Отзвукът от изборите и конституирането на местната власт са сред основните теми на вестниците в сряда.

"Временна анкетна комисия в парламента да нищи проблемите в изборния процес и депутатите да излязат с общи законови промени в Изборния кодекс. Около това се обединиха представители от БСП, ДПС, "Воля" и "Обединени патриоти" след срещата, инициирана от БСП за подобряване на изборното законодателство. На дебата присъстваха депутати от всички парламентарни групи, с изключение на ГЕРБ. Въпреки това соцлидерката Корнелия Нинова подчерта, че ще търси и тяхната подкрепа за създаването на анкетната комисия, която да започне работата по поправките в Изборния кодекс. Тя уточни и че не са обсъждани в конкретика текстове, но парламентарните групи са се обединили около създаването на временната комисия, тъй като са се съгласили, че има проблеми в изборния процес. "Всяка парламентарна група направи своята оценка, направи конкретни предложения и излизаме с общото предложение - заедно, на паритетен принцип, да излъчим свои представители и да предложим в залата да се създаде временна комисия и да има експертно обсъждане. Тази комисия ще направи предложения за решения, които да влязат в залата като общи предложения за промени в Изборния кодекс. Обединихме се, че не бива да се променя сега действащата норма за 100% машинно гласуване, да търсим вариант за машинно преброяване и начини за изчиставне на списъците. Ще предложим и на ГЕРБ заедно в една комисия да решаваме проблемите", добави Корнелия Нинова. Йордан Цонев от ДПС също подчерта, че не са били обсъждани конкретни предложения, а само начинът, по който да тръгнат промените. "Всяка група изтъкна своето виждане и се обединихме, че има два механизма - през постоянната правна комисия или да създадем нарочна комисия, каквато имаше при създаването на този Кодекс. Но не сме се обединявали около нищо, освен около това да тръгнем по пътя за решаването на въпросите", уточни той." - в. "Стандарт".

"Досегашният председател на Столичния общински съвет Елен Герджиков (ГЕРБ) запазва поста си и в настоящия. Това стана факт днес при първото събиране на новия състав на местния парламент. При тайно гласуване той получи 33 гласа от 60 гласували. Волен Сидеров от "Атака" беше единственият общински съветник, който си тръгна преди гласуването. Другият претендент за председател Милка Христова (БСП) получи 15 гласа, колкото са и всички съветници от тази партия в общинския съвет. По същия начин Методи Лалов получи гласовете само на съветниците от "Демократична България" - 12. Елен Герджиков беше избран с гласовете на ГЕРБ-СДС с общо 27 съветници, ВМРО (4 съветници) 1 глас от "Атака" и вероятно подкрепа от независимия Борис Бонев. На въпрос на "Дневник" той заяви, че гласуването е тайно и всеки може да го тълкува, както намери за добре. СОС избра и заместник-председатели на общинския съвет, които са Борислав Игнатов ("Демократична България"), проф. Иво Петров (ГЕРБ-СДС) и Милка Христова (БСП). Пред "Дневник" Карлос Контрера от ВМРО каза, че партията обмисля дали да направи политическа група в общинския съвет. За това са нужни петима души, като тя може да стане факт, ако се привлекат представителите на "Атака". В предишния общински съвет ВМРО и "Атака" бяха в една група под името "Обединени патриоти за София". Днешното първо заседание на СОС започна с клетва на новия-стар кмет Йорданка Фандъкова, районните кметове, общинските съветници и кметовете на 34 села. След избирането му за председател на съвета Елен Герджиков обясни, че още утре ще се събере с новите си заместници и ще определят кога да е следващото заседание. Като приоритетна задача той посочи изготвянето на нов правилник за организацията и дейността на СОС." - в. "Дневник".

"Методи Лалов, председател на групата на "Демократична България" в Столичния общински съвет, на първото заседание днес обяви приоритетите в бъдещата работа. Софиянци са показали на изборите, че не разпознават нито ГЕРБ, нито БСП като партии - носители на промяната. Затова групата на "Демократична България" си поставя доста амбициозни цели за реформиране и модернизиране на управлението на Столичната община, подчерта той. "От нас няма да видите безпринципни съюзи, търговия с постове, компромисни съглашения", обяви Лалов. Демократите заявяват, че имат конкретни експертни решения на основните проблеми на града - презастрояването, чистотата на въздуха, опазването на зелените площи чрез "нова методика на изкупуване на имоти", подчерта той. "Искаме да се премахне Комисията за обществени поръчки като нелегитимна", заяви Лалов. Той смята, че час по-скоро трябва да се извърши одит на общинските дружества, "за да работят за софиянци, вместо да бъдат канали за източване на столичния бюджет". Фокусът на "Демократична България", който я отличава от всички други групи в съвета, е заявената цел - децентрализация на 24-те района на София. Те ще искат да се отпуснат делегирани бюджети на районните кметове, като се определи дял от приходите, "който безусловно да се разпределя на тях". Той настоя за децентрализация и в културната политика на общината, като се прилагат работещи програми за опазване на културното наследство. "Районните кметове трябва да получават съответната помощ за създаване на културни продукти", обясни той. Така ще се съживят самодейността и културните домове в кварталите." - в. "Дневник".

