17.08.1999г.-топла лятна утрин, но първите новини в 6ч. по програма Хоризонт започнаха със съобщение за катастрофално земетресение в северозападна Турция.С напрежение следяхме следващите новини за непрекъснатото нарастване броя на жертвите и разрушенията. Екипи от много страни, първо от които от Р. България тръгнаха незабавно за пострадалите райони. Идваха съобщения по радиото и телевизията за проявения героизъм от всички спасители и неволно на всеки здравомислещ и съпричастен човек с нещастието на хората, му идваше да помогне с нещо. Наистина, пет дни по-късно идва нейния председател Мустафа Акъз-ТА2ССР /LZ4MA/ до радиоклуб "Портолагос" гр. Кърджали . Веднага е сформиран екип от радиолюбители -доброволци. Отговорника на групата Добри Щерев LZ1VD избира в екипа си Бончо Гогов /LZ5LX/ , Теодор Георгиев /LZ5TG/, Мария и Галя Авренлиеви /LZ3VQ/ и /LZ1GSA/,а за радист на групата е поканен Костадин Евстатиев от гр. Стара Загора /LZ1DJ/. В сформираният приемо-предавателен център в Кърджали застават опитните радисти- Жеко Жеков /LZ1VQ/ и Димитър Димитров -/LZ1VC/ и в гр. Бургас - Стефан Вангелов /LZ5SZ/. Изключително загрижена беше Община Кърджали, в лицето най-вече на кмета на града г-н Расим Муса, който отпусна микробус на групата марка "Мерцедес" и парични средства. Доброволно се включиха и бизнесмени - спонсори от гр. Кърджали: г-н Васил Байданов /LZ1WDB/ и президент на фирма "Байдано", известният бизнесмен Ерджан Рашид - Роко и др. Групата замина на 24.08.1999г. най-напред за получаване на безплатни визи за Турция от консулството в гр. Пловдив. В извънработното за служителите на консулството време, след като с внимание и топлота бяхме посрещнати от същите, незабавно ни бяха издадени визите. Знаейки за нашата хуманитарна мисия в Р. Турция, а именно издирване на наши български изселници, митническите процедури и от наша българска, и от турска страна бяха с предимство за нашата група. Незабавно от турска страна беше осигурен полицейски ескорт до гр. Истанбул, като по пътя се смениха 6 ескортни коли. Мъжеството и героизма на нашите момчета LZ5LX и LZ5TG се проявиха още на магистралата, когато катастрофира пред нас голям турски TIR. Спряхме незабавно и без да му мислят Бончо и Теодор измъкнаха пострадалия шофьор от кабината на обърналия се TIR, като му оказаха първа медицинска помощ. След този инцидент продължихме за Истанбул и около 0.30ч. на 25.08.1999г. бяхме в Централния кризисен щаб посрещнати топло от г-н Мустафа Акъз /TA2CCP/ и колегите му. Предоставен ни беше веднага международен телефон да съобщим на семействата си за нашето благополучно пристигане. Поспахме 2-3 часа и рано сутринта заминахме за квартал "Авджилар". Отново бяхме ескортирани от полицейски патрул. Кметската управа на квартала определи място за палатката ни, от където ще се предават по радиото сведенията до България.През това време Мария,Галя и Бончо заминаха да събират сведения из квартала. Виждайки българска кола и прочитайки надписа нашите изселници сами идваха и сами се търсеха един друг,като носеха и ценни сведения за техните близки в България. Радиовръзката беше осъществена веднага безпроблемно и сведенията полетяха към България. Току-що започнатата работа прекрати надвечер и бяхме преместени от съображения за сигурност в щаба на Гражданска защита на кв."Авджилар" и намиращия се там радиоклуб ТА1КВ. Изключително съдействие ни оказаха д-р Йонал Аккбал /ТА1А/ и г-н Асил Фери /ТА1BW/,както и председателя на турската федерация на радиолюбителите T.R.A.C. г-н Бахри Качан /TA2BK/. Раздадени ни бяха и временни турски инициали /TA/…Предоставен ни беше УКВ канал R2 и R3 за ползване от нас. Правеше впечатление,че при първото поискване на ВК от наша страна всички разговори и съобщения от турските колеги се прекратяваха и най-учтиво предоставяха предимство на нашите.
