Огненият ад в Австралия причини невиждани щети, а все още сме в началото на сезона на пожарите. Ето какво ни разказаха българи, живеещи в Австралия:
„Температурата, климатът и вятърът в тази страна предполагат подобни пожари. Самите евкалипти, които съставляват голяма част от горите в Източна Австралия, съдържат масло в листата си и лесно пламват. Тези пожари са ежегодно явление, те няма как да бъдат спрени, но има как да се ограничат по мащаби“, ни каза Силвия Лозева, която живее в град Пърт в щата Западна Австралия.
Доказателство за мащабите на природното бедствие намираме и в разказа на Явор Константинов от Мелбърн. „Бяхме в Сидни, за да гледаме Григор Димитров. В понеделник се върнах в Мелбърн, за да отида на работа, и го заварих в пушек", споделя той. Мелбърн се намира на между 300 и 500 километра от големите пожари, въпреки това пушекът стига до крайбрежния град.
Действията на правителството са подложени на масиран огън
Димът е излязъл и извън пределите на континента. „Пушекът се разнесе далеч извън Австралия. Той достигна не само до Нова Зеландия, но и до Чили – 10 хиляди километра от Австралия през Океана“, сподели за ДВ Фили Ладжман, която завежда българската редакция на австралийското радио ЕсБиЕс. Фили, подобно на много граждани на Австралия в момента, е на почивка в щата Куинсланд. Седмиците около Коледа и Нова година са и пикът на летния отпускарски сезон. Тържествата за празниците също бяха помрачени от природните бедствия. „В много градове в Куинсланд бяха отменени всички фойерверки, а средствата, платени за тях, бяха дарени за подпомагане на жертвите и щетите от пожарите", казва Фили. Кметът на Сидни обаче реши въпреки протестите да проведе планираното светлинно шоу и си навлече сериозна критика.
Още по-сериозни упреци се стовариха върху правителството на Скот Морисън за отношението му към климата и липсата на конкретни политики за предотвратяване на подобни катастрофи. Според Силвия, която е преподавател по политически науки в Университета на Западна Австралия, държавата има голям потенциал за развиване на възобновяеми източници, но на правителството му липсва дългосрочна визия за бъдещето и се съобразява с интересите на бизнеса. "Големи международни компании имат влияние върху политиката на правителството“, уверява тя, припомняйки как преди време премиерът Морисън се появи в парламента с парче от въглища, за да покаже, че нямало нищо страшно.
Подцененият риск от пожари
За подкрепата за бизнеса, която е свързана и със сериозни рискове за природата, говори и Явор. Той ни разказа за нов проект на индийска компания, която ще построи в Австралия една от най-големите въглищни мини в света. „Преди няколко месеца левите и зелените, чийто изборни програми включват и мерки за борба с климатичните промени, загубиха изборите от консерваторите на Морисън. Лейбъристите преразгледаха програмата си, в резултат на което реториката по адрес на мините беше прекратена", казва Явор. Според него рискът от пожари е бил подценен: „Преди няколко месеца месеци 23-ма пенсионирани ръководители на пожарни и спасителни агенции излязоха с обръщение и предупредиха, че по тяхна преценка пожарният сезон ще е много опасен“. Експертите са настоявали да се срещнат с правителството, но не са получили отговор. Една от техните препоръки е била правителството да поиска помощ от други държави, като САЩ и Канада, които в момента нямат нужда от самолетите си за борба с пожарите, тъй като там сега е зима. А поисканата в крайна сметка помощ от канадското правителство е закъсняла реакция, казва Явор.
Фили добавя още един щрих: „Миналата година в бюджета бяха съкратени средствата за пожарно обучение, което сега е повод за широк обществен дебат".
Хората са безсилни да се справят със стихията
Макар че в последните дни в Австралия преваля слабо, пожарите далеч не са овладени. „Заваля дъжд, който смекчи жестокостта на пожарите, но в никакъв случай не може да се каже, че положението е под контрол. Само в щата Нов Западен Уелс над 64 пожара горят безконтролно“, казва Фили. А Явор допълва, че тези дни е било планирано да се предприемат контролирани пожари с цел създаването на защитен пояс, т.нар. линия на изгорялата растителност, с фронт 1500 километра, който да спре разпространението на бушуващите пожари. Дъждът обаче пречи да се противодейства с контролирани пожари. Експертите припомнят, че сме едва в началото на рисковия период, който ще продължи до края на февруари. И никой не знае какво още предстои.
Въпреки сериозната международна помощ и множеството доброволци, само природата може да сложи край на стихиите.
„За да се изстуди този въздух, на север трябва да започне сезонът на мусоните и циклоните. Дъждовете около Дарвин могат да поставят началото на студена вълна. Очакваме с нетърпение това да се случи, за да спаднат температурите", казва Явор. А Фили добавя, че природата си има свои начини да компенсира загубите, и дава следния пример: „Шишарките на евкалиптовите дървета разпръскват семената си при високи температури - когато има пожари, те се отварят и семената им се разпространяват на по-големи разстояния. След пожарите това помага за регенерирането на тези гори. Майката природа има механизми, чрез които съхранява своето разнообразие и богатство", добавя тя.