Европейските икономически теми също са сред акцентите на всекидневниците.

"Средствата за България по кохезионната и аграрната политика няма да бъдат намалявани през следващия седемгодишен период. Това заяви вицепрезидентът на Европейската инвестиционна банка Лиляна Павлова. "За България не се предвижда намаляване на фондовете на кохезионната политика. За България даже в някои случаи ще имаме частично увеличение на част от фондовете. В проектопредложението за момента България също е от държавите, за която не очакваме намаление на земеделската политика, което не е така за всички останали държави. За България рискът от намаляване на средствата не стои, ако рамката бъде одобрена такава, каквато е", каза Павлова. В първото ѝ интервю като вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка тя заяви: "Вярвам, че това е едно естествено продължение на професионалната ми кариера и мога да допринеса в тази си роля и позиция за това, към което се стреми банката в момента. Банката върви към разширяване, към обновяване на своите приоритети, в това да се превърне и в климатична банка, което е една много амбициозна и визионерска задача. Да намерим добрия баланс и да продължи в същия момент да отстояваме и да продължим инвестициите за кохезионните държави - нещо, което вярвам е моята сила". - в. "Сега".

"До края на август износът на България за Европейския съюз нараства с 3.6% спрямо същия период на 2018 г. и е в размер на 25.8 млрд. лв., показват данните на Националния статистически институт. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Белгия, които формират 66.5% от износа за държавите - членки на ЕС. Спрямо осемте месеца на миналата година най-голям ръст в износа е отбелязан в сектор "Минерални горива, масла и подобни продукти" (29.9%). Най-голям спад се наблюдава в сектор "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (14.2%). Вносът се увеличава с 2.4% спрямо същия период на предходната година и достига 27 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Испания. При вноса в сравнение със същия период на 2018 г. най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор "Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн" (25.6%). Най-голямо намаление се наблюдава в сектор "Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (с изключение на горивата)"(21.6%). Външнотърговското салдо на България с ЕС за периода януари - август 2019 г. е отрицателно и е на стойност 1.2 млрд. лв." - в. "Дневник".

Вестниците отделят място и на ключови теми от здравеопазването като финансирането му и донорството.

"На първо четене мнозинството в парламента прие бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2020 г. "За" гласуваха 120 депутати, а 88 бяха против. Критиките на БСП и ДПС бяха, че бюджетът не решава нито един от проблемите. ГЕРБ обяви, че той е по-скоро консервативен. Според министъра на здравеопазването Кирил Ананиев всяко по-рязко движение би довело до хаос и объркване в системата, реформи в която ще се обсъждат в следващите 6-7 месеца, за да влязат в сила от 2021 г. През следващата година здравната каса ще може да изразходва 4.7 млрд. лв., като сумата на разходите е с 394.7 млн. лв. повече. Ръстът в приходната част е 445 млн. лв., като 404 млн. лв. от тях ще дойдат от здравноосигурителни вноски заради най-вече увеличението на минималната работна заплата от 560 на 610 лв. от 1 януари. За болнична помощ са предвидени 2.247 млрд. лв., което е с 245.8 млн. лв. повече. За извънболнична - около 500 млн. лв." - в. "Дневник".

"Парите на здравната каса отиват в бездънна яма, а данните за последните години непрекъснато нарастват, без да подобряват качеството на услугата в здравеопазването, заяви в интервю за БНР депутатът от ДПС Нигяр Джафер. "Парите се оказва, че потъват наистина в някаква бездънна яма без съществен ефект за пациентите, както се оказа и за медицинските специалисти и тяхното заплащане. Първо трябва да се променят параметрите, да се промени този дисбаланс вътре в бюджета. Много експерти, които наблюдават системата, заявяват това от много време. България продължава да дава за болнична помощ близо 50% от средствата. В ЕС това е около 30%, защото в другите страни дават много повече за извънболнична помощ, за профилактика", каза Джафер. Балансът в бюджета на Здравната каса трябва да се промени. По думите на председателката на здравната комисия в парламента значително повече средства трябва да бъдат отделени за профилактика, ранна диагностика и доболнично лечение. Осигуряването на повече пари не води до подобряване на системата, а до спокойствие на правителството и затлачване на проблемите, категорична е Джафер. "При старта на Здравната каса, отделяният ресурс е 800 млн. - това е 2000 г. 2010 г. парите са 2 млрд. и 500 млн., а 2020 г. ще бъдат 4 млрд. и 800 млн. Възниква въпросът - какво пациентите са усетили от увеличението на този ресурс", каза Нигяр Джафер в предаването "Преди всички" на програма "Хоризонт". "За съжаление толкова устойчив бюджет утвърждава устойчиво следните тенденции, които не са никак лицеприятни. На първо място нископлатени медицински специалисти, които протестират, някои от тях вече година. Говоря за медицинските сестри, акушерки, лаборантки. На второ място се утвърждава тенденцията българският пациент да е най-доплащащият в ЕС. Защото дори да е здравноосигурен, той продължава да вади от джоба си още пари за доплащане и този процент на доплащане стига 50% - най-много в Европа, при положение, че в Европа пациентите доплащат също, но не повече от 20-ина процента". "Общинските болници продължават да бъдат без перспектива. Областните болници са в безнадеждно състояние. Ето ви един предвидим резултат отново при този устойчив бюджет", каза д-р Джафер." - в. "Стандарт".

