Всички сме се оказвали въвлечени с разгорещено опониране, когато човек загубва уважение към противниковата страна. Независимо дали става въпрос за последните избори или грижите за децата, виждате, че вашите убедителни аргументи не се оценяват, може би дори се игнорират. Питали ли се какво точно се случва в съзнанието на човека от другата страна?

В скорошно проучване, публикувано в Nature Neuroscience, учени от University College London и City, University of London записват мозъчната дейност на хората по време на разногласия.

В експеримента 21 двойки доброволци трябвало да вземат финансови решения. Всеки от тях трябвало да оцени стойността на недвижим имот и да заложи пари на своята оценка. Колкото по-уверени били участниците в оценката си, толкова повече пари залагали.

Докато изпълнявали задачата, мозъчната активност на всяка от двойките доброволци била записвана със скенер за образна диагностика на мозъка. Двата скенера били разделени със стъклена стена и доброволците можели да видят оценките и залозите на другия на екрана си.

Когато доброволците постигали съгласие за цената на недвижимия имот, всеки от тях ставал по-уверен в оценката си и залагал повече пари. Това има смисъл, отбелязват учените - ако си съгласен с мен, тогава съм по-сигурен, че съм прав. Мозъчната дейност на всеки човек също отразява кодирането на увереността на партньора му. По-специално, активността на мозъчен регион, наречен задна медиална фронтална кора, за която се знае, че участва в когнитивен дисонанс, проследява увереността на партньора. Колкото по-уверен е един доброволец, толкова по-уверен става партньорът му и обратно, установяват учените.

Въпреки това - и това е интересната част, когато хората не са съгласни, мозъците им стават по-малко чувствителни към силата на мнението на другите. След несъгласие задната медиална фронтална кора вече не може да проследи увереността на партньора. Следователно, мнението на партньор, с който не са съгласни, има малко влияние върху убеждението на хората, че са прави, независимо дали този партньор е много сигурен в оценката си или не е.

Не че доброволците не обръщали внимание на партньора си, когато не били съгласни с него. Учените проверили това, като тествали спомените на доброволците за оценките и залозите на техните партньори. По-скоро изглежда, че противоречащите на тяхното мнения били счетени за категорично грешни и следователно тези становища били маловажни, пишат авторите.

Поляризирано общество

Учените предполагат, че когато разногласията са по разгорещени теми като политиката, има още по-малка вероятност хората да вземат под внимание силата на обратното мнение.

Откритията могат да хвърлят светлина върху някои озадачаващи скорошни тенденции в обществото. Например, през последното десетилетие климатолозите изразиха по-голяма увереност, че изменението на климата е причинено от човека. И все пак, проучване на изследователския център Pew показва, че процентът на републиканците, които смятат, че това е вярно, е спаднал за същия период от време. Въпреки че има сложни, многопластови причини за тази специфична тенденция, тя може да е свързана и с начина, по който силата на мнението на други хора се кодира в нашия мозък, считат учените.

Констатациите могат да бъдат екстраполирани и за текущи политически събития. Авторите дават пример с последните изслушвания за импийчмънта срещу американския президент Доналд Тръмп. Дали свидетел изглежда „спокоен, уверен и владеещ фактите“ или „нестабилен и несигурен“ няма да има значение за онези, които вече са против импийчмънта. Но това ще повлияе на убеждението на онези, които са за импийчмънт.

И така, как да увеличим шансовете си да бъдем чути от членове на противоположна група?

Проучването дава нова подкрепа на „изпитаната рецепта“, която наскоро кралица Елизабет II използва в обръщението си към страната, разделена заради Брекзит - намирането на обща позиция.

Силата на внимателно обосновано мнение е по-малко вероятно да бъде регистрирана, когато сме се подготвили да опонираме със здрава купчина доказателства, описващи защо сме прави, а другата страна греши. Но ако започнем от общоприето положение - това са частите на проблема, по които сме съгласни, става по-вероятно силата на нашите аргументи да има значение.

Вземете за пример опита за промяна на убеждението на родителите, които отказват да ваксинират децата си, защото погрешно смятат, че ваксините са свързани с аутизъм. Доказано е, че силните доказателства, опровергаващи връзката, не променят дори малко мнението им. Вместо това, съсредоточаването само върху факта, че ваксините защитават децата от потенциално смъртоносна болест - изявление, с което родителите могат по-лесно да се съгласят,  увеличава намерението им да ваксинират децата си три пъти.

Затова в средата на разгорещено несъгласие, опитайте и си спомнете, че ключът към промяната често е в намирането на споделена вяра или мотив.

Пълният текст на тази статия е публикуван в The Conversation под Creative Commons.