Разговорите между ГЕРБ и Синята коалиция за общи мажоритарни кандидатури в предстоящите парламентарни избори стигнаха до под кривата круша: няма да има такива.
Всъщност е малко пресилено да се говори изобщо за преговори – имаше една доста високомерна позиция, предварително изразена от Бойко Борисов, от която формалният лидер Цветан Цветанов не отстъпи на милиметър.
Тази позиция беше изразена от Генерала на народа с думите: "Който е победил в определен район, трябва да издигне кандидат и да иска от другите да го подкрепят. Ние с две ръце ще подкрепим кандидатите на коалицията в районите, където те са спечелили."
Няма такива райони – и Бойко Борисов прекрасно знае това. На практика става дума за искане Синята коалиция безусловно да подкрепи кандидатурите на ГЕРБ във всички мажоритарни райони.
Точно това искане бе лансирано по време на преговорите – директно и без особен свян. Тъй де, както фриволно бе напомнено, по-малкият се присъединява към по-големия.
Лошото е не само в демонстративно изразеното високомерие. По-лошото е, че подобна позиция е и глупава. Първо защото нарушава правилата на играта – и дебелашки очаква от един бъдещ политически партньор да се съобрази не със справедливостта, а с нарушените правила, защото няма къде да ходи.
Представете си примерно, че двама бизнес партньори основават обща компания. Първият участва с 600 000 лева, а вторият – с 200 000. След което първият казва на втория: аз съм мажоритарният инвеститор, затова вземам всички акции, а ти няма да получиш нищо.
Какво би се случило при подобна хипотеза? Сдружението би било разтурено. Заменете левовете с избирателни гласове и ще се изправите пред аналогична ситуация.
Основният аргумент на ГЕРБ в случая е, че в отминалите евроизбори ГЕРБ е на първо място в 20 района, а в останалите 11 СДС не заема първа позиция.
Само че става дума не за това кой и къде заема първа позиция – става дума за това къде двете партии могат да спечелят заедно – като подкрепящите ги избиратели гласуват за тяхна обща кандидатура.
Защото ГЕРБ може и да е бил на първо място в много райони – но категорично ще изгуби това първенство в повечето от тях, явявайки се срещу общите кандидатури на БСП и ДПС.
Всъщност това беше скритата цел при въвеждането на този псевдо-мажоритарен елемент в избирателния закон, наложен от мнозинството буквално в последния възможен момент – да осигури служебна победа за тройната коалиция именно чрез такива общи кандидатури.
С провала на преговорите между ГЕРБ и Синята коалиция точно този сценарий става възможен.
Според анализите на сините например при общи кандидатури двете десни партии биха спечелили в 22 от общо 31 мажоритарни мандата – докато при отделни кандидатури, които се конкурират за десния електорат и се неутрализират взаимно, шансовете спадат до около седем мандата.
Дори и сметките да не са съвсем точни – тъй като никой не може да предвиди в каква степен съотношението на парламентарните избори ще бъде различно от това на евроизборите, то логиката на тази алтернатива е съвсем очевидна.
И няма как да не си направим единственият възможен извод: с високомерния си отказ да приеме общи мажоритарни кандидатури ГЕРБ подарява поне десет мандата на политическите си противници. Десет мандата, които могат да се окажат решаващи за възможностите да бъде формирано дясноцентристко правителство. Десет мандата, които могат да поднесат на тепсия властта в ръцете на Станишев и Доган – а с това и съдбата на България.
Разбира се, може да се възрази – като победата в мажоритарните райони е толкова важна, тогава преглътнете обидата и гласувайте за кандидатурите на ГЕРБ. Разбира се – и това е възможно, само дето първо е непочтено – и подобно извиване на ръце някак си не приляга на партии, които заедно членуват в ЕНП.
И второ – няма как технически да се осъществи. Просто защото избирателите на Синята коалиция не са избирателите на Доган, та да гласуват за когото им кажеш – те трябва да бъдат мотивирани да го направят. И без това доста голяма част от тях се отнасят към бившия бодигард на Тодор Живков с – меко казано – основателни съмнения.
