Ирански ракети експлодират в американски бази, а светът си отдъхва. Звучи абсурдно, но всъщност не е. В момента Иран и САЩ правят крачка назад, а на ход е дипломацията.
Коментар от Матиас фон Хайн, DW
На пръв поглед звучи абсурдно: ирански ракети експлодират в две американски бази в Ирак, а светът… въздъхва с облекчение. Според досегашната информация, щетите са незначителни. За своя нрав американският президент Доналд Тръмп реагира сравнително спокойно. Обяви, че ще направи изявление и не каза нито дума за удар по ирански културни обекти.
От иранска страна външният министър Мохамад Джавад Зариф оповести деескалация. В Туитър той писа, че Иран е предприел съответни мерки за самоотбрана. И най-важното: че ги е приключил.
Отстранена ли е в такъв случай опасността от разрастване на конфликта в Близкия и Средния изток? Не. Но изглежда че светът е отстъпил поне на една крачка от пропастта, на ръба на която беше изправен от САЩ с целенасоченото убийство на иранския генерал Солеймани.
Техеран може да запази лице
Нападението с балистични ракети беше точно пресметнато: достатъчно голямо, за да може Техеран да запази лице. Но и под прага, отвъд който Тръмп би наредил удар по цели в Иран. Светът добре знаеше, че Техеран ще реагира – някъде и по някакъв начин. Защото убийството на Солеймани беше военен акт, който иранското ръководство не можеше да остави без отговор.
Същевременно се набива в очи още нещо: Техеран заяви, че ще отмъщава самостоятелно. Това изявление може да се разбира и като сигнал към съюзниците от „Оста на съпротивата“ в Ливан, Ирак и Йемен да не се намесват. След като както от американския, така и от иранския котел беше изпусната поне малко пара, в момента отново се отваря възможност за дипломацията. А с това и за европейците. Сега те трябва да направят всичко възможно, за да подтикнат двете страни към военно и словесно разоръжаване.
Политика на максималния натиск
Защото публичната размяна на удари може скоро да бъде последвана от набези на свързаните с Техеран въоръжени групировки или от акции, в които Иран ще отрича каквото и да било собствено участие.
Особено ако Вашингтон реши да се придържа към политика на максималния натиск. Със санкциите си САЩ водят икономическа война, която задушава Иран. Нека да си припомним, че именно едностранното излизане на САЩ от ядреното споразумение през май 2018 изобщо задейства спиралата на ескалацията.