"Светата църква приема трансплантациите, както и всичко останало, свързано със здравето на човека и борбата му със смъртта, с особен интерес, разбиране и необходимата сериозност. Напълно разбира измерението на проблема, както и възможностите, които трансплантациите откриват и съответно огромния дълг на Църквата пред обществото, пред медицинската практика, пред реципиентите и пред евентуалните донори. В случая Църквата желае да се помогне на реципиента, но да не се забравя и за уважението към донора и той да не бъде подценяван, се казва в позиция на Светия синод на Българската православна църква - Българска патриаршия по Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Българската православна църква възприема донорството, и в частност - трансплантациите, като изява на любов, като вид алтруизъм. Донор означава "дарител", събрат, който дарява - не просто орган, а живот и надежда. Даряване означава осъзнато, ненасилствено и свободно взето решение. Да дариш означава да проявиш обич и съпричастие. Църквата отстоява своето учение, че човекът е уникална и неповторима идентичност: психотелесна свързаност между вечната му душа и неговото тяло, а не просто биологична единица. Човекът не е предпоставка на себе си, неговото съществуване е дар от Бога. И въпреки че животът е даден на човека така, че той да притежава правото дори да го дари на своя ближен, като саможертва пред Всемилостивия, човешката душа и човешкото тяло принадлежат единствено на самия човек и на Бога. Българската православна църква не приема, че незаявеният отказ трябва да се тълкува като съгласие, защото липсата на отказ, освен на възможно съгласие, може да се дължи и на множество други причини - като неинформираност, липса на възможност за волеизява, не на последно място - липса на взето решение. За приемането на трансплантациите от Църквата са налице три основни положения, се посочва в позицията. В нея се казва, че Църквата съзнава хуманния си дълг спрямо реципиента, който иска да живее, но себе си съзира по-скоро в ролята на защитник на донора, комуто следва да се запази възможността на свободен избор, т. е. свободно да избере дали да стане такъв и да даде от себе си. Църквата по никаква причина или повод няма да пожертва дължимото уважение към донора заради нужда от оцеляване на реципиента. Защото тук целта следва да е доброволното дарение от страна на донора, а не удължаването живота на реципиента на всяка цена. Реципиентът приема само тленен орган от смъртно тяло, докато донорът дарява, движен от своята душа, която е безсмъртна. При даряването на орган задължително трябва да се взима "съзнателното съгласие" на донора, т. е. донорът трябва да осъзнава действието си или, ако по някаква причина е изпаднал в мозъчна смърт, свободно и не по принуда да е изявил съгласие за взимането на органите му. Донорът трябва винаги да е дарител. Църквата може да приеме трансплантациите единствено като изява на обич, взаимност, или на саможертвен порив, на освобождаване от мрежите на егоизма. Но Тя няма никога да ги приеме, ако те са изражение на алчността и користолюбието, отчуждаващи дарителя от самото му дарение. По отношение на мозъчната смърт се изисква да се гарантира точното спазване на международно приетите критерии за диагностициране на мозъчната смърт. Затова е необходимо да има достоверно и ясно констатиране на причините за мозъчната смърт. В заключение от БПЦ дават благословение за извършване на трансплантациите при изпълнение на следните условия: строго и регламентирано спазване на фундаменталните биоетични принципи; установяването на мозъчната смърт да се извършва по строго определени клинични критерии, чрез високоспециализирани инструментални изследвания (ангиография, ЯМР и други методи) от абсолютно независима (външна) комисия. Понастоящем, законът и наредбите в България допускат диагностицирането на мозъчна смърт и без осъществяването на инструментални доказателствени изследвания, което църквата не би могла да приеме; писмено информирано съгласие (волеизявление) от донора и близките му (кои органи, клетки и тъкани да бъдат взети при евентуална мозъчна смърт), а не презумпция за повсеместно съгласие с донорството. Необходимо е целият клиничен процес на трансплантацията да се координира и осъществява от утвърдени национални трансплантационни болнични центрове." - в. "24 часа".

