Вселената може да има скрити "север" и "юг"

Учените откриха доказателства, че основна физическа константа, използвана за измерване на електромагнетизма между заредените частици, в действителност може да бъде доста непостоянна, според измервания, направени от квазар на около 13 милиарда светлинни години.

Електромагнетизмът е една от четирите основни сили, които сплитат всичко в нашата Вселена заедно с гравитацията, слабата ядрена сила и силната ядрена сила. Силата на електромагнитното взаимодействие между елементарните частици се изчислява с помощта на константата на фината структура, известна също като алфа.

Новите резултати обаче, взети заедно с други резултати от отделни проучвания, сочат малки вариации в тази константа, които биха могли да имат огромни последици за това как разбираме всичко около нас.

Последните данни също показват, че Вселената може да има скрити "север" и "юг", определена посока, по която могат да бъдат картографирани тези вариации на електромагнетизма.

"[Новото проучване] изглежда подкрепя тази идея, че във Вселената може да има насоченост, което наистина е много странно", казва астрофизикът Джон Уеб от Университета на Нов Южен Уелс (UNSW) в Австралия. "Така че Вселената може да не е изотропна в законите си на физиката - еднаква статистически във всички посоки."

"Но всъщност може да има някаква посока или предпочитана посока във Вселената, където законите на физиката се променят, но не и в перпендикулярна посока. С други думи, Вселената в някакъв смисъл има диполна структура."

Електромагнитната сила, която ни заобикаля, има решаваща роля за обвързването на електроните с ядрата вътре в атомите - без нея материята просто би се разпаднала. Тя също ни осигурява видимата светлина и е основната причина електричеството да работи по начина, който сме свикнали да работи.

Използвайки изображения и данни, заснети от Много големия телескоп (VLT) в Чили, изследователският екип успя да измери тази сила, както би се появила във Вселената, когато е била много по-млада и по-близо до своето начало.

Данните изискват по-нататъшно тестване и проверка, но екипът казва, че настоящите резултати пораждат любопитен въпрос: дали идеята за наличието на баланс на основните сили - просто перфектно, за да може да съществува живот, всъщност се прилага в нашата Вселена.

"Събирайки всички данни заедно, електромагнетизмът изглежда постепенно се увеличава колкото по-нататък наблюдаваме, докато в обратна посока постепенно намалява", казва Уеб.

"В други посоки в Космоса, константата на фината структура остава точно такава - константа. Тези нови много далечни измервания изтласкаха нашите наблюдения по-далеч, отколкото някога е достигано досега."

Тази идея за насоченост във Вселената е подкрепена от изследователи, работещи независимо в САЩ, които са заети да разглеждат естеството на рентгеновите лъчи. Те също са открили космическо изравняване, което се случва да сочи по същия начин като този, открит от екипа на UNSW.

Какво означава за физиката това в по-широк мащаб, твърде рано е да се каже. Резултатите абсолютно заслужават поне допълнителни проучвания и означават, че Голямата обединена теория - търсенето на една обединяваща сила, която може да свърже електромагнетизма, слабите и силни ядрени сили заедно, дори може да се наложи да бъде отложена за известно време.

Всъщност изследванията, публикувани миналата година, предполагат, че може да се вземе предвид пета основна сила. Колкото по-надалеч гледаме във Вселената и колкото повече откриваме, толкова по-сложна и странна изглежда тя.

"Нашият стандартен модел на космологията се основава на изотропна вселена, еднаква статистически във всички посоки", казва Уеб. "Самият стандартен модел е изграден върху теорията на гравитацията на Айнщайн, която сама по себе си изрично предполага постоянството на природните закони."

"Ако такива основни принципи се окажат само добри приближения, вратите са отворени за някои много вълнуващи нови идеи във физиката."

Изследването е публикувано в Science Advances.

Facebook коментари

Коментари в сайта

Още новини

Последни новини