Това е въпрос който вечно се пропуска при целегодишните вопли към общината и бизнесът да се заемат и да подпомогнат този спорт в града. За да носи радост на хасковлии и да извисява авторитета на града ни. А дали го прави? И по важното е, дали има потенциал да го направи?

Има две възможности! Първата -Хасково да има представителен отбор при Мъжете, който да участва и се бори в дивизиите на българския футбол. Колкото по-нагоре, толкова по добре.
И втората: Хасково да развива футбола, защото играта е велика и от нея се възхищават хиляди хасковлийчета, но да поддържа само юношески и младежки формации, опирайки се на спортното училище. Те ще играят на аматьорски начала, заради страстта и здравето което дава спорта. А когато пораснат ако все още искат, да отиват да стават професионални футболисти. Другаде.

С въпроса обсъждаме първата възможност, защото футболът в града няма да спре дори и да закрият така наречения представителен отбор. Има ли въобще Хасково, нужда от него.

За:
1. Футболът е визитката на спортовете. Не разните му спортове с перца, синхронно подскачане в зала и онова подобие на К1 наречено карате без пълен контакт. Разбира се и те си имат притегателна сила, но сравнена с футбола е като ручейче пред пълноводен поток

2. Закривайки най добрата реклама за спорта в града, как по дяволите ще привлечем децата към спорт? Как ще ги измъкнем от компютрите и наркотиците. С програмите на ДАМС ли? Спортна лятна ваканция? Плувно лято? Или асфалтови площадки за по 12 лв на час.

3. Въпрос на престиж за града ни. По голям от Александровски гробници например. Тракийското изкуство щяло да докара пари. А футболът не може ли? Кажете го на Абрамович. И на ония от ФИФА. Футболът прави повече пари от цялото олимпийско движение със всичките му спортове взети заедно. Поне като потенциал.

4. Въпрос на престиж. Що за областен град сме без футболен отбор. Че то и Мездра си има, при това в А група, пък още не знам да е областен център.

5. Въпрос на престиж. За Хасково ще се говори повече ако отборът ни играе в евротурнирите например, отколкото ако построим още една Богородица, барабар с Исус.

6. Родителите трябва да възпитават някакви семейни ценности у децата все пак. Да имат повод да излизат с тях. Няма вече кина в Хасково. Театърът е за сноби. Народните танци, латиноамериканските танци и въобще всички видове танци, повече насърчават метросексуалността което никак не е добре за момчетата.

7. Не е добре и за девойките. Те трябва да имат герои по които да си падат и по добре това да са футболисти отколкото мутри и застарели „бизнесмени".


Против:

1. Футболът гълта много пари. Няма бизнесмени които да им се дава за печеливш отбор който да се бори за А група не да вегетира в дъното на В. Щото ако ще си е там , нека по добре си остане на аматьорско ниво, за децата и юношите.

2. Футболът гълта много пари. Като няма бизнес, има община. Много хасковлии обаче не желаят с парите им да се издържа футболен тим, който де факто си е частно предприятие и парите на тия хасковлии де факто ще подпомагат бизнесът на субекти с неизеснен произход на парите им.

2. Много хасковлии не харесват футбола. И с основание биха се запитали, ако общината има чак толкова излишни пари, що не увеличи заплатите на общинските служители, не построи жилища за хората, ремонтира пътищата, не облагороди крайните квартали, намали таксите за смет и т.н.

3. Значи, като върви футболния клуб заслугата е на Футболните ръководители. Ако те правят трансфери, законно си прибират парите от тях щото имат „колосални" разходи, макар досега никога да не са изкарвани отчетите за приходно-разходната част на местния клуб. Те си слагат билетчета-колкото по нагоре в дивизиите- толкова по скъпи. Решават какви са целите на отбора без да питат гражданствеността. Но ако нещата не вървят, апелите са именно към гражданите или общината/което би трябвало да е едно и също/-плащайте финансирайте, помагайте.

4. Хасково няма ресурс да играе в А група и да изпълнява някаква роля в българския футбол-като Пловдив, Стара загора, Бургас и Варна. Ако ще кретаме и ще падаме от Карлово например, за какво ни е такъв футбол?

5. Като се изключи един кратък период от управлението на Здравко Узунов, отборът никога не показва постоянно добри игри. Играчите са или млади и неопитни, или легионери. Тове е или липса на генетичен материал или липса на качествени треньори.

6. Въпросните легионери продават мачове. Някои от отбора, който преди 2-3 години се бореше за А група, бяха изкарани от състава с обяснение-симулативна игра. Случая се потули, но в България всичко което мирише на уговорка се потулва.

7. Съмнително финансиране. Съмнителни мачове. Слухове за уговорки. Излъгани очаквания на хората. Едни и същи клишета подхвърляни за обяснение години наред, съсипаха имиджа на Футбола в града. В спорта има смисъл ако се бориш за победа, а не играеш заради самата игра. Оставете това на децата. Ако футболът няма да има високи цели-поне А група, то нека пренасочим усилията си в спортове които правят европейски шампиони. Или поне национални.

Всеки може да си намери истината за себе си. Но ако е успех да завършим трети отзад напред във В група, значи има нещо сбъркано в модела. А ако наградата за сезона на футболистите е парче пица на изпроводяк към плажовете…то егати и професионализма е това. По добре да намерим друга работа на щатните преподаватели в спортното.