Защо България се отчита за прогреса с борбата за защита на авторското право и как поиска от САЩ помощ за справяне с проблема
Българските власти са поискали съдействие от САЩ за потенциално затваряне на някои от най-големите торент сайтове в страната. Тази новина, обикаля в момента родните медии, като първоизточник е специализирана новинарска страница TorrentFreak. Историята за отношенията между двете държави, платформите за споделяне на съдържание и защитата на авторските права е доста дълга и заплетена.
Взаимоотношенията наподобяват донякъде сценария от филма “Специален доклад” на Стивън Спилбърг, в който търговските интереси на САЩ са от една страна, деликатния баланс на по-либералните български закони и по-свободолюбивите български потребители от друга. Като идеята е нарушителите да бъдат наказани. Всъщност българския превод на филма съвпада с един истински такъв документ, свързан с опазването на авторските права.
Специален доклад 301
Конкретно, TorrentFreak се позовава на стенограма от изслушванията на федералната агенция на Търговските представители на САЩ (USTR) относно годишния „Специален доклад 301“. Този документ се изготвя на ежегодна база и описва какви са препятствията на американските компании при предоставянето на продукти с авторски и патентни права. Ако една страна присъства в него, то тя се смята проблемна за търговия с подобни изделия и услуги. В България „Специален доклад 301“ стана популярен като „пиратския списък“.
Страната ни не фигурира директно в него, а поставена под наблюдение. Този статус може да се измени и да бъде добавени към „Специалния доклад 301“ ако не правителството не е предприело достатъчно мерки в опазването на авторските права. Затова всяка година се правят изслушвания на представителите на различни държави, които са под мониторинг и се обновява списъка. Именно от такова тръгва новината на TorrentFreak.
Телевизия и „читанка“
На изслушването участва българското търговско аташе в посолството ни във Вашингтон Иво Константинов. Той обявява, че страната ни е положила много усилия в защита на авторското право. Както и, че се работи по специална пътна карта, която се координира с USTR. Константинов подчертава, че са засилили мерките и се спазват препоръките на САЩ, Европейския съюз и Европол. Самите те не се разискват в детайли.
В съпътстващите документи, които изпраща България към USTR е посочена като много важно развитие в борбата с нарушаването на авторското право затварянето на онлайн библиотеката Chitanka.info.
Константинов посочва двата най-големи проблема на България в борбата с пиратството – торент сайтовете и софтуерните платформи в цифровите декодери. Подробности за последните се посочва в съпътстващите документи. Става дума за отделни декодери, които се продават самостоятелно и позволяват хващането на пиратски сигнал чрез IPTV връзка. Константинов споменава е, че „те са тенденция, която постепенно заменя торентите, в разпространението на незаконно съдържание“.
Слонът в стаята
Най-важно от всичко си остава слонът в стаята, като това са двата най-големи торент тракера в страната ни“, коментира Иво Константинов. Той допълва, че българската Генерална дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП) подготвя молба към колегите си в САЩ за сваляне на хостинга на сървърите им. Според Константинов, те се намират в Щатите, където българските власти нямат юрисдикция.
„Това е ново развитие, което ще се случи скоро и е единственият ключов отворен въпрос, който трябва да разрешим за защита на авторското право“, коментира Константинов. Преведено на прост език означава, че САЩ натискат България за затварянето на торент тракерите, но иронично те се хостват на щатска територия. С което София, за да изпълни това изискване, моли Вашингтон за съдействие. По същия начин стоят нещата и с домейните, където САЩ могат да действат чрез организацията ICANN.
Тракерите не се споменават поименно, в съпътстващите документи са упоменати за България ArenaBG.com, Zamunda.net, Zelka.org и p2pbg.com. Българските власти посочват, че първите три се хостват в Панама, което леко противоречи на изказването на Константинов, а четвъртият е в Германия. Има и друг фактор, който не се отбелязва е, че торент тракерите обикновено разполагат с няколко хостинга и домейна, като се правят непрекъснато се правят копия на сайтовете. Така ThePirateBay вече няколко десетилетия удържа на натиска на редица институции по целия свят.
Сред най-големите по света е посочен RarBG.to. Той тръгна от България, но интернет операторите блокираха директния достъп до него. Въпреки това, RarBG е на четвърто място по посещения в глобален мащаб до подобен тип тракери.
България и „пиратския списък“
България прави големи усилия да не попада в „Специалния доклад 301“. Години наред тя беше „абонат“, но след няколко действия на държавата, тя излезе от него и остана под наблюдение. Много често, акциите, които властите предприемаха бяха седмици или няколко месеца преди изслушванията за “пиратския списък”, като така се гарантираше оставането на страната извън него.
Първо, бяха премахнати свободните сървъри, където интернет потребителите можеха свободно да свалят всякакво съдържание. След което бяха предприети регулярни акции срещу торент тракерите. Последните преместиха цялото си съществуване извън страната с, което вързаха ръцете на българските власти.
Най-големият жест, който България прави (напълно неофициално – бел. ред.), за да остане извън „Специален доклад 301“ са дългогодишните обществени поръчки за доставка на софтуер за държавната администрация. Тя работи от почти две десетилетия с Microsoft, търговете се печелят основно от “ЦАПК Прогрес 2000” и надвишават десетки милиони левове.
Последните действия на българските власти не опират само до затварянето на Chitanka.info. Миналата година, ГДБОП направи мащабна акция срещу малки кабелни оператори, като иззе основното им оборудване. Причината, според органите на реда е, че независимите доставчици на ТВ съдържание укриват абонати и така нарушават авторските права. Спорът се води от години между малките оператори, големите телекоми и носителите на авторски права. Все повече властите заемат страната на последните две, донякъде и в стремеж да покаже напредък и действия, за да не се върнем обратно в „Специален доклад 301“.