В Слънчевата система има над 6300 известни комети. Има милиони астероиди. И от всички тези обекти, само за един се знае, че идва от другаде - Умуамуа, червен астероид с форма на пура. Сега учените са развълнувани от ново откритие, едва от миналата седмица. Комета на име C / 2019 Q4 (Борисов), открита на 30 август от кримския астроном любител Генадий Борисов, има траектория и скорост, които предполагат, че обектът е възникнал извън Слънчевата система.

Телескопите се насочват към мястото на кометата, за да се опитат да извлекат възможно най-много информация. В края на миналата седмица бе получена и първата пълноцветна снимка, показваща характерното газово изпускане, когато ледено кометно тяло се приближава към Слънцето.

И сега излизат първите изследвания. Два отделни екипа са анализирали кометата досега: един, който гледа цвета на обекта, и друг - неговия спектър, за да видят дали могат да научат повече за състава на странното тяло. Работата им тепърва предстои да бъде прегледана от научната общност.

Кометите и астероидите са два различни типа космически обекти. Астероидите са големи парчета скала и метал. Кометите са изградени от лед и скала; когато пътуват близо до Слънцето, топлината произвежда облак от пари и прах около кометата, който също така се отдалечава от източника на топлина, създавайки прословутата опашка на кометата.

В това отношение Умуамуа е отново изключение, което показваше характеристики както на комета, така и на астероид; или, вероятно, нито на едно от тях. Все още е няма окончателен отговор, отбелязва Scence Alert.

Знаем какво представляват кометите в Слънчевата система, дори знаем малко за екзокомети, орбитиращи около извънземни звезди. Например, комети са открити около звездата Бета Пикорис. Докато кометата преминава между нас и звездата, качеството на светлината на звездата се променя според химията на кометата. Тези екзокомети много приличат на нашите комети.

Но междузвездната комета би била източник за данни, който бихме могли да проучим отблизо - да видим колко е подобна или различна на нашите комети, може да ни разкаже повече за самата Слънчева система.

Ако кометата е подобна, това показва, че други планетарни системи могат да бъдат направени от същите неща като нашата, но наистина различен състав и поведение може да ни укажат други модели на планетарната система.

Според двете изследвания до момента, C / 2019 Q4 (Борисов) изглежда много като нашите комети в Слънчевата система. Първото изследване е ръководено от Пьотр Гузик и Михал Драгус от Ягелонския университет в Полша и публикувано в arXiv; другото е ръководено от астронома Юлия де Леон от Института за астрофистика на Канариите и е публикувано на сайта на Института.

Гузик и колегите му базират заключенията си на оптичните данни от телескопа Уилям Хершел и телескопа Gemini North. Те анализират червената и зелената величина и установяват, че цветът на кометата - много зелен и не много червен, по същество е същият като кометите с голям период в Слънчевата система, които възникват в облака на Оорт.

Де Леон и колегите ѝ изследвали кометата, използвайки Gran Telescopio Canarias, като получили три видими спектъра на кометата, използвайки инструмента OSIRIS, за да анализират нейния химичен състав. Те също показват, че кометата е  подобна на кометите от периферията на Слънчева система, спектрално "е приблизително в средата на [...] наблюдаваните за комерните ядра и астероидите в кометните орбити“.

"Това предполага, че кометите, образувани в други звезди, могат да имат сходен състав с тези, образувани в Слънчевата система и по този начин, вероятно, са били произведени от подобни процеси."

Има няколко неща, които тепърва ще установяват астрономите. Не се знае точно колко е голям обектът. Изображенията на кометите са размити поради изпускането на газове, което затруднява измерването на действителната скала вътре.

Наблюденията досега предполагат, че диаметърът е някъде между 2 и 16 километра. Това е много повече от 170-те метра на Умуамуа.

Произходът на кометата също предстои да бъде установен. Това вероятно ще отнеме месеци наблюдения, през които учените внимателно ще отбелязват пътя на обекта през небето, за да бъде установена неговата траектория.

За разлика от Умуамуа, който обаче беше открит едва когато излизаше от Слънчевата система, C / 2019 Q4 (Борисов) все още се насочва навътре. Обектът, според астрономите, ще достигне перихелий - най-близкия му подход до Слънцето, около 8 декември 2019 г.