Нобеловата награда за физиология или медицина бе присъдена в понеделник на трима лекари-учени от Съединените щати и Великобритания - Уилям Г. Каелин-младши, Питър Дж. Ратклиф и Грег Л. Семенца, за техните открития за това как клетките чувстват и се адаптират към наличието на кислород.

Откритията от тримата разкриват това, което Нобеловият комитет нарича "един от най-съществените адаптивни процеси в живота", като отговарят на въпроситер как работи тялото и предоставтя потенциални нови терапевтични средства за лечение на рак и други заболявания.

Тримата учени, работещи независимо, разкриха каскадата от молекулярни събития, които позволяват на клетките да откриват и реагират на различните нива кислород. Това позволява на човешкото тяло да се адаптира към по-разреден въздух на голяма надморска височина, като генерира повече червени кръвни клетки за пренасяне на кислород.

Но също така може да промени лечението на значими заболявания: Раковите клетки използват тези молекулни превключватели, за да процъфтяват, например, а повишаването на толерантността на клетките към ниско съдържание на кислород може да предложи начин за лечение на инфаркти и инсулти.

"Ако мислите за основните причини за смърт в САЩ, три от пет са свързани с липсата на кислород", включително сърдечен удар, инсулт и респираторни заболявания, казва Иша Джаин, учен от Калифорнийския университет в Сан Франциско, която е една от вдъхновителите на работата, удостоена сега с Нобелова награда. "Разбирането на това как тялото усеща и реагира на ниско съдържание на кислород е доста важно за всички тези заболявания", казва ученият, който повел  сегашните нобелисти към техните открития. И те не я забравят в този събдовен момент на висока оценка за работата им.

"Тя ни казваше: Когато спечелите своята Нобелова награда, не искам да забравяте, че сте научили това тук". Тя просто предположи, че един от нас ще направи това", каза Семенца. "Тя беше моето вдъхновение и мисля, че това е значението на учителите, да служат като такава искра."

Каелин, учен от Института по онкология Дана-Фарбер в Бостън, казва в телефонно интервю, че се е събудил на телефонния разговор в 5:00 от Стокхолм, като се е чудял в началото дали това е сън.

„Сърцето ми се разрази от неверие“, каза Каелин.

Ратклиф, директор на клиничните изследвания в Института на Франсис Крик в Лондон, пишеше предложение за отпускане на безвъзмездна помощ, когато получи обаждането.