Наличните доказателства сочат, че във Вселената има много вода извън Слънчевата система. Откриването и изучаването ѝ обаче не е съвсем лесно, освен ако водата не дойде при нас. Сега част от нея пристига с кометата, която навлезе в Слънчевата система от междузвездното пространство.
Според нов анализ на 2I / Борисов, представен в The Astrophysical Journal Letters и качен в arxiv, междузвездната комета сублимира водна пара.
Това от своя страна предоставя информация за ядрото на кометата, летливите елементи и съединенията в него, както и за звездния протодиск, от който произхожда.
"Кометите имат примитивен летлив състав, за който се смята, че отразява условията, присъстващи в района на формирането им в протосоларния диск. Това прави проучванията на кометните летливи вещества мощен начин за разбиране на физическите и химичните процеси, протичащи при формирането на планетите", пишат изследователите в своята статия.
"Откриването на междузвездна комета 2I / Борисов предоставя възможност за проба на летливия състав на комета, която недвусмислено е извън нашата Слънчева система, предоставяйки данни за физиката и химията на други протозвездни дискове."
Учените са проучили много комети от Слънчевата система, така че се имат доста прилична представа за тези процеси при формирането на нашите собствени планети, но екзопланетарните системи все още са огромна загадка. И разбирането на екзопланетите може да ни помогне да разберем как възниква животът във Вселената.
Знаем, че кометите на Слънчевата система обикновено са доста богати на вода. Всъщност дори има схващане, че голяма част от земна вода може да е пренесена на комети и астероиди.
И така, Адам Маккай от Центъра за космически полети на НАСА Годард и неговите колеги направиха спектроскопски наблюдения на междузвездната комета, за да се опитат да определят колко вода носи. С инструмента ARCES с висока разделителна способност, монтиран на телескопа за астрофизични изследвания (ARC) в Ню Мексико, те получават два спектъра с 1800 секундна експозиция.
2I / Борисов не излъчва собствена светлина, но е осветена от Слънцето. Тези спектри разлагат светлината от кометата до нейните съставни дължини на вълната. Тъй като различните елементи и съединения излъчват и абсорбират специфични дължини на вълната, това позволява на учените да установят химичния състав на газа, през който се филтрира светлината.
И така, в двата спектъра екипът наблюдава абсорбционна линия, съответстваща на наличието на вода. Въз основа на тази линия, учените определят, че кометата сублимира около 1,13 х 10^25 литра вода в секунда.
След това екипът използва прост модел, за да определи, че активната зона за отделяне на вода в кометата е 1,7 квадратни километра - част от размера на кометата, съответстващ на кометите на Слънчевата система.
Други спектроскопски анализи, проведени през двата месеца след откриването на кометата, установиха, че 2I / Борисов отделя цианид, а също и диатомен въглерод - още две вещества, често срещани в кометите на Слънчевата система. Въз основа на тези анализи, според екипа, пропорциите, в които 2I / Борисов отделя вода, цианид и диатомичен въглерод, също изглеждат наистина подобни на кометите на Слънчевата система.
Екипът обръща внимание, че резултатите им са базирани на модел и че са необходими допълнителни наблюдения, за да се потвърдят техните открития, ... но засега почти всичко сочи, че кометата изглежда наистина, наистина позната.
Това означава, че условията на формирането на нашата Слънчева система не са уникални. Което означава, че там отвъд може да има цял куп други Земи.
Сега има по-малко от два месеца преди 2I / Борисов да достигне перихелий - най-близкия си подход към Слънцето, на 8 декември. Междувременно ще продължи да става все по-ярка.
