономически единици (една астрономическа единица е равна на средното разстояние от Слънцето до Земята). През последните десетилетия астрономите наблюдават и приближаването към Стрелец А * на два прахообразни обекта (G1 и G2) и тогава има признаци на взаимодействие с черната дупка. Учените предполагат, че и S2, и два облака са източник на материал, който попада в черната дупка и причинява промяна в яркостта.

Неочаквана експлозия

През 2019 г. международна група астрономи изследва черна дупка, използвайки телескопи от обсерваторията Кек, разположена на планината Мауна Кеа (Хаваи). Наблюденията бяха проведени в продължение на четири нощи в близък до инфрачервения спектър. На 13 май учените записаха безпрецедентно ярко избухване, която удвои предишния рекорд и достигна 6 милиона (1 mJy е равно на 10 до минус 29 градуса W / (m2 · Hz)). В друга нощ, на 20 април, плътността на радиационния поток също беше много висока и надвиши почти двойно процента от всички регистрирани по-рано стойности.

Учените предложиха няколко обяснения. Първата възможност: нейният много невиждан характер би могъл да се окаже поради несъвършенството на статистическите модели, които трябва да бъдат актуализирани в този случай. Тоест, всъщност това може да е много типично поведение на черна дупка, за което все още не сме знаели поради фрагментарни данни от наблюдения. Втората възможност: аккреционната активност на Sgr A * наистина се е променила, защото нещо е попаднало в радиоизточника. Например, вещество е от S2.

S2 е една от най-близките до черната дупка звезди. Тя се върти около Sgr A * с период от около 15 години. Разстоянието от черната дупка до перицентъра (най-близката точка в орбитата) е около сто астрономически единици. Една звезда, поради близостта си до огромно натрупване на маса, равна на повече от четири милиона слънчеви маси, развива скорост до два процента от скоростта на светлината. Самият S2 е масивен синьо-бял гигант с маса от 10-15 слънчеви маси. Такава звезда би могла да се превърне в източник на материя, която в резултат на гравитацията да бъде привлечена от черната дупка. Някои изследователи обаче смятат, че ефектът би бил незначителен и по-масивни звезди не няма наблизо.

Друг източник може да бъде газов поток, който върви към Sgr A * от облаците G. През 2017 г. учените прогнозираха, че G1 и G2 могат да причинят увеличаване на яркостта на радиоизточника в инфрачервените и радиовълновите спектрални области. Въпреки това, за да се изясни дали действително се увеличава акрецията, е необходимо да се продължат наблюденията, заключават учените.

В момента Млечният път не се причислява към галактиките с активни ядра, в които се отделя огромно количество енергия. За разлика от Sgr A *, около такива ядра се образува ярък акреционен диск заради есктремната температура на веществото там, загряващо се от триенето.