Българската православна църква почита паметта на Светите равноапостоли Кирил и Методий – създатели на славянската писменост. Солунските просветители са почитани и като двама от светите Седмочисленици.
Светският празник Св. св. Кирил и Методий бележи началото си през Възраждането и се свързва с училищните тържества, които са били организирани на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата свети братя.
Първи известия за празнуването на Св. св. Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина намираме в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски. През 1857 г. денят на Светите братя е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. От страниците на "Цариградски вестник" от 26 април 1858 г. будните ескизаарски граждани научават, че в Пловдив и други градове българите започнали да честват вместо "Три светии" "Св. Св. Кирил и Методий" като училищен празник.
От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. След Освобождението 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се заражда идеята за химн. През 1892 г. в Русе, Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва "Върви народе възродени". През май 1901 г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към стихотворението.
С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, вече се чества на един ден - само на 24 май. След 1969 г. се провежда изкуствена секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес вече имаме два празника - църковен (11 май) и светски (24 май).
