Три неизвестни до този момент стихотворения на Пейо Яворов, писма и документи - общо 21 на брой са открити и излизат в книгата "Непознатият Яворов", която от днес е на пазара.

Това съобщи доц. Милкана Бошнакова, ръководител на Българския исторически архив в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий".

Става дума за 21 документа. Сред тях има три негови непознати до този момент стихотворения, четири писма, девет требвания - документ, с който се освобождават четници, като и четири разписки. 

"Всички документи се оригинали, ръкопис, подписани от Пейо Яворов. Писмата са допълнително подпечатани, както и разписките, с печата на Цензурната комисия на Царство България, която действа по време на Балканската война. Всичките документи са от октомври 1912 г., когато Пейо Яворов е в Македоно-одринското опълчение като воевода на чета №15. Част от документите са издадени, докато той е временен кмет на Неврокоп", разказа доц. Бошнакова, цитирана от "Дарик". 

Тя обясни, че трите стихотворения не са любовни, а са посветени на войната.  

Едно от стихотворенията е по-философско, посветено е на близък приятел на поета - Тодор Николов, ботаник и дарител, с когото го свързва силно интелектуално приятелство, обясни тя.  То е много силно антивоенно стихотворение със заглавие, което съм поставила, според първата строфа, "Брат към брата" , каза тя.

Второто стихотворение е посветено на битката и героите при Ножот. Това е едно голямо сражение през 1907 г. в Македония, когато обединените чети на ВМРО се бият с превъзхождащите ги сили на турската армия, въоръжени с картечници, каза доц. Бошнакова и добави, че това е първото стихотворение посветено на тази битка. Яворов го е написал по молба на воеводата Тане Николов. 

И паднах сякаш поразен от гръм – 
зарових плачещо лице в земята
и чух със сетни сили чуден звън –
звънът на бойната тръба и на войната…

Третото стихотворение е озаглавено от самия автор "На незнайни герой"."В него по неповторим начин е предадена безкрайната любов на автора към Родината", добави ученият. "То е най-силно и ще влезе най-вероятно не само в българските, но и в световните учебници. В него Яворов говори от първо лице единствено число, което е апотеоз на любовта към родината му.

То завършва с едно блестящо четиристишие:

И тук ще стана бучка пръст,
но пак ще съм във теб, родино.
Дори и да не турят кръст, 
ти, майко, пак ще помниш мойто име." 

Откритите стихотворения на Пейо Яворов имат изключителна литературна стойност, смята Пламен Тотев от издателство "Персей", което ще публикува документалните материали. 

"Това не са стихове, които той е написал в писмо до близък приятел. Не са стихове, които, както са правили немалко поети в кръчмата, написват на салфетката някакво стихотворение на симпатична сервитьорка. Няма нищо такова. Това са изстрадани стихове, в които личи геният на Яворов", каза Пламен Тотев.

Документите са намерени в кофа за баклук и попадат при доц. Бошнакова през пролетта на 2019 г., когато при нея идва млад мъж, който се представя като колекционер. Той оставя документите за анализ. 

"Изобщо не повярвах, че това е възможно, но приех да прегледам документите и тогава разбрах, че чудото е възможно. Действително те се оказаха на Яворов. Още първите минути, в които ги докоснах и видях почерка, подписа, неговия, за какво се отнася - Неврокоп 1912 година, печатите на повечето от писмата, които се съдържат сред тези документи. Оригинали са, на Яворов са и това е действително събитие", сподели Милкана Бошнакова за БНР. 

Анализът на почерка, хартията, адресатите на писмата, сред които са Тодор Александров и Христо Чернопеев, доказват тяхната автентичност, обясни още доц. Бошнакова. Самата тя определя откритието на стиховете на Яворов като "чудо". 

Сред документите са четири писма на Яворов до негови съратници, няколко разписки, които той дава на неврокопски жители, които по време на неговото управление като кмет на града подпомагат изхранването на дейците на македоно-одринското опълчение с провизии. 

"И няколко така наречени требвания. Той озаглавява по този начин документите, с които в края на октомври 1912 година в град Кавала дава разрешение, така да се каже освобождава своите четници от отряд номер 15 на македоно-одринското опълчение, на което той е войвода или командир, да се приберат безпрепятствено до родината", допълни специалистът. 

"Да се открият в днешно време оригинали на Пейо Крачолов Яворов е събитие, а когато сред тези оригинали има и стихотворения, това вече е сензационно събитие", заяви доц. Бошнакова, която е автор на изследването "Яворов и Македония 1895-1914 г."