„Радвам се, че и от името на града, като хасковлия, ще изпълнявам дейността си като почетен консул на България в Дания. Поздравявам хората от моя роден град”. Това каза диригентът с корени от Хасково Михаил Делчев, който от 30 години живее и работи в Дания, в ексклузивно интервю за Haskovo.net, след като научи от екипа ни новината, че от днес с решение на МС е назначен на почетната консулска позиция в гр. Ебелтофт, и консулски окръг - регион Централна Ютландия. 

С добрата новина го заварихме в дома му под карантина.

Поздравления, г-н Делчев, за позицията, която ще заемате на почетен консул на България в Дания. Приемете моите и на съгражданите ви най-добри пожелания за успехи в това ново поприще. 

Благодаря, поздрави на всички.

Радвам се, че и от името на града ни ще имам шанса да защитавам тази позиция, която е и престижна, и отговорна. Казвам и от името на Хасково-моят роден град, защото човек никога не трябва да забравя откъде е тръгнал, а аз съм българин, хасковлия. Надявам се да имам възможност, като почетен консул и с останалите мои български колеги-артисти, музиканти и всички хора на изкуството да поддържаме връзка и да популяризираме нашето изкуство тук в Дания, както и да имаме възможности да идваме по-често в България за общи проекти.

Почетният консул е длъжност, която е престижна заради това, че на нея се издигат хора с голямо обществено доверие, заслужили и изявени в работата си, и прославяли страната си. Вие сте несъмнено такъв човек, но как се стигна до тази ваша номинация?

Предложението за мен е направено от Българското посолство в Копенхаген. Знам за тази номинация още от миналото лято, но процедурата е дълга, има и доста сериозно проучване. Сега вие ме изненадахте, когато ми съобщихте, че е факт. Благодаря. Доверието за това, че си предложен на такава позиция е удоволствие, но и голяма отговорност. Консулите се занимават с документацията, с паспортите, а почетните консули се избират, за да това да лобират, в хубавия смисъл на думата, покрай контактите си и познанствата, които имат. Ще използвам моите в сферата на културата, но ще помагам и с всичко останало, с което е нужно и мога . Естествено всичко ще се съгласува с мисията ни в Копенхаген. Аз живея на около 50 километра от Копенхаген. Но в моя град няма много българи, познавам само един. Той е пощальон, така че с него се срещаме почти всеки ден. Но в Орхус, който е в нашия регион и е студентски град, както и Копенхаген, има българска диаспора.

Заварвам ви в карантина в дома ви в Ебелтофт, как я карате?

Вече сме от месец вкъщи. Както и в България мерките са строги. Тук не може да се излиза. Не мога да репетирам с хористите, не мога дори да отида до църквата, където от около година съм органист.

Все пак с хористите от „Перуника” се опитваме да работим онлайн. Изпращам им текстове за разучаване и записи на музика. Надявам се след 10-ти май, когато се очаква карантината да падне тук, да се върнем към реалния си ритъм на работа, защото сега не разрешават събирането на едно място на повече от десет души. А за да е успешна работата на един хор, трябва да са всички изпълнители заедно. Сега няма как да се случи това.

А за месец в дома си прерових и преподредих цялата си библиотека, свиря, търся нови неща...изобщо направих това, което отдавна трябваше да свърша и за което преди все не оставаше време.

Докато подреждахте библиотеката си попаднахте ли на някоя стара любима българска книга?

Всъщност, когато казах, че подреждам библиотеката си, имах предвид нотната. А да подреждам българските си книги няма нужда-всичко ми е подредено в книжната библиотека винаги.

Какви са ви плановете щом падне карантината?

Човек винаги може да направи план и да намери идеи, но трябва първо да видим какво ще се случи в реалността след 10-ти май  в Дания, защото както на много места и тук всичко е предпоследно покрай ситуацията с епидемията. Говори се, че ще се разреши събирането на до 300 души на едно място, което ще даде възможност за отварянето постепенно на малките концерти зали и ще има възможност за изява. Но големите фестивали за месеци напред са отменени. Говори се за евентуалното им възобновяване, но чак след август.

А вие с вашите хористи пропуснахте ли концерти в този период на строги мерки?

Да, имахме отменени участия и през март, и сега през април. На 16-ти април, когато се чества 70-годишнината от Съединението на Дания, трябваше да имаме участие със смесения класически хор „Сесилия” пред датската Кралица Маргрете II, която организира голям концерт за празника, но всичко беше отменено.

Планирате ли прибиране в Хасково, когато всичко това вече е възможно?

Разбира се, аз често се прибирам, понякога и два пъти в годината. Надявам се и това лято да е възможно. Ако не-през есента. В Хасково нашата къща си стои. С брат ми, който живее в София, се прибираме заедно в нея. В Хасково си имам и корен и конак.

Интервю на Красимира Славова