Турция и Либия подписаха разширено споразумение за морско сътрудничество, сигурност и военно сътрудничество, което дава право на Турция да разположи войски там, ако това бъде поискано от властите в Триполи, заяви в интервю президентът Ердоган пред държавната телевизия TRT.

"В случай на такова искане, решението на Турция е каква инициатива ще предприеме тук. Няма да търсим разрешение от никого за това", обяснява Ердоган, цитиран от "Ройтерс" и "Ахвал".

Страната все още е разделена между напредващите сили на генерал Халифа Хафтар и подкрепяното от ООН правителство на националното споразумение в Триполи.

Турция е най-агресивният привърженик на Триполи, предлагайки военна техника и дори въздушна подкрепа, докато ОАЕ предостави най-много въоръжение за въстаническата армия на Хафтар в развиващата се прокси война. Докато Вашингтон официално признава GNA, администрацията на Тръмп от месеци устно подкрепя Хафтар, отдавна разглеждан като "човекът на ЦРУ в Либия".

Ердоган също така твърди, че въз основа на двустранния меморандум, подписан на 27 ноември, турските сили, влизащи в либийска територия или води по искане на GNA, няма да представляват нарушение на оръжейното ембарго на ООН за разрушената от войната страна.

"С това ново споразумение между Турция и Либия можем да проведем съвместни проучвателни операции в тези изключителни икономически зони, които определихме. Няма проблем", обяснява Ердоган.

"Други международни участници не могат да извършват проучвателни операции в тези райони, Турция изготви това споразумение без да получи разрешение. Гръцки Кипър, Египет, Гърция и Израел не могат да установят газопреносна линия без първо да получат разрешение от Турция", предупреди той.

В интервюто си Ердоган заяви, че споразумението също ще позволи на Турция да извърши сондажи на континенталния шелф на Либия с одобрението на Триполи и че сделката е в съответствие с международното право.

Досега Анкара реагира на заплахи от санкции на ЕС, след като изпрати кораби във водите на Кипър-член на ЕС, като потвърди отново правата си върху води от всички части на кипърското крайбрежие.

Ердоган смята също така, че съвременна Европа няма политически лидер. Той изрази тази гледна точка във вторник по време на реч в Анкара, съобщава ТАСС, цитирайки "Анадолу".

"Съвременна Европа е в криза на лидерството и аз не виждам човек сред европейските политици, който може да бъде наречен образцов европейски лидер".

Според Ердоган бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер е бил такъв лидер.

Междувременно турският президент нарече катарския емир шейх Тамим бин Хамад Ал Тани "млад и динамичен лидер в Персийския залив", защото "винаги заема страната на бедните и помага на страните в нужда".

Ердоган обяви, че има добри и отворени отношения с Владимир Путин и Доналд Тръмп. "Може да не харесвате Тръмп, но той говори много открито с мен. Същото се отнася и за Путин, той няма скрит дневен ред. Заедно ще постигнем мир в региона", допълва турският президент.

"Йерусалим поуст" пише, че Турция подготвя ново военно приключение след нашествието си в Северна Сирия през октомври, тъй като днес Анкара заплаши Кипър, Гърция, Египет и Израел, като заяви, че не могат да "установят транспортни линии за природен газ в този регион."  А ръководството на Турция заяви, че са готови да действат военно в Либия за "постигане на стабилност", както обикновено Турция използва своята армия като начин да "допринесе за мира".

През последните няколко години управляващата партия на Турция и президентът Реджеп Ердоган отправяха милитаристични заплахи срещу страни в региона и подкрепиха заплахите чрез няколко операции в Ирак и Сирия. Турция твърди, че трябва да нахлуе в съседите си, за да спре "тероризма", но сега разшири тези заплахи до Средиземноморието, като заяви, че има огромен брой права за сондаж.

Анкара по този начин премина от желанието да твърди, че има права, до твърдението, че контролира водите между Кипър, Гърция и Либия, разделяйки Средиземноморието на две и други няма да разрешение да бъдат там.

Въпреки че правителството на Триполи контролира само малка част от Либия, Турция се възползва от тази възможност да сключи споразумение, за да може да предяви претенции за зоната в Средиземноморието.

