Премиерът Ана Бърнабич е в Москва, за да подпише сделка за свободна търговия в Евразийския съюз. След това действие Сърбия няма да стане член на организацията на пет постсъветски държави - Русия, Беларус, Казахстан, Армения и Киргизстан - противно на писаното в някои издания след първоначалното съобщение. Критици изтъкват, че Сърбия вече търгува свободно с Русия, Беларус и Казахстан и церемонията прилича по-скоро на политическо шоу. От 3 млрд. обем на търговията на балканската страна с петте държави 90% се пада на обмена с Русия.

Управляващите в Белград обаче изтъкват, че документът ще даде на Сърбия достъп до пазар със 180 млн. потребители и подписът, за който се преговаря от 2016 г., ще донесе само икономически ползи.

Поне няколко европейски лидери са изразявали притеснения от това. Словашкият външен министър Мирослав Лайчак заяви, че Сърбия, "ако е сериозна за европейската си ориентация, очевидно взема политически решения, които я приближават" към ЕС, а "това не е такова".

Действително Бюрото за политически изследвания, изследователски център в Белград, скоро обяви проучване, според което 45.5% от жителите смятат за външнополитически приоритет еврочленството, а едва 17.6% - това в Евразийския съюз.

Двумислените сигнали, които Европейският съюз праща на Западните Балкани (Сърбия е страна кандидат, но перспективата за присъединяване на която и да било държава в региона се влоши в последните месеци), обаче дават аргументи в ръцете на Белград за самостоятелната му външна политика. Поне това е разбирането на президента Александър Вучич, което той отново изрази във "Файненшъл таймс".

Това няма да е първото споразумение за свободна търговия на Евразийския съюз - има подобни с Виетнам, Иран, Китай и Куба, водят се преговори със страни като Индия и Сингапур. Досега страна, кандидат за членство в ЕС, не бе подписвала подобен документ.