Играта с бебе е едно от онези малки удоволствия в живота, в които наистина се чувстваш така, сякаш се свързваш с човек. И това не нещо въображаемо. Вече има доказателства, че мозъчна активност на бебето съответства на вашата, когато играете заедно. Или даже ви води.

Изследване, проведено от изследователи от Baby Lab в Принстън, САЩ, регистрира мозъчната активност на 18 деца на възраст между 10 и 15 месеца, докато те се занимават с възрастен експериментатор.

"Предишни изследвания показват, че мозъците на възрастните се синхронизират, когато гледат филми и слушат истории, но малко се знае за това как се развива тази невронна синхронност през първите години от живота“, казва когнитивният психолог Елис Пиаца.

Този вид междуличностна "синхронност" не е някакъв тайнсвтен сигнал, който е мозъците ни предават, а по-скоро продукт от фино настроени модели, които координират задачите в различни части на мозъка в отговор на стимули. Тези стимули обикновено идват от други региони на същия мозък, но действията на друг човек също могат да повлияят на това как обработваме информация и осъществяваме отговор.

По същия начин, нашите собствени действия могат в замяна да повлияят на мозъка на другия човек, създавайки циклична обратна връзка, при което двата мозъка се синхронизират бързо.

Да се показването как това се случва в мозъка на възрастен е достатъчно лесно. Неврологичните функции, които обработват и реагират на сензорна информация в мозъка ни, използват много енергия, така че изследователите просто измерват и картографират фините промени в инфрачервения блясък на мозъка ни, когато хемоглобинът в кръвоснабдяването освобождава кислород.

Както можете да си представите, децата невинаги са сътрудничещи доброволци. От първоначалната селекция доброволци малки деца 15 се извиха малко прекалено много, за да получат добри показания. Три изобщо отказаха да носят устройството за измерване на инфрачервени лъчи.

В крайна сметка изследователите анализираха префронталната кора, темпопариеталния възел и париеталната кора - всички области, участващи в обработката на езика, правенето на прогнози и разбирането на други перспективи, на 18 деца, докато те се занимавали с един експериментатор със поредица прости задачи.

Понякога той четял на бебето приказка за "Лека нощ", докато то седяло в скута на родителя си, друг път - детски стихчета или игра с играчки. За да имат сравнение за мозъчната активност на двамата, в редица проучвания експериментаторът сядал от страната на бебето, докато то се занимавало с друг възрастен по подобен начин.

Експериментът разкрива, че при бебетата възниква подобна синхронизация, както при възрастните - мозъкът на експериментатора и детето като ехо се повтарят взаимно в области, свързани с обработка на по-висок ред, но само когато двамата взаимодействат директно.

"Докато общуват, възрастният и детето изглежда образуват циклична обратна връзка", казва Пиаца.

"Тоест, мозъкът на възрастния сякаш предсказва кога бебетата ще се усмихнат, мозъците на бебетата предвиждат кога възрастният ще използва повече "бебешки говор" и двата мозъка проследяват контакта с очите и съвместното внимание към играчките. И така, когато бебе и възрастен играят заедно, мозъците им си влияят взаимно по динамични начини. "

Това е особено очевидно в предфронталната кора, частта от мозъка, която се занимава с планиране и учене. Тъй като това така е регион, който все още не е развит напълно при кърмачетата, откритието е донякъде изненадващо.

"Ние също бяхме изненадани да открием, че детският мозък често "води" мозъка на възрастните с няколко секунди, което предполага, че бебетата не просто получават пасивно информацията, но могат да насочат възрастните към следващото нещо, върху което ще се съсредоточат - играчка, която да вземете, кои думи да кажете", казва психологът Кейси Лев-Уилямс.

Ако знаеха правилата, бебетата щяха да са перфектни покер играчи. Трудно може да се разбере какво се случва вътре в тези мънички развиващи се мозъци само по лицата им.

Но става ясно, че те далеч не са пасивни - от най-малка възраст кърмачетата успяват да насочват хората около тях, а мозъците ни следват техните.

"Нашето изследване, прилагайки техниката за образна диагностика върху бебето, осигурява първата демонстрация на динамичната роля, която играят както развиващият се, така и зрелият мозък по време на живо социално взаимодействие", пишат изследователите в своя доклад.

Изследването е публикувано в Psychological Science, https://doi.org/10.1177/0956797619878698