Турция също твърди, че има най-дългата брегова ивица в източното Средиземноморие и че това означава, че има права съгласно международното право, да отстоява правата си на сондаж. Реалността е, че Гърция има по-дълга брегова линия поради всичките си острови, но Турция излезе с нов начин на измерване.

Турция обяснява, че е работила с Муамар Кадафи, бившият диктатор, убит през 2011 г. в Либия. Но сега Анкара ще действа сама и ще се стреми да използва комбинация от заплахи и военни сили, за да направи каквото иска.

Турция открито предизвиква Кипър, Гърция и Египет, като обяснява, че няма да допусне тръбопроводи. Сега Анкара също намеква за "възможна военна помощ", ако Триполи го иска.

Турция изпрати войски в Катар през 2017 г., когато Катар заяви, че е заплашен от Саудитска Арабия.

Турция изпрати войски в Сомалия, Африка и това ще бъде третата подобна мисия. Най-голямата отвъдморска база бе в Сомалия, но също така има до 5000 войници в Катар, където Ердоган пътува през ноември, за да се похвали как Анкара допринася за "регионалната стабилност".

Турция твърди, че Русия, Египет и ОАЕ подкрепят Халифа Хафтар и Либийската национална армия в Либия, основният конкурент на Триполи за контрола над страната.

Но Турция сега трябва да работи с Русия за Либия, както направи със Сирия. Ердоган покани Владимир Путин за обсъждане на Либия, предаде "Хюриет". Турция иска да бъде домакин на Путин в Истанбул на 8 януари и да обсъди газовия проект "Турски поток".

Турският ръководител по комуникациите обясни, че "ние също сме готови да помогнем на либийското правителство по всякакъв начин, по който можем, включително и военно." Министърът на отбраната на Турция се обади по телефона на руския си колега Сергей Шойгу, за да обсъди Сирия на 9 декември.

Коментарите на Анкара относно предотвратяването на газопровод от Израел или Кипър към Италия изглежда са основна стратегическа смяна на играта в Средиземноморието.

Ясно е, че истинското послание е за изпращането на турските сили в Либия. Анкара твърди, че оръжейното ембарго върху Либия не пречи да изпраща сили, ако правителството поиска. Турция използва международното право, когато й е удобно.

Тя пренебрегва факта, че Северен Кипър не е признат, за да претендира за огромни райони в Средиземноморието, но след това работи с Триполи и твърди, че правителството на Хафтар не е признато.

Истинската цел на Турция е да накара руснаците да се качат на борда в Средиземно море. Тя иска още сондажни кораби не защото е намерен газ, а защото иска да ги използва като факт.

Турция е проучила внимателно как Русия успя да вземе Крим през 2014 г. и какво прави Русия в Донбас в Украйна или в Абхазия в Грузия и проучи как Китай преследва претенциите си в Южнокитайско море, а Турция иска да постигне статута на Русия и Китай в нейната глобална и регионална амбиция.

Дългосрочната стратегия на Турция е да доминира в Източното Средиземноморие, а също така да достигне до Катар и Сомалия, така че да има свой отпечатък в Персийския залив и Източна Африка, както и да диктува в Северна Сирия и Кипър, за да окаже натиск върху ЕС и Сирия.

Турция иска да покаже своите военни самолети и спецчасти с набези по ПКК в Ирак и да покаже, че където Турция иска бази, Турция ще го получи, в слаби съседни държави.

Всичко това идва с възникналите специални отношения с Русия, закупуването на С-400 от Москва и търговските отношения с Иран, предназначени да поддържат Иран и Турция на една и съща линия.

В по-големия прокси конфликт Турция се изправи срещу Египет, ОАЕ и Саудитска Арабия.

Турция също иска да спечели палестинците срещу Израел и да подкрепи Хамас.

Не е учудващо, че Хамас също има достъп до морето в Газа, Турция един ден може дори да потърси споразумение с палестинците за крайбрежни права. Такъв сценарий след две седмици турски опити да се укрепи в Средиземноморието може и да не е толкова невероятен.