Без увереност и почтено сключени и публично изразени гаранции, че двете партии работят заедно като равноправни партньори в усилието си да отстранят сегашните управляващи и да гарантират по-добро бъдеще за България, няма жива сила, която би ги накарала да пуснат бюлетина за кандидатите на ГЕРБ.
В този смисъл отказът на Бойко Борисов да приеме общи такива е много лош сигнал: за липса на политическа култура, за неразбиране на политическата ситуация и най-вече за достовереност на политическите му намерения.
Когато смяташ да отстраняваш БСП и ДПС от власт, това да им подариш цели десет мандата изглежда доста странно – и поставя под въпрос не толкова здравия ти разум, а политическите ти намерения.
Казвам това, защото няма яснота какви са реалните цели на ГЕРБ – независимо от нахаканите изявления на Бойко Борисов. Няма яснота, защото на пресконференцията си в следизборната нощ той избягна отговора на въпроса с кого би управлявал, ако спечели парламентарните избори.
Няма яснота, защото още преди това заяви, че ще поеме управлението само ако има пълно парламентарно мнозинство – което, както се вижда и с просто око, е сто процента невъзможна опция.
Няма яснота, защото тройната коалиция изведнъж започна да говори ту за "експертен кабинет", ту за "широка коалиция" – под което всъщност се разбира сегашните управляващи плюс ГЕРБ. И няма яснота, защото отказът да бъде прието предложението на Синята коалиция за общи мажоритарни кандидатури няма никакво рационално обяснение.
Но би имал такова – ако целта са горните две опции на комунягите: или експертен кабинет, при който всички са на власт, а народът е в опозиция; или широка коалиция между лявото и тъй нареченото дясно (в името на кризата, разбира се, тази дежурна индулгенция за всякакви колаборации и управленски безобразия!) – която смива политическата отговорност и узаконява цинизма като върховен принцип в обществения живот.
Това ли е целта на упражнението, г-н генерал? Дължите този отговор – и го дължите преди всичко на своите избиратели. И още нещо – ако това Ваше решение доведе създадената от Вас политическа партия до изборен провал и до невъзможността да се формира дясноцентристко правителство, ще имате ли доблестта да признаете грешката си и да се оттеглите от политическия живот?
Всъщност е малко пресилено да се говори изобщо за преговори – имаше една доста високомерна позиция, предварително изразена от Бойко Борисов, от която формалният лидер Цветан Цветанов не отстъпи на милиметър.
Тази позиция беше изразена от Генерала на народа с думите: "Който е победил в определен район, трябва да издигне кандидат и да иска от другите да го подкрепят. Ние с две ръце ще подкрепим кандидатите на коалицията в районите, където те са спечелили."
Няма такива райони – и Бойко Борисов прекрасно знае това. На практика става дума за искане Синята коалиция безусловно да подкрепи кандидатурите на ГЕРБ във всички мажоритарни райони.
Точно това искане бе лансирано по време на преговорите – директно и без особен свян. Тъй де, както фриволно бе напомнено, по-малкият се присъединява към по-големия.
Лошото е не само в демонстративно изразеното високомерие. По-лошото е, че подобна позиция е и глупава. Първо защото нарушава правилата на играта – и дебелашки очаква от един бъдещ политически партньор да се съобрази не със справедливостта, а с нарушените правила, защото няма къде да ходи.
Представете си примерно, че двама бизнес партньори основават обща компания. Първият участва с 600 000 лева, а вторият – с 200 000. След което първият казва на втория: аз съм мажоритарният инвеститор, затова вземам всички акции, а ти няма да получиш нищо.
Какво би се случило при подобна хипотеза? Сдружението би било разтурено. Заменете левовете с избирателни гласове и ще се изправите пред аналогична ситуация.
Основният аргумент на ГЕРБ в случая е, че в отминалите евроизбори ГЕРБ е на първо място в 20 района, а в останалите 11 СДС не заема първа позиция.
Само че става дума не за това кой и къде заема първа позиция – става дума за това къде двете партии могат да спечелят заедно – като подкрепящите ги избиратели гласуват за тяхна обща кандидатура.
Защото ГЕРБ може и да е бил на първо място в много райони – но категорично ще изгуби това първенство в повечето от тях, явявайки се срещу общите кандидатури на БСП и ДПС.
