4 мисии до Марс са планирани за тази година, в тях ще участват САЩ, Европа, Китай и Обединените Арабски Емирства.

Надпреварата за Марс се ожесточава заради факта, че през юли 2020 Земята и Марс ще са позиционирани така един спрямо друг, че ще бъдат създадени идеалните условия за кацане на космически кораб на повърхността на Червената планета.

При три от 4-те мисии на повърхността ще бъдат спуснати апарати в търсене на следи от предишен живот. 4-тата мисия на ОАЕ трябва да проучи атмосферата на Марс.

За тази година са планирани и стотици други космически мисии, включително първия комерсиален полет до Международната космическа станция.

SpaceX и OneWeb ще освободят в орбита стотици нови сателити.

Ето най-важните космически мисии през 2020:

Изстрелването на роувъра Mars 2020 на НАСА

През юли всички ще говорят за Марс, защото тогава предстои изпращането на роувър на Червената планета. Мисията е съвместна и в нея участват Европа, Америка и Китай.

НАСА ще изстреля роувъра Mars 2020 и апарата Mars Helicopter Scout, за да събере скални проби, които евентуално ще бъдат върнати на Земята.

Роувърът ще потегли за Марс пред юли или август 2020 от Кейп Канаверал и ще пътува на борда на ракетата Atlas V-541.

Роботизираният апарат на НАСА премина тестовете миналата седмица и ще остане в покой в до пристигането си на Марс в средата на февруари 2021.

Полуавтономният апарат ще търси следи от древен микробен живот в кратера Джезеро, в който някога е имало водно езеро.

По време на мисията роувърът ще изминава по около 200 метра на ден, събирайки проби от скалите и почвата, които след това ще бъдат съхранени, за да бъдат прибрани от последваща мисия.

Мисията ExoMars на Европейската космическа агенция и Роскосмос

Руската и Европейската космически агенции ще изстрелят роувъра Розалинд Франклин, наречен първоначално ExoMars, а по-късно кръстен на британския химик с ключова роля в разкриването на молекулярните структури на ДНК, РНК, вирусите, въглищата и графита.

Целта на Розалинд Франклин също ще е да разбере дали някога на Червената планета е имало живот.

Създаденият във Великобритания роувър ще се отправи на 8-месечна мисия и ще изминава по около 100 метра на ден.

Орбиталният апарат Trace Gas, който се намира около Марс от октомври 2016 ще служи като релейна станция за мисията.

Китайските мисии Global Remote Sensing Orbiter и Small Rover до Марс

Китай изпраща Mars Global Remote Sensing Orbiter и Small Rover на Марс – първите китайски мисии до друга планета със своя собствена ракета носител.

Мисията ще стартира през юли 2020 на борда на Long March 5 в търсене на следи от минал живот и за да изследва условията на планетата.

На 27-ми декември Китай успешно изпробва ракетата Long March 5, изстрелвайки сателит в ниска земна орбита.

Задвижваният от слънчева светлина роувър ще носи на борда си редица инструменти за изследване магнитното поле и климата на Червената планета.

Мисията Надежда до Марс на ОАЕ

Обединените арабски емирства също планират мисия до Червената планета. Те ще изпратят орбиталния апарат Надежда на борда на японска ракета през юли 2020.

Сондата трябва да изследва климата на Червената планета през деня и по време на сезонните цикли, за да разбере повече за ниските слоеве на атмосферата, включително прашните бури.

Това е първата планетарна космическа мисия, оглавявана от арабска страна, която трябва да пристигне на Марс през 2021, за 50-тата годишнина от създаването на ОАЕ.

Апаратът е създаден в сътрудничество с редица университети в САЩ.

4-те мисии трябва да пристигнат на Червената планета през февруари 2021, като целта им е да открият признаци за минал живот.

Изстрелване на Solar Orbiter от Европейската космическа агенция и НАСА

През февруари Европейската космическа агенция ще изстреля Solar Orbiter на борда на ракета Atlas V от Кейп Канаверал в САЩ.

