Древното светилище на инките на Мачу Пикчу се счита за едно от най-големите архитектурни постижения на човечеството. Построенo в отдалечен район в Андите на тесен хребет, на надморска височина 2450 метра, над каньон на реката, то е известно с перфектната си интеграция с грандиозния пейзаж. Но местоположението на светилището отдавна озадачава учените: Защо инките построиха шедьовъра си на такова недостъпно място?

В ново проучване учените стигат до заключението, че това може да се дължи на геоложките разломи.

Геологът Руалдо Менегат от Федералния университет на Бразилия в Рио Гранде до Сул представи резултатите от геоархеологически анализ на местността Мачу Пикчу на годишната среща на Геоложкото общество на Америка. Те показват, че инките целенасочено са построили Мачу Пикчу и някои от техните градове на места, където има тектонски разломи.

"Местоположението на Мачу Пикчу не е случайно", цитира учения Science Daily.

Използвайки сателитни изображения и наземни измервания, Менегат картографира мрежа от пресичащи се разломи в рамките на световното наследство на ЮНЕСКО.

Разломите и пукнатините варират значително по размер - от малки пукнатини до големи разломи до 175 км.

Някои от тези разломи са ориентирани от североизток на югозапад, докато други са от северозапад на югоизток. Те се пресичат под формата на буквата X точно под Мачу Пикчу.

Зоните на светилищата, селскостопанските ниви в района и дори отделните сгради и стълби са ориентирани според големите разломи, казва ученият.

Строителството, съобразено с разломите, давало големи предимства на инките. Например, на местата на разломите било по-лесно да се извлече и обработи камък, а топящата се и дъждовната вода били насочвана към пукнатините. Същите пукнатини спасявали инките от наводняване. Около две трети от строителството на светилището е било свързано с изграждането на подземни дренажи, казва Менегат.