Сюжетите в новините от последните седмици до преди година гледахме само като кино. Подобни апокалиптични картини - с празни улици и паника сред хората, бяха само сценарии на филми.
 
Епидемията от коронавирус, която тръгна от Китай през декември, сега върлува из целия свят. Епицентърът на заразата вече се прехвърли в Европа, Италия е една от най-тежко засегнатите страни с хиляди жертви. Ваксина срещу новата опасност все още няма, но експертите уверяват, че се работи усилено в търсене на лекарство. Към момента най-важните стъпки остават социалната изолация и добрата хигиена.

Така, докато хората са се самоизолирали в домовете си, не е чудно, че любопитството ги кара да видят как се развива една пандемия в света на филмите. Напълно закономерно расте и интересът към филми със сюжети, близки до ситуацията, в която живеем днес. Заради пандемията от коронавирус мнозина си припомниха „Заразяване” от 2011 г. и, близо десетилетие след премиерата си, филмът се превърна в едно от най-търсените заглавия.
 
Лентата проследява с документална точност как в рамките на пет месеца една епидемия възниква, разпространява се в световен мащаб и бавно, но сигурно бива овладяна, макар и с цената на много жертви. Някои вече се шегуват, че „Заразяване“ е документален филм.

Режисиран от Стивън Содърбърг, филмът се фокусира върху вирус, наречен „MEV-1”, който произхожда от Азия и се предава чрез допир. Симптомите започват със силна кашлица и бързо се влошават. Твърде реалистично… Вирусът убива 26 милиона души по света, разглеждайки концепцията за социално дистанциране, както и разпространението на дезинформация в дигиталната ера. Твърде реалистично… 

„Приликите между нашия вирус във филма и коронавируса са несъществени, случайни и наистина не са толкова важни. Това, което е по-важно, е приликата в социалният отговор, разпространението на страха и реалните ефекти от това”, коментира писателят Скот Бърнс.  

Подобни филми с апокалиптичен сюжет са също „Сблъсък“, „12 маймуни“ (1995) на Тери Гилиъм, „Z-та Световна война“ (2013).
 
В „Щамът Андромеда“ (1971) смъртоносният вирус идва от Космоса и мутира с неочаквани последствия. „28 дни по-късно“ (2002) на Дани Бойл  пък показва как се разпада едно общество при разпространението на силно заразен бяс, който за секунди превръща хората в неконтролируеми зверове.
 
В „Аз съм легенда“ (2007) с Уил Смит заразата възниква след неуспешен опит за създаване на лекарство срещу рак.