Социалното дистанциране - доброволно ограничаване на физическия контакт с други хора - е изключително важно за спирането на разпространението на новия коронавирус. Но е важно и хората да останат свързани, в противен случай в бъдещето може да се появят дълготрайни кризи на менталното и физическото здраве, предупреждава психологът от Университета Станфорд, Джамил Заки (Jamil Zaki).
Заки е професор по психология в Станфорд и директор на лабораторията по социална невронаука. Тук той предлага стратегии как да останем свързани, започвайки с превръщането на самия израз "социалната дистанция" във "физическа дистанция", каквото направи и СЗО, така че да се подчертае колко е важно хората да останат заедно, макар и отделени в пространството.
Какви са психологическите ефекти, които идват със социалната дистанция и оставането вкъщи?
Социалната дистанция е изключително важна за да се спре разпространението на COVID-19, но тя се сблъсква с фундаменталната нужда на хората да са свързани едни с други. Особено през трудните времена, хората си съчувстват и се успокояват едни други. Експерименти показват, че подкрепата на любимите ни хора смекчава отговора ни на стрес и дори реакцията на мозъка на болезнени електрически вълни. За разлика от това самотата е отровна за психиката, тя засилва безсънието, депресията, както и имунните и сърдечносъдовите проблеми. Всъщност хроничната самота може да доведе до сходен риск за живота, колкото пушенето на 15 цигари на ден.
Трябва да направим това, което е правилно в момента за общественото здраве и то е да останем вкъщи, но това може да предизвика хронична самота, и дълготрайни кризи на емоционалното и физическото здраве.
Можем ли да предотвратим самотата?
Смятам, че на първо място трябва да променим концепцията на това, което правим в момента. "Социалната дистанция" на първо място е погрешен термин. Трябва да мислим за това време като за "физическа дистанция", за да подчертаем, че можем да останем социално свързани, дори и разделени. Всъщност аз призовавам всички ние да спазваме "дистанцирано социализиране". Иронията е, че същите технологии, които често обвиняваме, че разединяват обществото, може да бъдат най-добрият ни избор, за да останем заедно сега.
Кои са някои от стратегиите, за да се справим с чувството за самота? Как приятелите и семействата да останат свързани?
FaceTime, Zoom и други подобни приложения са наши приятели в момента. Знаем как да ги използваме за срещи и обучения, но защо да спираме там? По мое мнение, трябва да ги използваме и за много по-неформално общуване - дигитално "излизане". Когато се срещаме на живо не очакваме всяка минута да сме продуктивни или блестящи. Говорим си, мотаем се и правим глупости и тези моменти "между другото" са много важни за чувството ни на свързаност. Намерете начини да ги повторите онлайн.
Например в моята лаборатория имаме стая, където хората се събират, пият кафе и прекарват почивките си заедно. Създадохме Zoom канал, наречен "стаята за кафе", с целта нарочно да "не правим нищо" заедно. По същия начин помислете да сготвите същото ястие заедно с някой друг по FaceTime и виртуално се чукнете с чашите си, или направете онлайн дни за игра, когато децата могат да играят едни и същи игри или да рисуват по един и същи образец.
Технологиите със сигурност са от голяма помощ, но какво да правят хората с ограничен достъп до такива средства?
За съжаление хората, които са най-уязвими за COVID-19, особено по-възрастните, често са и най-поддатливи на вредяща изолация и не са толкова запознати с технологиите. Това е моментът да им помогнете да използват технологиите когато е възможно, да сте търпеливи когато ги учим на нов за тях софтуер. Но има и други начини да се свързваме. Аз бях развълнуван от видеата на италианците, пеещи заедно по балконите, като прост жест на солидарност и единение, което ни напомня, че в този момент сме заедно, дори и разделени.
Какво смятате, че липсва или е подвеждащо при обсъждането на пандемията от новия коронавирус?
Според медийното представяне хората често реагират на бедствията ставайки егоистични и агресивни, сякаш осветлението изгасва и правилата изчезват, позволявайки им да изразят истинската си антисоциална същност. Ние станахме свидетели на това в началото на кризата с COVID-19, например в сцените на хора, биещи се за тоалетна хартия. Но истината е, че по-често се случва обратното. След бедствия хората излизат от домовете си, за да си помагат, редят се на опашки за да дарят кръв, подслоняват и помагат на непознати, пренебрегвайки типичните граници или раса и класа, в това, което Ребека Солнит (Rebecca Solnit) нарича "карнавал на състраданието". Този инстинкт се показа през изминалите седмици - ако имате нужда от подкрепа, потърсете хаштага #COVIDkindness. Но и тук епидемията прави нещата по-трудни, тъй като е по-трудно да помогнем на хората, ако не можем физически да сме близо до тях.
Едно нещо, което трябва да запомним, е че дори решението да преминем към социална дистанция е жест на добрина. За младите здрави хора рискът е относително нисък, дори и да се разболеят от COVID-19, което означава, че тяхното решение да се самоизолират, е начин да предпазят по-уязвими членове на тяхната общност. Смятам, че дори осъзнаването на това ще помогне. Дори решението да се изолирате е акт на солидарност - взимаме го сами, но също така и заедно.
Тъй като Вие и семейството Ви също сте се самоизолирали, какво сте открили като полезна стратегия?
Най-полезното нещо за нас беше да смекчим очакванията си. Работата няма да продължи, както обикновено, амбициите ни могат да почакат засега. Да се освободим от това ни помогна да се наслаждаваме на това, че сме заедно, или поне понякога. Имаме две деца в предучилищна възраст!