Тук също беше осигурен и телефон за директно получаване на сведения до радиста Костадин Евстатиев, ТА/LZ1DJ като се работеше с клубния инициал на радиоклуб "Портолагос"-TA/LZ1KCO/ Групата LZ3VQ, LZ1GSA, ,LZ5LX u LZ5TG, заедно с шофьора-преводач незабавно заминаха за пострадалите райони-градовете Измит,Ялова, Адапазаръ, Гьолджук , Чинарджик и други населени места.
Техните съобщения съвпадаха с показаните по TRT1 телевизия ужасяващи картини за моментално загинали или удавени хора при страшното земетресение от 17.08.99г.
Предадени бяха над 40 броя радиограми за повече от 100 семейства или за около 550-600 човека.Приятно беше да се предават сведения за оцелели и живи хора. Сълзи напираха в очите ни когато идваха съобщения за смърт, но истината беше жестока. С нашите предавания осуетихме тръгването на 4 семейства от Германия за Турция, информирани навреме ,че близките им са оцелели. Голям беше интересът на турските радиолюбители към нашата работа. Всеки ден имаше любознателни в приемо-предавателния ни център. Всеки носеше по нещо в знак на благодарност и уважение към нас и с интерес наблюдаваха предаваните и приеманите радиограми. Често се чуваше "машалла- комшулар". HI. Над 20 турски радиолюбители, част от тях със семействата си дойдоха на срещата, когато групата ни се завърна от най- засегнатите райони, физически и психически изморени. Тонус им даде интересът от нашите колеги- турски радиолюбители с топлото и непринудено отношение към нас. На срещата, в двора на щаба нямаше политика, нямаше вяра, нямаше стари спомени, а само разговори, ех, понякога с кодове и съкращения по HAMSKI, но няма как, беше необходимо...
Катастрофата в Турция показа, че радиолюбителството има своето сериозно място в такава ситуация. Това беше първият контакт по изграденият радиомост с турските колеги. За съжаление поводът беше трагичен. Недвусмислено беше доказана ефективността от радиолюбителството при събиране на информация и предаването й на големи разстояния. Много ни помогнаха десетките български радиолюбители при предаване на информацията до България. Няма да ги изброявам, за да не пропусна някого незаслужено. Те от личните си телефони звъняха до села и градове като не жалеха ни средства ни време за да поддържат винаги буден радиомоста, Нашето пребиваване в Турция беше зорко следено от националните и регионални медии и печат. Няколко статии отразиха нашата работа във вестник "Труд" , "Старозагорски новини" и др. . По програма "Хоризонт" на БНР беше излъчено директно предаване от радиостанцията TA/LZ1KCO до централна апаратна на Българското радио. БНТ отрази също нашето заминаване, а регионалните телевизии на Кърджали и Стара Загора организираха поотделно телевизионна пресконференция с участници в емисията. Всичко това идва да подскаже, че е крайно време държавните институции да вземат поука от станалото в Р.Турция. Необходимо е по линия на радиолюбителството да бъде изградена трайна и денонощно работеща радиомрежа, която да е стикована с радиомрежите в Румъния, Гърция, Югославия и Турция. Безкористна помощ ще има винаги от българските радиолюбители в изградената вече българска аварийна радиолюбителска служба "БАРЛС", но тези хора трябва да имат достъп до ретранслаторните съоръжения, които е необходимо да се монтират по планинските върхове на България и други високи части, за които съоръжения са необходими и доста средства. Надяваме се, че правителството на България ще оцени нашата дейност, както това бе оценено от МВнР на Р.Турция изразено чрез благодарствено писмо до Министерството на външните работи на Република България специално за групата радиолюбители от България. Нека тези съоръжения, след като бъдат монтирани, да не бъдат никога използувани, за да има много радост, щастие и усмивки по лицата на хората. Нека никога да не изживяват ужасите, които ние видяхме с очите си в Р.Турция !
С благодарност към всички за оказаното ни доверие !
73 LZ1DJ
Костадин Евстатиев http://youtu.be/eRggdBecFYY