Брекзит, Брекзит и така до безкрай. Това гласи заглавието на коментарна статия в германския вестник "Франкфуртер алгемайне". Авторът отбелязва, че от "супер съботата" в британския парламент, на която на гласуване трябваше да бъде подложено договореното само няколко дни по-рано споразумение за Брекзит, в крайна сметка не е излязло нищо. Той изразява и мнение, че ЕС е постъпил правилно, като не е отговорил веднага на искането на Лондон за отлагане на Брекзит.
Какво се случи?
В края на миналата седмица Великобритания и ЕС постигнаха в последния момент сделка за Брекзит. След това за пръв път от 1982 г. британският парламент заседава в събота. Целта бе да обсъди споразумението за Брекзит, в което предпазният механизъм за Северна Ирландия е заменен със специални разпоредби, целящи да се предотврати появата на "твърда" ирландска граница. Има и нова политическа декларация с предложения за дългосрочните бъдещи отношения между Великобритания и ЕС.
По време на съботите дебати обаче бе приета ключова поправка, според която депутатите няма да дадат подкрепата си за сделката за Брекзит, докато членовете на Камарата на общините и Камарата на лордовете не приемат законодателство за прилагане на споразумението.
Така Джонсън бе задължен да се подчини на приет по-рано закон, който го принуди да изпрати писмо до лидерите на ЕС с искане за тримесечно отлагане на Брекзит. Всъщност той изпрати две писма, свързани с Брекзит, като в първото поиска поредното отлагане на датата, а във второто обяви в лично качество, че не желае такова отлагане. При това първото писмо е без подпис, а второто е подписано.
Какво предстои днес?
Представителят на правителството в Камарата на общините Джейкъб Рийс-Мог каза, че кабинетът възнамерява да проведе "значим вот", за да спечели одобрението на депутатите за сделката. Не е ясно обаче дали председателят на парламента Джон Бъркоу ще позволи това, посочва Би Би Си.
Според "Гардиън" има опасения, че Джонсън иска да прокара сделката единствено за да може да оттегли молбата си за отлагане на Брекзит. Изданието обяснява, че Бъркоу може да не разреши гласуване днес, защото предложението бе вече дебатирано в събота.
Преди време председателят попречи на правителството на Тереза Мей да проведе трето гласуване на принципа, че противоречи на правилата министрите да задават един и същ въпрос, докато не получат отговора, който искат.
Възможен е и друг вариант – депутатите да повторят случилото се през уикенда и отново да внесат поправка, задържайки подкрепата си, докато не бъде прието пълното законодателство.
Друга опция е правителството да продължи със законодателство за прилагане на сделката тази седмица, което ще отстрани необходимостта от отделен "значим вот".
Когато се стигне до гласуване на сделката обаче депутатите ще могат да обсъдят възможни изменения, вероятно за добавяне на митнически съюз, втори референдум и удължаване на преходните разпоредби с ЕС.
Молбата за удължаване
ЕС трябва да обсъди писмото на Джонсън. За отсрочка е необходимо съгласието на всички останали 27 държави членки, като блокът не е задължен да даде отговор веднага.
Ако той откаже да отложи Брекзит, парламентът ще има време до 31 октомври да приеме сделката и свързаното законодателство.
Брекзит без сделка на 31 октомври
Великобритания по план трябва да напусне ЕС на 31 октомври в 23 часа по Гринуич.
Ако депутатите подкрепят сделката, но последващото законодателство не мине през парламента, Великобритания ще излезе без споразумение на 31 октомври.
Това значи, че страната незабавно ще напусне митническия съюз и единния пазар, които целят да улесняват търговията.
Предсрочни избори
Сериозни са очакванията за предсрочни избори след 31 октомври. Не е ясно обаче дали те ще се състоят по-късно тази година или в началото на следващата.
Ако Брекзит бъде отложен, правителството може да поиска Камарата на общините да подкрепи предсрочни избори. Това изисква мнозинство от две трети и досега депутатите не бяха готови да се съгласят.
Алтернативен път за правителството би бил кратък нов закон, определящ датата за предсрочни избори – той би изисквал само обикновено мнозинство, а не две трети от депутатите.
Има и още един, много по-драматичен начин – премиерът може да предизвика вот на недоверие в собственото си правителство.
Вот на недоверие
Във всеки един момент опозицията може да предизвика вот на недоверие към правителството. Лидерът на Лейбъристката партия преди е казвал, че би направил такова предложение.
Ако повече депутати гласуват за вота на недоверие, отколкото против него, ще има 14 дена, в които да се разбере дали сегашното правителство – или алтернативно с нов премиер – може да спечели вот на доверие. Ако отговорът е отрицателен, следват избори.
Втори референдум
Не е изключен и нов референдум, въпреки че това със сигурност ще изисква отлагане на Брекзит и по всяка вероятност първо смяна на правителството.
Референдумът може да има същия правен статут като този през 2016 г. Той може да е консултативен, а правителството да трябва да реши как да отговори, след като стане известен резултатът.
Алтернатива би могъл да бъде т.нар. потвърждаващ референдум, който би бил за конкретна сделка за Брекзит или оставане с възможност за опция за Брекзит без сделка. Резултатът от този референдум ще бъде правно обвързващ.
Според експерти организирането му може да отнеме минимум 22 седмици.
Без Брекзит
Макар да има правна опция за отмяна на Брекзит, тя е действително възможна единствено при смяна на правителството. Либералдемократите заявиха, че ако спечелят мнозинство в Камарата на общините, ще отменят Брекзит.
