2019 беше година, в която Земята претърпя няколко огромни по площ пожара в райони с уникална природа. Сибир, Амазония и Австралия бяха основни теми на журналистически новини и човешка тревога както за изчезващата дива природа, така и за уязвимостта на хората.

И докато пожарите са очаквано сезонно бедствие на много места по света, безпрецедентният им мащаб през последната година повдига нови тревоги и възможности за реакция. Няколко са основните дебати - имат ли връзка огромните пожари с климатичните промени или са нормални локални инциденти, обратима ли е загубата на дива природа, ще се възстановят ли горите и въздухът?

Какво говорят фактите:

Жега и суша повече от обичайното

Пожарите в саваната не са неочаквано събитие за Австралия. Извънредното през настоящия им сезон е, че са започнали по-рано от обичайното (още през септември), при завишени температури и силни ветрове и се разрастват рекордно.

Според информация на BBC и пожарите са преминали през различни части на континента, като сега са съсредоточени в Югоизточна Австралия и все още са стотици на брой. Пламъците достигат размери на сгради и поглъщат субтропични и евкалиптови гори, които не са обичайният обект на огън.

От вчера дъждове спомагат за успокояване на пожарите, но не и за пълното им овладяване, като към момента са унищожени около 2000 дома и в градовете има критично задимяване. Унищожени са огромни тревни и гористи площи, обитания на животински видове, които не съществуват никъде на планетата извън Австралия.

Според данни на "Ал Джазира" към 5 януари над 5 милиона хектара тревисти равнини и обработваема земя са унищожени, а най-малко 24 души са загинали. Обемът на загубите е в пъти по-голям, отколкото при пожарите в Амазония и Сибир.

Загуба на дива природа

Учени от Университета в Сидни са изчислили, че около 480 млн. бозайници, птици и земноводни са загинали в пожарите на континента от септември 2019 г. до първите дни на януари. Това число е получено при консервативни оценки, които могат да се окажат и по-ниски от реалните загуби. Със сигурност това число ще се покачи, докато стихията бъде овладяна.

В края на 2019 г. в изявление за телевизия ABC австралийският министър на околната среда Сюзън Лей съобщи, че над 30% от хабитата на коалите е унищожен в бедствието, заради което се предполага, че и популацията им е намаляла съответно. Въпреки че министър-председателят Скот Морисън отрича нуждата от по-амбициозни климатични политики на Австралия, Лей призна, че заплахите за уникалните животински видове на страната са повлияни от климатичните промени и човешката намеса в природата. По тези причини са нужни дейности както за възстановяване на естествените хабитати на континента, така и за намаляване на парниковите емисии.

Такива мерки обаче са трудоемки и скъпи, изискват десетилетия и резултатите невинаги са предвидими количествено. Просто е - да отсечеш дърво е еднократно действие, да засадиш изисква усилия, благосклонен климат, валежи и... години растеж.

Към момента са загинали гори и тревисти равнини, които са както дом на ценни животински видове, така и важни за континента местообитания сами по себе си. Според космическата агенция на САЩ (NASA) само към средата на декември и само в един от засегнатите щати са изгорели 2,7 милиона хектара горски масиви (27 хил. квадратни километра).

Замърсяване на въздуха

Според същите данни на NASA части от Сидни, град с 5 милиона души население, наскоро са имали нива на замърсяване няколко пъти над това, което се счита за опасно.

През последния ноември метеорологичната агенция на ООН обяви, че трите основни газа, улавящи топлината - въглероден диоксид (CO2), метан и азотен оксид, - са достигнали нови исторически рекорди на нивата си в атмосферата. Според тези данни от 1990 г. насам парникови газове са предизвикали увеличение от 43% на общото излъчване на радиация, което води до затоплящия ефект върху глобалния климат. Въглеродният диоксид отговаря за 80% от тези промени.

Независимо от конкретната причина на запалване, за по-големите по площ, дълготрайност и интензивност пожари и в Сибир, и в Амазония, и в Астралия през последната година допринасят сушата и рекордните температури, измерени на засегнатите места, както и неглижирането от отговорните местни власти. А за засушаването и покачването на температурите учените констатират важен принос на емисиите от парникови газове, които исторически доказано се увеличават заради човешки дейности.

От друга страна, самите пожари водят до нови емисии, които завъртат колелото към по-малка възможност не само за възстановяване, но и за задържане на състоянието на климата към момента. Според експерти на космическата агенция на САЩ, цитирани от "Гардиън Австралия", емисиите на CO2 от пожарите през този сезон вече са наполовина на всичките парникови емисии за цялата 2018 г. на страната. Дори при нормални условия може да минат десетилетия, докато повторният растеж на гори поеме отново тези емисии. А климатичните условия в момента не са нормални - рекордните температури и сушата не позволяват на горите да се възстановят както в предни периоди.

Извън "нормалното" е и достигането на дима извън континента. Снимка на космическата агенция на САЩ показва, че в Нова Зеландия снегът и ледниците са се оцветили в кафяв цвят заради пепелта от пожарите на съседния континент, отдалечен на 2000 км. Противопожарната служба на щата Нов Южен Уелс вече обяви, че пожарите в Австралия създават нови климатични условия.

Ще продължат споровете дали причината за пожарите са в климатичните промени или в случайни природи аномалии и човешка небрежност или престъпна глупост. Но докато конкретното начало на бедствията е трудно да се обясни, предстои да наблюдаваме последствията им. Освен вече изгубени човешки животи и домове и обезобразена жизнена среда, неизбежни в бъдеще са дългосрочни загуби за уникални животни, гори, савана, чист въздух, температура на цялата Земя. Тези загуби се умножават в Австралия, увеличавайки ефекта за планетата, който пожарите в Амазония и Сибир вече имат. Тези загуби са глобален проблем, не локален инцидент.

И докато климатичните скептици и политиците ще продължават да говорят, вместо да действат, може ли човечеството да си позволи да живее както досега, за да стигне до бъдеще без вода, гори и въздух? Не става въпрос човекът да спре да използва електричество или да се върне в пещерите, независимо от иронизирани преувеличения на "екологичната" гледна точка. Но може би, например, би могъл да използва водата за нужди, а не за производство, което връща цял град в примитивен бит на жажда и опасност за здравето. Което е реален казус за ползване на природните ресурси в Перник, България.

Докато продължават дискусиите дали планетата и климатът ѝ се променят, дали хората могат да спрат започнати от тях вредни процеси, има конкретна помощ, която може да се окаже за спасителните дейности на място в Австралия - както за бедстващи хора, така и за редки животни. Връзки към правителствените звена и организациите, които събират средства за борба с огъня, можете да намерите тук (на английски език).