Древна ДНК доказатва, че хората от мистериозната и сложна цивилизация Харапа в долината на Инд са генетично свързани със съвременните южноазиатци.
Генетични последователности, получени от един човек, починал преди близо 5000 години и погребан в гробище близо до Ракигархи, Индия, също предполагат, че Индската цивилизация е развивала земеделие независимо, без големи миграции от съседни земеделски райони.
За първи път е получена някаква ДНК информация от човек от древната цивилизация на долината на Инд, което дава възможност на изследователите да свързват тази цивилизация както със съседите, така и със съвременните хора.
Долината на Инд, или цивилизацията Харапа, процъфтява между около 3300 г. пр.н.е. и 1300 пр.н.е. в региона, който сега обхваща части от Афганистан, Пакистан и Северозападна Индия, едновременно с Древен Египет и Месопотамия. Хората от долината на Инд създали впечатляващо напреднала цивилизация, с големи градски центрове, стандартизирани системи за тежести и измервания и дори дренажни и напоителни системи. Но въпреки тази изтънченост, археолозите знаят много по-малко за тази цивилизация, отколкото за Древен Египет или Месопотамия, отчасти, защото писмеността на Индската цивилизация все още не е дешифрирана.
Неуловима ДНК
Получаването на древна ДНК от цивилизацията Харапа е огромно предизвикателство, разказва Вагееш Нарасимхан, един от водещите автори на новото изследване и докторант по генетика в Медицинския университет в Харвард, пред Live Science, тъй като горещият влажен климат разгражда ДНК бързо. Нарасимхан и неговите колеги се опитали да извлекат ДНК от 61 индивида от гробището Ракигархи и постигнали успех само с един скелет, вероятно принадлежащ на жена, която е намерена сгушена в гроб сред кръгли глинени съдове, с глава на север и крака на юг.
Първото откровение от древните генни последователности е, че някои от жителите на долината на Инд са свързани с генетична нишка със съвременните южноазиатци.
"Около две трети до три четвърти от потомството от всички съвременни южноазиатци идва от група от население, свързана с тази на този индивид от долината на Инд", казва Нарасимхан.
Откъде идва индивидът от долината на Инд е по-труден въпрос, казва ученият. Но гените предполагат, че народът с развито земеделие на Инд не е бил тясно свързан със своите съседи по земеделие в западната част на сегашния Иран.
"Успяхме да разгледаме различни асоциации между появата на земеделието в тази част на света с движението на хората в тази част на света", каза Нарасимхан.
Земеделието, каза Нарасимхан, започва първо в Полумесеца на плодородието в Близкия изток преди около 10 000 години. Никой не знае точно как се е разпространило оттам. Дали се появява независимо в различни райони по целия свят, или пътници донесли идеята да се засаждат и отглеждат семена, когато се върнали у дома? Или фермерите се предвижвали, носейки със себе си новия си земеделски начин на живот?
В Европа генетичните данни подсказват, че последното е вярно: земеделците от каменната ера въвели в Южна Европа селското стопанство, след това се преместили на север, разпространявайки практиката, докато мигрирали. Но новите генетични доказателства за Индската цивилизация намекват за различна история в Южна Азия. Гените на индивида от долината на Инд се различават от тези на други земеделски култури в Иран и Полумесеца на плодородието 8000 г. пр. н.е., откриват изследователите.
"Това е в различен момент, преди появата на земеделието почти навсякъде по света", казва Нарасимхан. С други думи, индивидът от Индската цивилизация не е бил потомък на скитащи фермери от Полумесеца на плодородието. Той произхожда от цивилизация, която или е развивала селското стопанство самостоятелно, или просто е внесла идеята от съседите, без самите съседи.
Както имиграцията, така и взаимстването на идеите са правдоподобни начини за разпространение на селското стопанство, казва Нарасимхан, а новите изследвания сочат, че и двете са се случили: имиграцията в Европа, идеите в Южна Азия. Резултатите са публикувани в списание Cell.
Сложни популации
Изследователите също се опитаха да свържат индивида от долината на Инд с неговите съвременници. В публикуван в Science документ, изследователите докладват за древни и съвременни данни за ДНК от 523 индивида, живели в Южна и Централна Азия през последните 8 000 години. Интригуващо е, че 11 от тези хора - всички извън долината на река Инд, имат генетични данни, който съвпадат с индивида от долината на Инд. Тези 11 души също имали необичайни погребения за местоположението им, казва Нарасимхан. Заедно генетичните и археологически данни намекват, че тези 11 души са били мигранти от цивилизацията на долината на Инд към други места.
Тези заключения обаче трябва да се разглеждат като ориентировъчни, предупреждава Джонатан Марк Кеноер, археолог и експерт по цивилизацията на долината на Инд в Университета на Уисконсин, Медисън, който не участва в новите изследвания. Археологическите данни сочат, че градовете в долината на Инд са били космополитни места, населени от хора от много различни региони, така че генетичният състав на един човек може да не съвпада с останалата част от населението. Освен това, каза Кеноер, погребението е по-рядко срещан начин за справяне с мъртвите от кремацията.
„Така че каквото и да имаме от гробищата, не е представително за древното население на градовете в Инд, а само за една част от една общност, живееща в тези градове“, каза Кеноер.
И въпреки че индивидът Инд и 11-те потенциални мигранти, открити в други области, може да са свързани, ще са необходими още древни ДНК проби, за да се покаже по кой път мигрират хората и техните гени, каза той.
Нарасимхан също потвърждава тази нужда от повече данни, сравнявайки градовете от долината на Инд с модерните Токио или Ню Йорк, където се събират хора от цял свят. Древната ДНК е инструмент за разбиране на тези сложни общества, каза той.
"Смесването на населението и движението в много големи мащаби е просто основен факт от човешката история", казва той. "Да можеш да документираш това с древна ДНК, според мен, е много мощно."
Източник: Live Science.
