Учени култивирали растения от семена на финикова палма, оцелели в руини и пещери в продължение на 2 000 години.
Забележителното постижение потвърждава изключителната жизнеспособност на ядките, които някога били част от сочните юдейски фурми – сорт, изгубен от векове.
Благодарение на младите фиданки, учените започнали да разплитат тайните на сложните практики по отглеждането им, чрез които се добивали фурмите, възхвалявани от Херодот, Гален и Плиний Старши.
В древна крепост, построена от цар Ирод Велики и пещери в Южен Израел между Юдейските хълмове и Мъртво Море, археолозите открили стотици семена от финиковата палма Phoenix dactylifera.
Учените подбрали 34 семена, за които смятали, че са най-жизнеспособни. Едно било отделено като контрола, останалите 33 били внимателно потопени във вода и фертилизатор.
6 от семената успешно покълнали и били кръстени Йона, Уриел, Боаз, Джудит, Хана и Ада.
Така учените имали възможност да проведат редица тестове и анализи.
Събрали фрагменти от обвивката на семената, които все още били свързани с корените на растенията. Те били идеални за радиовъглеродно датиране, което потвърдило, че семената са на възраст между 1 800 и 2 400 години.
Учените извършили генетични анализи и на самите растения, сравнявайки ги с наличната база данни от съвременни финикови палми. Това разкрило обмен на генетичен материал от финикови палми от Близкия изток и палмови дървета от Северна Африка.
Което път на свой ред подсказва употребата на сложни земеделски практики – умишлени кръстоски, за да се постигнат желани характеристики у отглежданите дървета.
Според Теофраст, Херодот, Гален, Страбон, Плиний Старши и Йосиф на ценните фурми се приписвали различни качества - голям размер, хранителна стойност, лечебни свойства, сладост и дълъг срок на годност, което им позволявало да бъдат изнасяни из цялата Римска империя.
Изследователите открили, че древните семена са с до 30% по-големи от днешните, което вероятно означава, че и плодовете също са били по-големи. Разбира се, покълването им след толкова дълго време се определя за истинско чудо.
Както всеки който работи със семена знае, качеството им се влошава с времето – колкото по-дълго ги съхранявате, толкова по-малко от тях ще покълнат след засаждане.
Ако учените открият как древните семена са запазили жизнеспособността си толкова дълго, това би могло да се окаже от значение за земеделието в наши дни.
Сочните фурми постепенно изчезнали след упадъка на Римската империя. Възможно е все още да се били отглеждани през 11-ти век, но със сигурност до 19-ти от тях вече нямало и следа.
Напълно възможно е сега да се завърнат, макар и само с научни цели.
Източник: sciencealert.com
