На 28 август, 1859 година започва събитието Карингтън с огромно изхвърляне на слънчева коронална маса, която удря земната магнитосфера и предизвиква най-мощната геомагнитная буря в историята. Нарекоха я слънчева супербуря.
Слънчевата активност - с много петна и изригвания - започва от 28 август и продължава до 2 септември. Веднага след обяд на 1 септември британският астроном Ричард Карингтън наблюдава най-големия протуберанс, който предизвиква огромно изхвърляне на маса от короната на Слънцето. То се понася към Земята и стига до нея само за 18 часа (обикновено са нужни 2-3 дни) и провокира най-силната геомагнитна буря в историята на наблюденията, с общата мощност еквивалентна на десет водородни бомби. По-късно това явление бе наречено Събитие Карингтън, известно още като Слънчевата супербуря.
По време супербурята Земята буквално се наелектризира - в много страни спират телеграфните съобщения - има токови удари, телеграфните стълбове хвърлят искри. Някои телеграфни оператори продължават да изпращат и получават съобщения до минута и половина, въпреки че са изключени от електрическата мрежа.
Полярни сияния се наблюдават по целия свят, дори над Карибите. Така например, в Скалистите планини (в планинската верига Кордилери, на западния бряг на Америка), небето свети толкова ярко, че златотърсачите се събуждат и започват приготвят закуска, мислейки, че е сутрин.
Хората в Североизточните Съединени щати са можели да четат вестник под светлината на северното сияние. Сиянието се е виждало много далеч от полюсите в места като Субсахарска Африка (Сенегал, Мавритания, дори в Монровия, Либерия), Монтерей и Тампико в Мексико, Куинсланд, Куба, Хавай, и дори от географски ширини близо до екватора като Колумбия.
Ако подобно изхвърляне на слънчева маса се случи сега, последствията ще бъдат много по-катастрофални - ще рухнат световните електронни системи, от GPS до системите за плащане, ще има безброй проблеми с електроснабдяването, да не говорим за мобилните връзки и интернет. За щастие, докато бурята застигне Земята, ще има няколко часа, за да се подготвят хората и да се минимизират щетите.
Ледените ядки показват, че събития от такава интензивност се повтарят средно около веднъж на 500 години. Най-силната буря от началото на космическата ера (от 1957 г.) се случи на 13 март, 1989 г. с интензивност около 3 пъти по-слаба от събитието Карингтън.