Всъщност това беше скритата цел при въвеждането на този псевдо-мажоритарен елемент в избирателния закон, наложен от мнозинството буквално в последния възможен момент – да осигури служебна победа за тройната коалиция именно чрез такива общи кандидатури.
С провала на преговорите между ГЕРБ и Синята коалиция точно този сценарий става възможен.
Според анализите на сините например при общи кандидатури двете десни партии биха спечелили в 22 от общо 31 мажоритарни мандата – докато при отделни кандидатури, които се конкурират за десния електорат и се неутрализират взаимно, шансовете спадат до около седем мандата.
Дори и сметките да не са съвсем точни – тъй като никой не може да предвиди в каква степен съотношението на парламентарните избори ще бъде различно от това на евроизборите, то логиката на тази алтернатива е съвсем очевидна.
И няма как да не си направим единственият възможен извод: с високомерния си отказ да приеме общи мажоритарни кандидатури ГЕРБ подарява поне десет мандата на политическите си противници. Десет мандата, които могат да се окажат решаващи за възможностите да бъде формирано дясноцентристко правителство. Десет мандата, които могат да поднесат на тепсия властта в ръцете на Станишев и Доган – а с това и съдбата на България.
Разбира се, може да се възрази – като победата в мажоритарните райони е толкова важна, тогава преглътнете обидата и гласувайте за кандидатурите на ГЕРБ. Разбира се – и това е възможно, само дето първо е непочтено – и подобно извиване на ръце някак си не приляга на партии, които заедно членуват в ЕНП.
И второ – няма как технически да се осъществи. Просто защото избирателите на Синята коалиция не са избирателите на Доган, та да гласуват за когото им кажеш – те трябва да бъдат мотивирани да го направят. И без това доста голяма част от тях се отнасят към бившия бодигард на Тодор Живков с – меко казано – основателни съмнения.
Без увереност и почтено сключени и публично изразени гаранции, че двете партии работят заедно като равноправни партньори в усилието си да отстранят сегашните управляващи и да гарантират по-добро бъдеще за България, няма жива сила, която би ги накарала да пуснат бюлетина за кандидатите на ГЕРБ.
В този смисъл отказът на Бойко Борисов да приеме общи такива е много лош сигнал: за липса на политическа култура, за неразбиране на политическата ситуация и най-вече за достовереност на политическите му намерения.
Когато смяташ да отстраняваш БСП и ДПС от власт, това да им подариш цели десет мандата изглежда доста странно – и поставя под въпрос не толкова здравия ти разум, а политическите ти намерения.
Казвам това, защото няма яснота какви са реалните цели на ГЕРБ – независимо от нахаканите изявления на Бойко Борисов. Няма яснота, защото на пресконференцията си в следизборната нощ той избягна отговора на въпроса с кого би управлявал, ако спечели парламентарните избори.
Няма яснота, защото още преди това заяви, че ще поеме управлението само ако има пълно парламентарно мнозинство – което, както се вижда и с просто око, е сто процента невъзможна опция.
Няма яснота, защото тройната коалиция изведнъж започна да говори ту за "експертен кабинет", ту за "широка коалиция" – под което всъщност се разбира сегашните управляващи плюс ГЕРБ. И няма яснота, защото отказът да бъде прието предложението на Синята коалиция за общи мажоритарни кандидатури няма никакво рационално обяснение.
Но би имал такова – ако целта са горните две опции на комунягите: или експертен кабинет, при който всички са на власт, а народът е в опозиция; или широка коалиция между лявото и тъй нареченото дясно (в името на кризата, разбира се, тази дежурна индулгенция за всякакви колаборации и управленски безобразия!) – която смива политическата отговорност и узаконява цинизма като върховен принцип в обществения живот.
Това ли е целта на упражнението, г-н генерал? Дължите този отговор – и го дължите преди всичко на своите избиратели. И още нещо – ако това Ваше решение доведе създадената от Вас политическа партия до изборен провал и до невъзможността да се формира дясноцентристко правителство, ще имате ли доблестта да признаете грешката си и да се оттеглите от политическия живот?
