"За да овладеем пандемията от коронавирус, две трети от населението трябва да придобият имунитет срещу него", казва германският вирусолог Мартин Айхнер. В интервю за ARD той разглежда няколко възможни сценария.
Мартин Айхнер е вирусолог към университета в Тюбинген. Заедно със здравната служба на Баден-Вюртемберг той е създал коронавирус-симулатор - CovidSIM. Той разработва различни сценарии за развитие на пандемията в зависимост от зададените в него данни.
Ефективни ли са сегашните ограничения на събиранията?
Мартин Айхнер: Ограниченията водят дотам, че се заразяват много по-малко хора. Това като начало е добре. Защото при много силно покачване на новозаразените, както беше наскоро, здравната система просто няма да може да се справи с натоварването. Само че когато броят на заразените спре да нараства, почти никой не придобива имунитет срещу новия вирус. А от епидемиологична гледна точка е необходимо две трети от населението или повече да придобият имунитет, за да може епидемията да се овладее трайно.
Защо две трети?
Мартин Айхнер: Изчисленията са направени на базата на предположението, че един заразен пренася вируса към средно трима души. Но ако 50 процента от населението имат придобит имунитет срещу Ковид-19, вирусът би бил пренесен само към 1,5 души. Едва когато заразеният пренася вируса към само един човек, кривата ще спре да върви нагоре. А това означава, че две трети от хората трябва да имат имунитет срещу вируса.
Означава ли това, че актуалните мерки не помагат?
Мартин Айхнер: Сега само печелим време. Ограниченията на контактите просто отлагат проблема напред във времето. Когато след няколко седмици се върнем към нормалния си начин на живот, без населението да има съответния имунитет, ще се окажем на същото място, на което сме били и преди. Последиците: всичко ще започне да се повтаря, един заразен ще пренася заразата към още трима души, които на свой ред ще я разпространяват и кривата отново ще тръгне нагоре.
Трябва ли тогава ограниченията да бъдат удължени още повече?
Мартин Айхнер: Ако те бъдат удължени, ние просто ще отложим всичко напред във времето. А и обществото не би могло да си позволи прекомерно удължаване на ограниченията за контакти. Не можем да удължаваме тези мерки чак докато се създаде ваксина и тя влезе в употреба.
Какво ще се случи, ако ограниченията бъдат разхлабени? Ако примерно децата се завърнат в училищата и детските градини, но ресторантите и баровете останат затворени?
Мартин Айхнер: В момента ние ограничаваме до голяма степен контактите с други хора. Ако обаче ограничаваме събиранията само с 50%, то един заразен ще пренася заразата към повече от един човек. И така броят на заразените отново ще скочи светкавично.
Ако зададем точно тези условия в спецалния симулатор, създаден за случая, ще видим, че така ще ни трябват около седем месеца, за да овладеем положението. А това би било ужасно. Щетите за икономиката и за обществото биха били прекалено големи. Искаме ли въобще такова нещо?
Каква е алтернативата?
Мартин Айхнер: За да се стигне по-бързо да придобиване на имунитет сред населението, би трябвало събиранията отново да бъдат позволени. И то толкова дълго, докато броят на заразените отново скочи много силно - чак докато стане почти непоносимо за обществото и за здравеопазването. И точно тогава отново би трябвало да се въведат ограничения - може би дори още по-силни, отколкото сегашните.
Чрез по-високия брой зарази населението ще е придобило по-голям имунитет срещу вируса. Новите ограничения би трябвало да важат докато ситуацията стане отново поносима за обществото.
Ако обаче имунитетът все още не е достатъчен, броят на заразените пак ще се покачва. И така - чак докато две трети от населението придобият имунитет срещу новия вирус.
Всички тези сценарии обаче ще натоварят много обществото. Затова може би още по-важно е да се изолират най-застрашените - възрастните хора и тези с предишни заболявания. Но пък много от тези хора не могат да живеят сами - едни имат нужда от грижи, други живеят с децата и внуците си. Така че ще имаме нужда от креативни решения.
Какви са в такъв случай решенията?
Мартин Айхнер: Трябва да се действа в няколко посоки: например да се въведат защитни маски за всички или пък специално защитно облекло за по-възрастните. Защитните маски обаче ще усложняват дишането на някои от най-застрашените. Вариант са и тестовете за антитела - да се установява кои хора вече имат имунитет, за да могат те да работят без опасения в домовете за възрастни.
Най-големият проблем е, че около коронавируса все още има много неизвестни - не се знае колко от заразените действително се разболяват, кой трябва да отиде на лекар или в болница. Все още просто не разполагаме с достатъчно данни.
***
Както посочва ARD, неизвестно е и при колко от заразените с коронавирус се стига до смърт. Известно е, че рискът инфекцията да доведе дотам, нараства при хората над 50 години. Заразените под 50-годишна възраст до момента много рядко стигат до интензивните отделения в Германия. Ако има такива случаи, то най-вече са хора с предишни хронични заболявания.
Във времената на пандемия вирусолозите и медиците могат само да предполагат каква част от заразените умират от новия коронавирус. Това се дължи на обстоятелството, че много от заразените въобще не биват регистрирани. Четирима от петима заразени имат вероятно само леки симптоми и затова не се и подлагат на тест за диагностициране на Ковид-19. Германските вирусолози предполагат, че смъртността от коронавируса в страната е между 0,3 и 0,7 процента. Но това са само предположения.
Павлов
Germana
Павлов