Целта му е да помогне на астрономите да разберат как слънцето създава и контролира гигантското количество плазма, въздействащо върху планетите от Слънчевата система.

Апаратът ще се възползва няколко пъти от гравитацията на Венера и Земята, за да издигне орбитата си над слънчевите полюси.

ESA твърди, че той ще ни осигури нова информация за звездата, включително първите изображения на полярните региони.

Изстрелване на лунния апарат Орион на НАСА

Първият полет на Орион е насрочен за 2020 на борда на новата ракета Space Launch System (SLS) на НАСА.

SLS ще е най-голямата създавана до момента ракета, която трябва да отведе астронавтите от Артемис до луната и да пренесе части в космоса за лунната станция.

Непилотираният Орион ще прекара три седмици в космоса, включително 6 дни в ретроградна орбита около луната.

Изстрелването, планирано за ноември 2020, ще тества модула, който трябва да отведе отново астронавти до луната през 2024.

Астронавти на Международната космическа станция

Вниманието през 2020 няма да е насочено само към роувърите и модулите, планирани са и пилотирани мисии от Върджин Галактик, Китай, SpaceX и Боинг.

Предстои и смяна на екипажа на Международната космическа станция.

Първите две мисии ще са на борда на руските ракети Союз, но НАСА твърди, че комерсиален космически кораб също ще отведе екипаж на МКС през май.

Модулът SpaceX Dragon ще отведе експедиции 64 и 65 на станцията през май, като част от комерсионалната програма на НАСА, включително двама американци и един японец.

За пръв път ракета, различна от руската Союз, ще бъде използвана за превоз на хора до станцията, откак совалката Атлантис извърши последния си полет през ноември 2009.

През декември 2020 Starliner CST-100 на Боинг ще отведе експедиции 66 и 67 до станцията, включително двама американци, един европеец и един руснак.

Това ще е едва 4-тата американска мисия с жена командир.

Изстрелване на китайската космическа станция Tianhe-1

Първата част от Китайската космическа станция трябва да бъде изпратена в орбита през 2020 – основният модул е известен като Tianhe-1, което означава хармония или рай.

Той ще полети на борда на ракетата Long March 5.

Цялата космическа станция ще бъде сглобена в орбита от части пренеси от Земята в рамките на няколко отделни мисии.

Завършената китайска станция ще с 1/5 от масата на Международната космическа станция и трябва да бъде завършена до 2023.

Японската мисия Hayabusa2

Човечеството ще получи проби от астероид, които ще бъдат върнати на Земята от японския апарат Hayabusa2. Пробите от астероида Ryugu ще бъдат спуснати в австралийската пустиня.

Hayabusa-2 бе изстрелян през 2014 от Японската космическа агенция, като целта му е да вземе проби от почвата на астероида и да ги върне на Земята.

Връщането на пробите трябва да стане през декември.

Китайската мисия Chang’e 5

Китай изпраща мисията Chang’e 5 до луната, която също трябва да върне проби.

Тя ще пътува на борда на ракетата Long March 5.

Целта на Китайската космическа агенция е да върне на Земята близо 2 кг проби от район в близост до вулканично образувание в осветената част от спътника.

В рамките на друга подобна мисия OSIRIS-Re, НАСА ще вземе проби от Бену през юли, които трябва да пристигнат на Земята едва през 2021.

Комерсиални изстрелвания

През 2020 ще бъдат изстреляни и стотици малки сателити от OneWeb и SpaceX.

Те събудиха доста противоречия, тъй като астрономите твърдят, че пречат на наблюденията им.

И двете компании заявиха, че ще гарантират минималното въздействие на сателитите върху видимостта на небето от Земята.

Ричард Брансън трябва да осъществи първия си полет в космоса през 2020.

Предприемачът ще лети с ракетата VSS Unity, заедно с други астронавти.

Източник: dailymail.co.uk