Да бъде оставено бебето "да се наплаче" от раждането до 18 месеца не се отразява неблагоприятно на неговото поведение или привързаност, установиха изследователи от Университета на Уорик. Те откриха, че оставените да реват бебета плачат по-малко и по-кратко на 18 месечна възраст.
Развитието и привързаността на бебето към родителите му не се влияе от това, че е било оставено да плаче и всъщност може да намали силата на плача и продължителността му. Изследователите от Университета на Уоруик публикуваха в списанието за детска психология и психиатрия своите резултати
В документа те се занимават с въпрос, който се обсъжда в продължение на десетилетия от родителски уебсайтове и родители без много научни доказателства: Трябва ли винаги веднага да се намесвате, когато бебето ви плаче?
Учените изследвали 178 бебета и техните майки в продължение на над 18 месеца и многократно преценявали дали родителите се намесват веднага, когато бебето плаче, или оставят бебето да плаче - понякога или често. Те открили, че това не е много важно за развитието на бебето до 18 месеца.
Бебетата, които били оставяни (понякога или често) да плачат на 3 месеца, демонстрирали по-кратка продължителност на плач на 18 месеца.
Доколко родителите оставят бебето им "да се наплаче“ било оценено по доклади на майките на възраст 3, 6 и 18 месеца, а продължителността на плача - на 3 и 18 месеца. Продължителността и честотата на хленчене и плач се оценявали в една и съща възраст с въпросник за модела на плач.
Колко чувствителна е майката във взаимодействие с бебето, било записано видео и оценено на 3 и 18 месечна възраст.
Привързаността била оценена на 18 месеца със ситуационен тест, който преценява колко сигурно е свързано бебето към основния гледач по време на епизодите на раздяла и повторно събиране.
Поведенческото развитие било оценявано чрез директно наблюдение при игра с майката, от психолог и с въпросник за родителите на 18 месеца.
Изследователите установяват, че дали съвременните родители реагират незабавно или оставят бебето си да го разплаче няколко пъти, не дава съществена разлика в краткосрочната или дългосрочната връзка с майката или поведението на кърмачетата.
Това проучване показва, че 2/3 от майките интуитивно се учат от своето бебе и се намесват веднага, когато бебетата са новородени, но като поотраснат майката изчаква малко, за да види дали бебето може да се успокои, така че бебетата се учат саморегулиране. Този "диференциален отговор" позволява на бебето да се научи с времето да се саморегулира през деня, а също и през нощта.
Д-р Айтен Билгин от катедрата по психология в Университета на Уорик коментира:
"Само две предишни проучвания преди близо 50 или 20 години са изследвали дали оставянето на бебетата "да се наплачат" влияе върху развитието им. Нашето проучване документира съвременното родителство във Великобритания и различните подходи към плача".
Професор Дитер Волке, който ръководи изследването, коментира:
"Трябва да дадем повече кредит на родителите и бебетата. Повечето родители интуитивно се адаптират във времето и се приспособяват към нуждите на бебето си, изчакват малко преди да се намесят при плач и дават възможност на техните бебета да се научат да се саморегулират. Повечето бебета се развиват добре, въпреки че родителите им се намесват веднага или не плачат."
Journal of Child Psychology and Psychiatry (2020).onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/jcpp.13223