Не е изненадващо, че субстанция достатъчно мощна да извади от строя 1000 калени в битки римски войници, е обект на интерес в продължение на хилядолетия. Най-различни истории документират ползите и рисковете от дели бал или турския “луд мед”.
Помпей Велики будел възхищение и страхопочитание в древността, но едно зпололучно преживяване с лудия мед близо до днешния град Трабзон за малко не съсипало цялата му кариера.
Римският генерал бил по петите на армията на Митридат VI през 97 г пр.н.е когато гръко-персийският цар бил осенен от идея – той наредил на войските си да поставят съдове с произведения в региона мед на пътя на настъпващите римляни. Трите отряда, които се натъкнали на него изпаднали в делириум или припаднали, след като били поразени от психиделичния ефект на меда. Войските на Митридат открили войниците на Помпей напълно безпомощни и просто ги избили.
Лудият мед все още се произвежда от пчелари в планината Качкар – единственото място в света, освен подножието на Хималаите, в което местни видове рододендрон отделят мощен невротоксин, наречен сиаватоксин. Когато пчелите съберат достатъчно некар от рододендрона, те произвеждат червен на цвят мед с остър аромат и горчив вкус, който има психиделичен ефект върху хората.
Една чаена лъжичка от него, добавена към гореща вода или мляко, е достатъчна да предизвика халюцинации или еуфория. Обикновено медът се взема преди закуска като традиционно средство срещу високо кръвно, импотентносн и редица други състояния.
В Европа през 18-ти век медът бил внасян от османците заради способността му да предизвиква еуфория. По-новите версии на луд мед се появили в западната поп култура в сериала Футурама на Мат Грьонинг и филма Шерлок Холмс от 2009.
Твърде голяма доза от меда, обаче, може да намали кръвното налягане до потенциално опасни нива и да предизвика гадене, загуба на съзнание, припадъци, аритмия, а в редки случаи и смърт. Няколко десетки души биват хоспитализирани на година в Турция заради отравяне с луд мед.
27-годишният д-р Абдула Паксой, който се преместил в село Финдикли на брега на Черно море преди 3 месеца, твърди че никога преди не бил чувал за токсичния ефект на меда, докато не бил информиран от своите нови колеги за симптомите и лечението – обикновено вливане на физиологичен разтвор или инжекция с адреналин и внимателно следене на състоянието на пациента, докато сърдечнията му ритъм и кръвно налягане се нормализират.
Дори самото добиване на меда може да е опасно. 48-годишният Хасан Кутлуата израснал по планинските склонове около Черно море, където условията са идеални за култивиране на чая, с който е известен районът и рододендронът, нужен за производството на мед.
Баща му го научил как да се грижи за кошерите и как да ги закрепва по клоните на дърветата, което само по себе си е рисковано занимание. Кутлуата се е покатервал на повече дървета отколкото може да преброи през последните 30 години и се гордее, че досега не е падал от високо. Веднъж, обаче, бил нападнат от мечка.
“Оцелях като си пъхнах ръката в гърлото и, прекъсвайки по този начин притока на кислород, докато крещях за помощ”, си спомня той и показва червените белези по ръцете и крака си.
Реколтата от луд мед на Кутлуата си струва усилията. Много малка част от произвеждания в региона мед е достатъчно чист, за да оправдае името си, а килограм от него може да стигне цена от 260 евро. Много магазини в региона сега продават буркани с луд мед на все повече туристи, но качеството не е гарантирано.
Турският черноморски регион дълго време бил основен център за производство на коноп, който според Кутлуата се харесва на пчелите, и който добавя дълбочина към вкуса на местния мед.
Култивацията на рестението била забранена в продължение на десетилетия, на е на път да се завърне, защото правителството търси начини да стимулира изпадналата в криза турска икономика.
Кутлуата е отворен за всякакви експерименти. В ясния декемврийски ден, в новата си работилница, на 20 минути път по планински пътеки над село Яйлакилар, той и съпругата му Емине проверяват зимните пчели, обсъждайки дали да преместят някои от кошерите в северната част на планината.
“Отглеждането на пчели е тежък труд, но носи и огромно удовлетворение. Винаги има какво да се научи. Сега хората в селото ме наричат Хасан Удушителят, но проклет да съм, ако някога отново се сбия с мечка”, казва Кутлуата.
Източник: theguardian.com
