Народното събрание прие окончателно промените в Закона за платежните услуги и платежните системи. Това бе неминуемо, защото с тези изменения се въвеждат някои нови европейски изисквания към доставчиците на платежни услуги в България и към техните акционери и мениджъри. Актуализират се и финансовите санкции, които БНБ може да налага на нарушителите на закона и на свързаните с него наредби.
Най-важната новост обаче е прилагането на правилата на европейския регламент, според който таксите за преводи в евро към сметки в страни от Европейското икономическо пространство трябва да са равни с тези за левови преводи в страната.
След гласуваните на 5 февруари 2020 г. изменения съответния текст в чл. 68 ал. 6 от Закона за платежните услуги и платежните системи изглежда по следния начин: "Доставчик на платежни услуги начислява на ползвател на платежни услуги еднакви такси за презгранични плащания в евро в рамките на Европейския съюз и за плащанията в лева в страната, които са на еднаква стойност и с един и същ вальор и които имат еднакви характеристики по отношение на иницииране, извършване и приключване на плащането".
Въпросният европейски регламент, предизвикал тази промяна, бе приет, защото таксите за преводи в евро от България към други държави от ЕС бяха в пъти по-високи от тези, които банките у нас събираха за транзакциите в левове. Авторите на текста в регламента, уреждащ изравняването им, пледираха, че по този начин защитават обществения интерес, защото голяма група хора били ощетявани от по-високите такси за преводи в евро от България към други държави от ЕС.
Не е ясно колко голяма е била тази група и дали хората в нея са били дотолкова социално уязвими, че е трябвало да бъдат защитавани. Помислете си кои ли ще са онези българи, които превеждат пари от страната ни към други държави от ЕС? И дали, ако банковите такси са им прекалено високи, те не могат да използват многобройните други и далеч по-евтини методи на плащане? Във всеки случай това не са българите, работещи в чужбина, защото те превеждат пари не от, а към България и плащат за тези преводи не по тарифите на българските банки, а по тарифите на банките в страните, в които работят и през които нареждат плащания към България.
Така или иначе регламентът отдавна е факт и изискванията му влязоха в сила от 18 декември 2019 г., но трябваше да бъдат вкарани и в българския закон, защото само така БНБ получава правото да наказва нарушителите.
В следствие на прилагането на регламента банките у нас започнаха да намаляват таксите за удоволствие на неясно колко на брой граждани и много на брой фирми, извършващи преводи в евро от страната ни към държави от ЕС. Но, за да постигнат изравняване, така като се изисква по закон, за неудоволстие на огромен брой български граждани, някои банки въведоха допълнителни такси и почти всички банки сериозно увеличиха съществуващите такси за преводи в лева.
Така се появиха такси за преводи между сметки в една и съща банка както на каса, така и онлайн. Дори преводите на каса между сметки на едно и също лице в една и съща банка започнаха да се таксуват от някои кредитни институции и то с такси, достигащи 2,5 лева на транзакция. Появи се случай, при който цената на незабавните преводи в лева през RINGS удари 50 лева на транзакция, когато тя е наредена в офис на банка и 20 лева, ако е онлайн. През системата БИСЕРА таксите вече се движат между 2 лева и 4 лева за превод, когато е направен в офис на банка, и 0,5 лева и 1,5 лева когато е онлайн.
Това поне показват сравнителните данни публикувани на страницата на БНБ, които са към края на януари 2020 година. Така че огромната част от населението, извършващо плащанията си в лева вече може покорно да благодари на ЕС за по-скъпите преводи, които му докара съответната евродиректива и да "благославя" българските евродепутати, които със своето действие или бездействие способстваха това да се случи.
123
Има ли нещо, което да не е картелизирано?
Бензин, захар, цигари, хляб, алкохол?...
И всичко отива на сметката на крайния потребител.