Когато израелският космическият апарат Beresheet  се разби при кацането на Луната през април 2019 година, учените сериозно се замислиха за вероятността бавноходките да заселят естествения ни спътник. На Beresheet освен оборудване за научни изследвания, имало и от тези изключително издръжливи същества, които оцеляват при екстремни услвоия, включая космическата радиация и ниски температури. Учените преположиха, че те могат да оцелеят на Луната, но няма да излезат от дехидратираното си състояние, т.е. да започнат да се хранят и размножават. Луната не е застрашена от нашествие на бавноходки, но сега се оказва, че самитете са застрашени на планетата Земя.

Дори бавноходките са застрашени от глобалното затопляне, основния аспект на климатичните промени, които вече предизвикват широк спектър негативни въздействия върху много местообитания на нашата планета, установиха датски учени.

Изследователска група от катедрата по биология на Университета в Копенхаген показва, че бавноходките са много уязвими при дългосрочно излагане на висока температура. Животните, които в дехидратираното си състояние са най-известни с изключителната си толерантност към екстремни условия,.

В проучване, публикувано наскоро в Scientific Reports, Рикардо Невес и Надя Мьоберг и колегите им представят резултати за толерантността към високите температури на местен вид бавноходки.

Бавноходките, познати още като водни мечки или тардигарди, са микроскопични безгръбначни, разпространени по целия свят в морски, сладководни и сухоземни микрохабитати.

Рикардо Невес, Надя Мьогерг и колегите им изследват тиздръжливостта на високие температури на Ramazzottius varieornatus, вид бавноходки, често срещан в преходни сладководни местообитания.

 "Екземплярите, използвани в това проучване, са получени от улуци на покрива на къща, разположена в Ниво, Дания. Ние оценихме ефекта от излагане на висока температура при активни и изсушени тардигради, а също така изследвахме ефекта при кратък период на аклиматизация върху активни животни", обяснява постдокторантът Рикардо Невес.

Изненадващо изследователите установяват, че за неаклиматизирани активни бавноходки средната летална температура е 37,1 ° C. Когато имат малко време за аклиматизиране, смъртоносната за тях температура се повишава до 37,6 ° C. Интересното е, че тази температура не е далеч от измерената в момента максимална температура в Дания 36.4 ° C. Що се отнася до изсушените екземпляри, авторите отбелязват, че приблизително 50% смъртност се наблюдава при 82,7 ° C след експозиция за 1 час, но при  24-часов престой половината бавноходки измират при значително по-ниските 63,1 ° C.

Изследователската група използва логистични модели за оценка на средната смъртоносна температура (при която се постига 50% смъртност) както за активни, така и за изсушени тардигради.

Досега са описани около 1300 тардиградни вида. Тялото на тези миниатюрни животни е с форма на варел, с глава и с четири чифта крака. Дължината на тялото им варира между 50 микрометра и 1,2 милиметра. Освен с впечатляващата си способност да понасят екстремни среди, бавноходките са много интересни и поради тясната си еволюционна връзка с членестоногите (насекоми, ракообразни, паяци).

Като водни животни, бавноходките трябва да бъдат обградени във воден слой, за да бъдат в активно състояние (т.е. да се хранят и размножават). Въпреки това, тези същества са в състояние да издържат периоди на изсушаване (анхидробиоза) чрез навлизане в криптобиоза, т.е. обратимо аметаболитно състояние. Бавноходките изпадат в такова състояние, като свиват предно-задната си телесна ос, прибират краката си и пренареждат вътрешните органи. Това им осигурява способността да понасят тежки условия на околната среда, включително изчерпване на кислорода (аноксибиоза), високи концентрации на токсични вещества (хемобиоза), висока концентрация на разтворени вещества (осмобиоза) и изключително ниски температури (криобиоза).

Изключителната поносимост на бавноходките към екстремни среди включва също и висока температурна издръжливост. Съобщава се, че някои видове понасят температури до 151 ° C, но само 30 минути. Други проучвания за термотолерантност на изсушени (анхидробиотични) бавноходки показват, че експозициите, по-високи от 80 ° С за 1 час, водят до висока смъртност, като почти всички екземпляри умират при температура над 103 ° С. Все още остава неизвестно как изсушените бавноходки се справят с високи температури за по-дълги периоди над 1 час.

"От това проучване можем да заключим, че активните бавноходки са уязвими към високите температури, въпреки че изглежда могат да се приспособят към повишаването на температурите в естественото им местообитание. Изсушените бавноходки са много по-устойчиви и могат да издържат на температури, много по-високи от тези, на които издържат от активните. Въпреки това, времето за експозиция очевидно е ограничаващ фактор, който ограничава тяхната поносимост към високи температури", казва Рикардо Невес.

В действителност, въпреки че бавноходките могат да оцелеят при всевъзможни тежки услови, издръжливостта им към високи температури е забележимо ограничена и това всъщност може да е ахилесовата пета на тези иначе супер устойчиви животни.