Само няколко епизода след началото на втория си сезон, Наследници вече си запазва място като един от най-добрите сериали на 2019. Американската драма за дисфункционална фамилна бизнес империя се завръща със самочувствието на носител на няколко престижни награди (включително БАФТА) и номинации (за предстоящите Еми-та), с Holly Hunter в актьорския си състав, вече подновен от HBO за следващ сезон и блестящи ревюта, компенсиращи за първоначалния хладен прием на дебютния сезон. Нещата действително стават сериозни. От интересната му дисекция на живота и манталитета на единия процент, до рафинирания стил, навременните теми като какви новини ще консумираме и рядката способност да буди съчувствие за някого, когото те кара да презираш, Наследници си заслужава. Ето 5 причини защо.

Диалозите

Welcome to the inner-sanctum. I hope you like red wine and killing shit.

Вулгарен, много бъбрив и плашещо правдив, диалогът извисява корпоративните битки и интриги над иначе позната сапунена територия. Прави сериала неочаквано забавен по различни начини, като добре премерена кръстоска между циничното говорене на Вице, достоверна естественост и много премълчано. Заслугата е на британеца Jesse Armstrong, създател и главен сценарист на поредицата, който от години упражнява уменията си в тв продукции като комедийния ситком Пийп шоу или вече споменатия Вице.

Интересните (анти)герои

Няма място за невинност, великодушие или възвишеност на върха – тъжна постановка, която обаче дава много суров материал за добра телевизия. Наследници се появи в свят, в който поредици като Момчетата от Медисън Авеню, Breaking Bad и Игра на тронове (всички се правим, че последните сезони не се случиха, нали?) вече бяха разбили черно-белия стереотип, разделящ добри от лоши. Този сериал отива една идея по-далеч с истинска корнукопия от жестоки, параноични, инфантилни, пристрастени и бездушни типове, достойни за презрение, но и за разбиране и дори съжаление. Последното е свидетелство за добрата работа на актьорите и най-вече на сценаристите, които вкарват достатъчно човешки нюанси в героите, за да им печелят регулярно съчувствие.

Добрият стил

Безупречни интериори, класически гардероб, дискретна и намясто музика – добрият вкус дели новобогаташи и аматьори от старите пари и опита. Той е и още едно от нещата, които правят Наследници доста специален. Не са пощадени усилия или финанси и за качеството на картината, която впрочем от самото начало внася доста европейски по дух, подобаващо бездушен и мрачен оттенък. Сезонът открива със сурови исландски пейзажи и церемониални приготовления за обяд. Първите съчетава с психологическия разгром на един от героите си, второто зачерква с лека ръка и хвърля в кофата като незначителната прищявка на някой отдавна забравил цената на прясното мляко. Идеално въведение в ситуацията.

Уроците от истинския свят

В предния сезон на поредицата семейство Roy купува модерната нова медия Vaulter най-вече от суета, само за да я закрие и уволни всичките й разглезени служители, след като трафикът й пада благодарение на поредната промяна в алгоритъма на Facebook. Макар компанията в Наследници да е фикция, съдбата й подозрително напомня тази на фактически стартъп медии. Подобни паралели с реалността правят сериала освен всичко и полезен ресурс за случващото се в корпоративния свят, политиката, медийния бизнес и въобще институциите, които задават дневния ред на обществото.

Да си напомним, че богатите също плачат

Дразнете се на воля на причините, направили някои многократно по-заможни от други, но не губете време да завиждате на богаташите. Всеки живот идва със специфичния си комплект проблеми, а с многото власт и пари идват куп доста страшни главоболия. Не можете да имате доверие на най-близките си, една дума може да свали стойността на акциите ви с милиони, семейството ви се подиграва, че сте закупили пениса на Наполеон на търг. Задкулисие, параноя, борби за надмощие и унизителни игри – и тук дори да още не става дума за отношенията на фамилията с враговете й.