Собствениците на санираните жилища по Националната програма за енергийна ефективност няма да вадят технически паспорт на сградите, в които живеят. Документацията им е окомплектована и се намира в кметствата. А обследването е било изискване преди започването на същинското реновиране. Това разясни инж. Иван Гръчки по темата за паспортизацията на жилищата. Тя отново е на дневен ред през последната седмица и накара много от собствениците да настръхнат, заради коментарите по сумата, която трябва да приготвят за това. Според специалистите, обследването ще струва между 3 и 5 лева на квадрат. Срокът за ваденето на документите е до 2022 година.

На тези жилищни сгради, за които собствениците не съберат изискуемия набор от становища за енергийната ефективност и конструктивното им състояние до крайния срок, това ще стори общината и съответно ще плати. В последствие обаче собствениците ще връщат направените разходи към кметствата. От кметствата обаче коментираха, че задачата ще е доста натоварваща за администрацията. Първо трябва да се задели бюджет за обследванията, второ трябва се осигури човешки ресурс -конкретните специалисти и трето да се организира събираемостта на похарчените суми от стопаните.

„Ще трябва сериозна организация, за да се свърши всичко това“, коментира заместник-кметът на Димитровград Светослав Стойков.

В същото време пък хората негодуват, че държавата им „лепка“ още един разход на гърба и се съмняват, че отново се обслужват нечии интереси-в случая на проектанската гилдия.

„И досега си живеехме спокойно в сградите и без тези паспорти. Ако пък усетиш, че някои от комшиите ти прави нещо нередно-пускаш жалба до РДНСК и те поставят нещата на мястото си“, коментират собственици на панелки от Хасково.

Мярката ще засегне основно старите постройки, тъй като за новото строителство тези документите, оформящи техническия им паспорт, съществуват. Без тях те не биха могли да влязат в експлоатация, обясни архитект Валентин Маринов от Хасково.

По необходимостта от паспортизацията се шуми много напоследък, но тази идея никак не е нова. Това трябваше да бъде свършено отдавна и дори срокът беше удължен. Той обаче изтича след три години и затова темата пак е на дневен ред, а както обикновено българинът прави всичко в последния момент, смята инж. Иван Гръчки.

По думите му хората не трябва да гледат негативно към изискването, защото техническата паспортизация на сградите е пряко свързана с живота и здравето им. Още повече, че от 2011 година българското законодателство е синхронизирано с Европейското и във всички страни членки на ЕС действа общ регламент, който регулира както условията за предлаганите на пазара строителни продукти, така и унифицира изискванията към проектирането, изпълнението на строежите, и впоследствие - поддържането на сградите в съответствия с тези изисквания.

Според националната статистика в България има общо 4 милиона жилища. Над 20 хиляди от тях са в сгради, които са стари и зле поддържани.

Паспортът на една сграда всъщност представлява набор от технически документи, в които е отразено как е построена тя, какви материали са използвани, дали отговаря на съвременните изисквания-например дали е земетръсно устойчива, безопасна ли е при пожар, енергийната й обезпеченост, данни за механичното съпротивление и устойчивост, изисквания за хигиена и здраве, достъпност и безопасност при експлоатация, защита от шум.

Точката за здравето, например, ще покаже при анализа дали са използвани при построяването на зданието канцерогенни материали, като азбест. Има и материали, който с времето стареят и вследствие на това изпускат също вредни вещества, разяснява инженерът.

Иван Гръчки напомня, че обследването за енергийна ефективност пък може ще е полезно когато домакинствата решават с какъв източник да се отопляват през зимата. Така ще могат да подберат уред, който ще им е най-ефективен, което пък е важно за потреблението на енергия, а това -за разпределянето на семейния бюджет.

В повечето от старите сгради пък дори няма изградени мълниезащитни съоръжения. А това също може да е опасно за обитателите им, но и поправено след намесата на специалистите.

На практика живущите в сградите без паспорти не знаят реално какво място обитават. Това да се установи и да бъдат дадени предписания за отстраняване на нередностите, е основната задача на паспортизацията.

Инженер Гръчки разказва, че в практиката си е попадал на безумни самоволни прекроявания на жилища. Като мезонет в панелен блок след съединяване на два апартамента, който са се намирали един над друг. Или пък отвор за врата, пробит в носеща стена. На много места има и разрушени комини в жилищните сгради. Палиш си камината и апартаментът ти става в пушилки, чудиш се какво се случва, а над теб съседът ти е съборил комин за сметка на разширения си хол.

Прекрояването на общи части от мазетата в магазини под блоковете или на партерните етажи, което беше бум преди години, също може да отвори доста сериозна беля на обитателите в годините.

А относно сумите, които ще трябва да заплатят, най-добре е още от сега хората да планират необходимите средствата, съветва инж. Гръчки. И дава пример, като бивш домоуправител на етажната собственост в блока, в който той живее. Хората могат да си направят фонд, в който регулярно да събират определени месечни суми, така, както го правят за режийните разходи по сметките за ток и асансьор в общите части.

Така в момента, в който трябва да платят за паспортизацията, ще имат необходимата сумата и няма да е необходимо да я извадят наведнъж от джоба си.

И ако собствениците на нови сгради и скоро санирани няма да е необходимо да вадят паспорти, то тези на старите къщи ще трябва да го направят, в повечето случаи задължително. А как да се ориентират в организацията по избора на екип специалисти -проектант, архитект, ВиК, технически надзор? Инж. Гръчки отговаря, че има два варианта. Единият е да си изберат регистрирана фирма за строителен надзор, която да свърши работата. Регистърът може да бъде разгледан на интернет страницата на МРРБ.

Вторият начин е чрез публикуването на обява за търсене на изпълнител на заданието, чрез която да съберат оферти и прецени най-изгодната цена.

Според него, съвсем резонно е при продажбата на имот да се изисква и представянето пред нотариус и на техническия му паспорт. Така купувачът ще знае за какво реално плаща. Нормално е сградите с технически паспорт да държат по-висока цена, смятат и диларите на недвижими имоти.

Според застрахователите паспортизирането на сградите е възможно да рефлектира и върху цените в техния бранш. Логично е да има категоризация на сумите, които ще се плащат за застраховката на имот в зависимост от данните в техническия му паспорт. Резонно е за сградите в по-лошо техническо състояние да има по-висока цена по застрахователната полица. Но има и вариант тези сгради въобще да бъдат отказвани.

Красимира Славова