За децата тонът на гласа на родителя може да допринесе за техните емоции и реакции. Скорошно проучване установи, че е много по-малко вероятно тийнейджърите да реагират на майка си, ако тя използва "контролиращ" тон на гласа.
Ново проучване разглежда ролята, която тонът на гласа играе при общуване с тийнейджъри.
В проучването, с ръководител д-р Нета Уайнщайн от Кардифския университет, участват повече от 1000 души на възраст 14–15 години.
Проучването е първото по рода си, което се занимава с това как хората реагират на различен тон на гласа, когато получават инструкции от майка си. Публикуваното в Developmental Psychology проучване включва 486 мъже и 514 жени в целевата възрастова група.
Учените на случаен принцип разпределили всеки участник в една от три групи. След това пуснал на всяка група 30 записани съобщения, които майките на подрастващите изпратили. Думите на посланието били идентични, но жените използвали три различни тона на гласа.
Значението на тона
Майките оставили съобщения с тон на гласа, който бил или контролиращ, подкрепящ независимост или неутрален.
Екипът определи контролните тонове като тези, които звучат като опит за тласкане или принуждаване на субектите да предприемат конкретни действия, докато тонът, поддържащ самостоятелност, вместо това изразява окуражаване и подкрепа.
Всички фрази били конкретни инструкции, които бяха съсредоточени около училище или работа в училище, като например: "Ще прочетеш тази книга тази вечер" или "Време е да отиваш на училище".
След като тийнейджърите изслушали съобщенията, те попълнили анкета за това как се чувстват, когато майка им дава инструкции с този специфичен тон на гласа.
Тези, които чули контролиращ тон на гласа, имали по-негативна реакция на инструкциите. Обратно, онези, които слушали майка с подктепящ самостоятелност тон на гласа, отговаряли позитивно, особено в сравнение с тези, които чули съобщенията с неутрален тон на гласа.
Авторите заключават, че резултатите от тях сочат, "че начинът, по който говорещите са модулирали гласа си в интонацията на едни и същи вербални съобщения, засяга емоционалните, релационните и поведенческите реакции на подрастващите".
Да си родител на тийнейджър
Да си родител на тийнейджър може да бъде предизвикателство. Родителите или полагащите грижи за хората в тази преходна възраст може лесно да прибегнат до използването на по-твърд тон за комуникация, когато са стресирани или изтощени или се чувстват напрегнати. Въпреки това, както заключава това изследване, този тон може да не им донесе желаните от тях резултати.
Тийнейджърите, също като по-малките деца, процъфтяват при позитивно внимание. Важно е да се позволи на един тийнейджър да говори и също толкова важно е да бъде изслушан внимателно какво има да каже.
Уайнщайн отбеляза, че ключовият момент, който и родителите, и учителите трябва да приемат от това проучване, е, че техният тон на гласа има значение, когато се обръщат към тийнейджърите.
"Подрастващите вероятно се чувстват по-обгрижвани и по-щастливи и в резултат на това полагат повече усилия в училище, когато родителите и учителите говорят по-скоро с подкрепа, а не с натиск в тона на гласа.", казва д-р Нета Уайнщайн
Съавторът на проучването проф. Силке Полман от Университета в Есекс допълва:
"Тези резултати добре илюстрират колко мощен е гласът ни и че изборът на подходящ тон за комуникация е от решаващо значение при всичките ни разговори".
Както пишат авторите, "почти нищо не се знае за ролята, която тонът на гласа може да играе в мотивиращите взаимодействия". Това проучване, макар и сравнително малко, е първата стъпка към разбирането на тази роля.
Авторите също така отбелязват няколко ограничения, включително факта, че пускали само женски гласове на участниците. Учените ще трябва да извършат много повече изследвания, за да разберат степента на въздействието на тона на гласа.
В бъдеще екипът се надява да изучи как тонът на гласа може да повлияе на физическите реакции, включително сърдечната честота и реакцията на кожната проводимост. Изследователите също биха разгледали колко дълго траят тези видове ефекти.
Въпреки че това проучване не включва гласовете на бащите, авторите смятат, че всеки родител или ангажиран с тийнейджър трябва да използва тези открития, за да помогне за намирането на обща позиция с него и да насърчава резултатите, вместо да ги изисква.