Отбраната също е сред тематичните акценти.

"Министърът на отбраната Красимир Каракачанов откри международната научна конференция "Дългосрочни перспективи за развитие на средата за сигурност и изграждане на способности на Въоръжените сили", която се провежда във Военната академия "Г. С. Раковски". На откриването присъстваха заместник-началникът на отбраната вицеадмирал Емил Ефтимов, председателят на парламентарната комисия по отбрана Константин Попов, висши военни, дипломати и учени. Това съобщиха от пресслужбата на МО. В словото си министър Каракачанов подчерта, че темата на конференцията е важна и актуална заради провеждания Стратегически преглед на системата за национална сигурност, основан на оценка на средата за сигурност и на задълбочен анализ на способностите на държавата за противодействие на рисковете и заплахите. "Главните рискове и заплахи пред националната и съюзната сигурност като тероризмът, миграционните вълни, дейността на организираната престъпност и хибридните въздействия ще се запазят, като в същото време ще се задълбочат процесите на промяна на глобалната архитектура на сигурността", посочи министърът на отбраната. "Конфликтите, в които ще се използват въоръжените сили, ще са с бързо адаптиращ се противник, използващ комбинация от високо технологични решения и от нови, постоянно променящи се методи за постигане на целите. Бъдещите конфликти ще се водят във всички домейни на операциите - по суша, вода , въздух, в космическото пространство и в киберпространството. Това поставя по-високи изисквания към способностите на въоръжените сили, които ще взаимодействат със силите на съюзниците от Алианса", отбеляза министър Каракачанов. "Отбранителните способности на българските Въоръжени сили трябва да бъдат изграждани в синхрон с развитието на останалите инструменти на националната мощ в политическата, дипломатическата, икономическата и информационната сфера", категоричен беше министърът на отбраната. По време на форума заместник-началникът на отбраната вицеадмирал Емил Ефтимов представи доклад на тема "Ролята на науката при планирането на отбраната и Въоръжените сили". Той посочи, че сложността на процеса налага въвеждането на научния подход при осъществяването на Стратегическия преглед на отбраната в периода 2019-2020 г. "Използването на този подход е предпоставка за осигуряването на обективност и прозрачност, така че направените изводи от анализите да са солиден аргумент за доминиране над политическата целесъобразност и конюнктура", заяви вицеадмирал Ефтимов." - в. "Труд".

"Самото съществуването на държавата България е скъпо начинание. С тези думи пред БНТ вицепремиерът, министър на отбраната и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов реагира на забележката, че връщането на наборната армия ще е скъпо начинание.Той обяви, че не се е отказал от намерението си да върне задължителната казарма. Каракачанов уточни, че на първо време ще се въведе доброволна военна служба за 3, 6 или 9 месеца."Обществото е узряло за наборната военна служба. "Цялата кампания за отмяната и през 2008 година беше тотална грешка. В Конституцията има ясен текст, че всеки български гражданин трябва да защитава отечеството си. Когато ти не си го подготвил и го пратиш в бойни действия, го обричаш на заколение", аргументира се Каракачанов.Той отбеляза, че при отмяната на задължителната казарма е било посочено, че така армията ще стане по-малка, по-добре въоръжена и по-добре заплатена, но в момента е изпълнено само първото обещание.Каракачанов посочи, че през следващата година бюджетът за отбрана ще е рекордните 2.041 млрд. лева, като нараства за трета поредна година. "Това се прави не само, за да достигнем 2% от БВП, каквото е изискването на НАТО, а и заради това, че 30 години отбраната е била подценявана", допълни вицепремиерът.Каракачанов поясни, че във военният бюджета са предвидени средства за реализация на проектите за модернизация на армията, увеличаване на заплатите с 10% и ремонт на част от сградния фонд . "Бих казал, че и този бюджет е малък, но няма как да се наваксат пропуснатите години за 2-3 години", поясни военният министър.Той обърна внимание, че е преборена тенденцията за повече напуснали, отколкото постъпили, като за деветте месеца на тази година влезлите в армията са 602-ма, при 325-ма за същия период на 2018 г.В отговор на въпрос, Каракачанов посочи, че проектът за покупка на нови кораби за армията е в ход, като до няколко дни ще са ясни какви оферти са получени. Плановете са да бъдат поръчани два мултифункционални патрулни кораба за нуждите на военния флот. Одобрената от парламента проектна цена за тях е 984 млн. лв. (с ДДС)."Проектът за нови бронирани машини за пехотата малко ще се забави, като в началото на следващата година ще са ясни параметрите", допълни той. Става въпрос за общо 150 бойни машини, на стойност 1 милиард и 500 милиона лева..." - в. "Дневник".