В пустинната Долина на смъртта в Калифорния, пресъхналото езеро Рейстрак Плая е известно с една чудатост. В него огромни, тежки камъни, известни като “плаващи камъни” редовно се движат по земята, оставяйки дълги дири след себе си.

Поне един от тези камъни се оказал на необичайно място: вкаменелост от преди 200 милиона години, която привлича вниманието заради изключително добре запазения отпечатък от динозавър.

Във вкаменелостта ясно се откроява стъпка на динозавър и дори отпечатък от кожа на прозавропод. Тя е ни е позната от 1896 година. Но никой не обръщал внимание на дългата следа, в близост до отпечатъците преди палеонтологът Пол Олсен от Колумбийския университет да я анализира в детайли през 2017.

Той и колегите му твърдят, че следата е оставена от древен плавъщ камък.

Но как скалата се е плъзнала през отпечатъците на динозавра? Според учените откритието може да се окаже доказателство за краткотрайно и драстично спадане на температурите в тропиците пред ранната юра, преди 200 милиона години, когато динозаврите процъфтели, а видовото разнообразие сред бозайниците нараснало.

Това заключение трябва да има нещо общо с придвижването на плаващите камъни. Геолозите са запленени от тези камъни от десетилетия и предложили две възможни обяснения, едното от които включвало лед.

Но преди това трябвало да изключат напълно другото – микроби. Един от начините камъните да започнат да се движат, е постелка от микроби, като тези от плитчините в Испания. Там скалите биват избутвани от хлъзгавата тиня, чрез предизвикани от вятър вълни, карайки камъните да оставят следи в микробните постелки.

Една удивителна особеност на откритата вкаменелост изключвала подобно обяснение.

Когато микробната постелка стане твърде дебела, тя всъщност предпазва тинята от детайлите на ходилото. Кожният отпечатък не би се съхранил в микробна постелка.

Така стигаме до второто обяснение. То вече е наблюдавано в Рейстрак Плая, където мистерията на плаващите камъни бе разрешена едва преди няколко години през 2014.

Първо, районът трябва да е покрит с вода през зимата - достатъчно, че отгоре да се появи слой плаващ лед, но не дотолкова, че камъните да бъдат напълно потопени. С падането на нощта, температурите трябва да достигнат подходящи стойности, за да се образува лед достатъчно дебел, за да издържи натоварване, но достатъчно тънък, за да може да се движи свободно.

По изгрев слънце, ледът се топи и разпада на части, плувайки по повърхността на водата. Тези плуващи панели биват носени по водата от изненадващо слабите ветрове, изтласкващи скалите пред тях.

По такъв начин, скали с тегло до 320 кг “плуват” по земята, оставйки следи в гъстата, хлъзгава кал. Тъй като ветровете духа от една и съща посока, следите от няколко камъка са с една и съща ориентация.

При изпаряване на водата, калта се втвърдява, а следите биват съхранени, така са се получили и вкаменелите отпечатъци.

Следата от плаващ камък по вкаменелостта изглежда по същия начин като тези от плаващите камъни в Рейстрак Плая.

Така се връщаме на хипотезата на учените за внезапния спад на температурите в тропиците – идея, която всъщност се оказва проблемна.

Вкаменелостта била открита в Портланд, Кънектикът – район, който преди 200 милиона години се отличавал с по-екваториален климат - голяма част от растенията и животните в региона не били пригодени за живот в смразяващи условия.

И въпреки всичко съществува едно възможно обяснение. Преди около 201.3 милиона години, се случило нещо - масово измиране, белязало края на триаса и началото на юрата, при което бил избит около 76% от живота на Земята.

Смята се, че е било предизвикано от вулканична активност, при която в атмосферата било изхвърлено голямо количество газ. В краткосрочен план, подобни събития предизвикват захлаждане, познато като вулканична зима.

Подобни зими имат дългосрочен ефект - изригването на Пинатубо във Филипините през 1991, например, понижи глобалните температури средно с 0.6 градуса през следващите 15 месеца.

Изследователите смятат, че ефектът от вулканична активност на границата между триаса и юрата може да е предизвикала подходящи условия за появата на плаващи камъни в тропиците, подобни на тези, които наблюдаваме в Рейстрас Плая днес.

За да бъде потвърдена тази хипотеза, трябва да бъдат открити и други подобни вкаменелости, особено групирани.

Източник: sciencealert.com