Коментар на Венци Мицов:

Ако сте гледали някога гениалния филм на Милош Форман "Амадеус", сигурно си спомняте, че Моцарт отиде на крака при император Йозеф II (Йозеф Две, както би казал чичо Митко Пенев) с цел да получи поръчка за опера.

"Имам гениална идея за опера, ваше величество! Действието се развива в един бардак!" - каза Моцарт, а всички придворни възмутено започнаха да дюдюкат.

Тогава Моцарт ги погледна и изрече гениалната фраза - "Добре де, защо всички се държим сякаш серем мрамор?"

Тази груба реплика, която според Питър Шафър и Милош Форман Моцарт е произнесъл пред императора, става причина да бъде написана операта "Отвличане от сарая" (да не се бърка със сараите, където скоро се очаква господин Доган да произнесе поредната си лингвистична енигма, че има такава традиция по Коледа).

Мислех си за това завчера, когато се прибрах от Виена (където завърши турнето на група ЕКС, от която имам честта да съм част), пуснах си телевизора и хванах участието на бившия министър на културата и настоящ шеф на комисията по култура в парламента - господин Вежди Рашидов.

И се замислих много, когато чух фразата "Вие какво искате - дайте едни пари и ние ще правим каквото си искаме. Ми, разбира се, че една медия си има работодател."

Тук господин Рашидов, колкото и да не ми се иска да го призная, е напълно прав.

Всяка медия си има работодател.

БТВ си има собственик, а се очаква нов.

Нова си има собственик - той е относително нов.

Канал 3 си има собственик.

7/8 тв си има собственик.

Някои от тия собственици ги знаем, други ги подозираме, трети си ги фантазираме, но е факт, че който е собственик, той е и работодател.

Оттук нататък се предполага, че който е работодател, може да спуска своята медийна политика и да я свежда за изпълнение от определената медия.

Обаче, като се замисля, уравнението не излиза.

Защото, който и да е собственик на една медия, какъвто и крупен работодател да е, колкото и високи заплати да плаща, то той не би трябвало да се меси в неща като новини, публицистика, да спуска директиви и да налага определени медийни затъмнения, ако иска да има качествена медия, която да се гледа от хората и те да ѝ вярват.

Например - имаме протест. Протестът засяга някои интереси на собственика.

Собственикът налага да не се отразява протестът.

Да, ама хората, които не са кьорави, виждат това и виждат, че телевизията не отразява действителността.

Оттам следва спад в доверието, после в рейтинга, в шера, оттам в рекламните приходи...

Абе, както казваше Моцарт, понеже никой вече не ака мрамор, то тия неща са ясни и видими.

Друго обаче ме притесни повече.

Думите на господин Рашидов биха били почти на място, ако биха били изречени по повод на частните медии у нас.

Частници са, да правят каквото си искат.

Тук обаче не говорим за частна, а за държавна медия, която се нарича БНТ.

И която, поправете ме, ако не бъркам, се заплаща изцяло и напълно от нас, българските данъкоплатци.

Е, пита се в задачата - #КОЙ е собственикът на БНТ.

Правителството, което ще вдигне парите?

Или ние, незначителните данъкоплатци, които в крайна сметка ще финансираме това решение на правителството?

Когато говорим за медии и се сещаме, че мнозина знакови журналисти в последно време рязко загубиха присъствието си на екрана, няма как да не се сетим и за въпроса, който водещата на БНТ зададе на бившия министър на културата. За онова 111 място по свобода на словото.

"Няма такава класация. Дава се грешна информация, защото работят срещу нещо, което не им харесва" - това бе отговорът на ексминистъра.

Ами да.

Няма такава класация.

Няма и толкова сбъркана държава с толкова сбъркана демокрация като KLETA MAJKA BALGARIQ.

Вижте какво се получава на практика.

Аз съм политик. Явявам се на избори.

Избират ме и ставам премиер.

След това аз започвам да разпределям къде и какво да се случва.

А как трябва да е в действителност?

Аз съм политик. Явявам се на избори.

Избират ме и ставам премиер.

След това аз служа на обществения интерес!

Ето това не е наред у нас!

Ето това е сбъркано!

Този, когото сме избрали за нещо, рязко започва да "раздава порциона", но само при "правилно поведение".

За БНТ - може, но само ако БНТ, как беше...не си въобрази, че може "да прави каквото си поиска" (по Рашидов)

За общините - може, но само ако всички кметове, дори тези, които не са от "нашата" партия, ни пристанат.

За културата - може, но само ако е за относително наши хора.

За всичко останало - може да може, но може и да не може.

Зависи.

То това да не ви е баница, та така да я раздаваме...

Знаете ли какво си мисля.

Знаете ли защо нямаме читав закон за меценатството?

Почти съм сигурен, че нямаме такъв, защото законотворците ни следват модела "който плаща, поръчва музиката".

Да де, ама някои неща не се правят по поръчка.

А други - те не бива да се правят по поръчка.

Иначе Моцарт нямаше да е написал "Отвличане от сарая".

И понеже напоследък забелязвам една доста тревожна тенденция - все повече думи в подкрепа на директивата да се финансират разни неща, само ако се върви в определена посока (наскоро Тома Биков беше казал нещо подобно по повод финансирането на българското кино), мога спокойно да цитирам отново Шафър и Форман - дайте да спрем да се държим така сякаш...онова с мрамора и ходенето на тоалетна по голяма нужда.

Уви, ние имаме нужда не от нови недъгави законодателни промени, а от нов Моцарт, който да тегли една майна на императора и да напише не онова, което властта иска, а онова, което е нужно на хората.

Но Моцарт не се избира от парламента с 3 или 5-годишен мандат.

Няма такъв Моцарт.
Няма такава класация.
Няма такива медии.

...няма и такава статия...