Когато говорим за желязото, обикновено първата асоциация е с анемията. Въобще, за много хора анемията е синоним на липса на желязо в организма. Това обаче е една обществена заблуда, в която има някаква истина само в частни случаи при желязонедоимъчната анемия.
Желязото изпълнява много функции в организма като важната му роля в структурата на хемоглобина и пренасянето на кислорода е водеща, но не и единствена. В деня на железния дефицит може да повдигнем въпроса за недоимъка на желязо без наличието на анемия.

Дефицит на желязо без анемия

Изглежда това е много често състояние, което рядко се диагностицира. Симптомите като умора, слабост и влошена концентрация се приписват на желязодефицитната анемия. Днес са приведени клинични доказателства, според които тези симптоми могат да се припишат и на самия железен дефицит, а не на анемия.

Роля на желязото

Добре позната е ролята на желязото в хемоглобина за транспорт на кислорода. За сметка на това, желязото намира приложение в много други „нехематологични“ функции – то взима участие в дихателната ензимна система на митохондриите, при която с помощта на кислорода се произвежда клетъчна енергия – аденозин три фосфат (АТФ). Желязото още е и основен атом в ензимните регулатори в продукцията на невротрансмитерите (молекули, с които се предава информация между невроните), както и в транскрипцията на определени РНК (рибонуклеидни киселини – копия от ДНК, по които се кодират белтъци).
Вече става ясно, че баналният железен дефицит може да повлияе метаболизма на тъканите и да компроментира конингтивните функции.
Човешкото тяло съдържа около 2,5 – 4 г желязо в основната си част (~2,4 г) в структурата на хемоглобина и миоглобина, а също и складирано в черния дроб (~1 г) и в ретикуло-ендотелната система (~0,6 г). Ритъмът на железния метаболизъм е със скорост около 1 мг на ден (една хилядна от грама). Абсорбцията му е активна в дванадесетопръстника и горната част на тънките черва. Жените в менструация губят допълнително по 1 -2 мг на ден. Други загуби на желязо могат да произлизат и от стомашно-чревния тракт поради наличие на болест или при прием на определени медикаменти.

Признаци и симптоми

Контролирани клинични проучвания са открили връзка между железния дефицит без анемия и умората и ограничените когнитивни и  физически възможности. Нещо повече, наскоро беше предположено, че железният недоимък има роля и в синдрома на „неспокойните крака“. Множество наблюдения загатват ролята на железния дефицит в алопецията, чупливостта на косата, емоционалната лабилност и влошаването на някои депресии, особено следродилната.

Умора. Едно интересно проучване на Вердън и сътрудници е изследвало 144 жени с оплаквания от умора без наличие на анемия. На половината е било назначено желязо, а другата половина са били на плацебо. Основната част от всички жени са имали долнограничен феритин към началото на проучването. След един месец 29% от жените, приемащи желязо, са имали значително подобрение на умората и 13% от плацебо групата също. Анализът на данните показва, че при приемане на желязо подобрението е настъпило при тези дами, които в началото са били с нисък феритин, докато при тези с нормален не е имало значим ефект.

Намалена когнитивна функция. Брюнър и сътрудници провели проучване върху юноши в САЩ, при които не са били с анемия, но нивото на феритина е било ниско. Приемът на желязо е довел до значителни подобрения във възможностите за учене  и паметта.

Алопеция. Две скорошни проучвания силно предполагат, че ниският феритин може да представлява важен рисков фактор за косопад у жените, които още не са в менопауза. Тази информация засега обаче още е противоречива и ненадеждна.

Диагноза

Тя се основава на два основни момента – симптомите и лабораторната находка. Нужно е обаче на първо място да се изключат другите по-очевидни причини, които биха довели до тези неспецифични оплаквания. Референтен критерий за оценка на количеството желязо е изследването на костния мозък със специфично оцветяване за желязото. Тази медицинска процедура е високо специализирана, донякъде болезнена и резервирана единствено за особени случаи, в които се подозират хемотологични заболявания. Рядко се стига до тези изследвания.

Започва се с кръвна картина, ниво на желязо и феритин, CRP и АЛАТ. От всичко феритинът е най-специфичният и показателен маркер за намаляване на запасите на желязо и позволява да се оцени ефекта от проведеното лечение. Нормалните стойности на CRP и АЛАТ насочват, че феритинът отразява обективно резервите на желязо. Повишенията им показват, че концентрацията на феритин може да е повлияна от налично възпаление, инфекция или черонодробна болест. В тези случаи трябва с особено внимание да се интерпритират стойностите на повишен или нормален феритин у пациент с желязодефицитни симптоми.