Една от улиците в Асеновград се казва "Стоян Джансъзов". Намира се в кв. “Запад” и е позната основно на асеновградчани, живеещи наоколо. На кого и защо е кръстена обаче знаят малцина. А какво пък е общото със Стоянка Мутафова – още по-малко. Днешният ден, в който голямата българска актриса пое към вечността, е поводът, макар и тъжен, да разкажем сравнително кратък вариант на тази интересна история.
Родена в София, Стояна-Мария Мутафова, както е името й по документи, по бащина линия е от Русе. Константин Мутафов е израснал в града край Дунава и Стоянка често е прекарвала дни от детството си там. За него се знае доста, бил е библиотекар и артистичен секретар на Народния театър, както и уредник на архива на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий".
За рода й по майчина линия обаче се знае не чак толкова, макар тя не само че не го е крила, а напротив - с охота е разказвала в интервюта, както и при представянето на автобиографичната си книга "Добър вечер, столетие мое!" И все пак, оказва се, не са много онези, които са наясно, че Стоянка Мутафова е силно свързана с Асеновградския край или, както сама е казвала, със "Станимака, така си го знаем ние".
Майка на актрисата е Екатерина Джансъзова, дъщеря на Стоян и Златка Джансъзови. Стояна-Мария е първото дете на Екатерина и Константин Мутафов и е кръстена на дядо си по майчина и на прабаба си по бащина линия.
Кой всъщност е дядото на позната днес на всеки българин "Госпожа Стихийно бедствие" и защо единствено в Асеновград има улица, наречена на неговото име?
Стоян Джансъзов е роден в село Пранга (днес Патриарх Евтимово), Станимашко, тогава в Османската империя, през 1842 г. (б.ред. по други данни 1839 г.). Завършва Голямото Пловдивско училище и Галатасарайския лицей в Цариград, след което учи в университет във Франция. Отдава се на учителската професия като преподава на български, турски и френски език. Учителства няколко години в родното си село и Араповския манастир.
Джансъзов е изпратен от Стефан Захариев (б.ред. изтъкнат български възрожденец, просветител, ръководител на църковно-националното движение на българите в Пазарджик) в Македония, където преподава в село Плевня, Драмско, и в Неврокоп. Там се включва активно в борбите за независима българска църква, поради което е прогонен. Продължава да учителства в Калофер и Одрин, където редактира българската част на вилаетския вестник "Едирне".
Стоян Джансъзов е този, който снема копие от Станимашкия надпис - епиграфски паметник от времето на Иван Асен II, и го изпраща за публикуване на Петко Славейков.
Той е един от първите членове на революционния комитет в Станимака, основан в началото на 1873 г. от Отон Иванов. По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. Джансъзов е преводач в руската армия. След Освобождението е на българска и турска служба в София, Сяр и Цариград. Издирва и превежда турски извори за българската история. Докато служи на Османската империя, има задача да проверява писмата на заподозрени българи. Спасява много хора от затвора, като не превежда точно съдържанието.
Умира през 1914 г. в Цариград.
По време на войната през 1942-1943 г. Стоянка Мутафова и семейството й са евакуирани в село Патриарх Евтимово (някогашното Пранга), тъй като къщата им в София е съборена. На представянето на автобиографичната й книга в читалище "Родолюбие" през пролетта на тази година присъства й Екатерина Златева, потомка на Джансъзовия род, в чиято къща семейство Мутафови са живели през тази една година. Двете разговаряха топло и си припомниха случки от онези отдавна отминали времена. На прощаване с Асеновград тогава Стояна се зарече: "И като остарея пак ще дойда!"