Сред тревогата от пандемията последното решение на Конституционния съд - тълкувателно Решение № 3/2020 г., предизвика оживени дискусии само сред специалистите. Засега остава неопознато от широкото обществено мнение неговото значение за правния ред, който ще претърпи промени. Ако обобщим мненията на конституционалистите, то смисълът на решението е, че българският Конституционен съд направи радикална крачка към затвърждаване на своята роля за върховенството на Конституцията, като промени досегашна своя практика и издигна на конституционно ниво задължението на Народното събрание да поправи последиците от прилагането на противоконституционни закони.

В краткото решение от три точки КС придаде обратна сила на част от своите решения и отхвърли предишно тълкувателно решение на КС от 1995 г., което гласеше, че след отмяна на противоконституционен закон се възстановява старата разпоредба. Не, не се възстановява старата норма, а парламентът е отговорен да поправи последиците от прилагането на противоконституционния закон, като приеме съответстваща на Конституцията нова норма. Ако не го направи? Тогава за част от правните спорове съдът ще може да приложи директно Конституцията.

От мотивите на решението е видно, че КС се е ръководил от разбирането за правова държава като баланс между правна сигурност и правна справедливост, а не само като сигурност, на което се даваше превес от предишни състави на Конституционния съд. (Пълния текст на мотивите можете да прочетете тук.)

За да стигне до решението, КС разделя законите на две групи: нормативни и ненормативни, наречени още формални от КС. Към вторите КС прибавя и решенията на Народното събрание и указите на президента.

"Нормативните закони създават правила, засягащи широк кръг лица. Ненормативните най-често са с еднократно действие и решават конкретен въпрос, но не създават правила за поведение", обясни бившият конституционен съдия Румен Ненков. Като ненормативен може да бъде посочен Законът от 1947 г. за одържавяването на имуществото на царете Фердинанд и Борис III или Законът за обявяване на комунистическия режим за престъпен.

За нормативните закони, които са над 90 на сто от законотворчеството, обявяването им за противоконституционни действа занапред, от момента на влизане в сила на решението на КС.

За ненормативните закони
КС направи смелата крачка, като придаде обратно действие на своите решения
за противоконституционност - т.е. законът ще се приема за такъв от момента на приемането му, а не от обявяването на решението на КС, обясниха конституционалисти.

А когато ненормативен закон е приет при действието на друга конституция и е обявен за противоконституционен, то той е невалиден от влизането в сила на новата Конституция през 1991 г. Това означава, обясниха юристи, че примерът, който даваме със Закона за одържавяване на царското имущество от 1947 г. не може да бъде легитимно основание за претенцията на държавата като собственик на имотите още от 1991 г. (той беше обявяван за противоконституционен през 1998 г.)

Конституционалистите не са единодушни по въпроса как ще се отрази обратното действие на решенията на КС към висящите съдебни дела за царските имоти, тъй като държавата е посочила и други основания за своите претенции, извън противоконституционността на одържавяването от 1947 г.

Но решението на КС има далеч по-широк смисъл и последици
за утвърждаване на върховенството на Конституцията. Когато например съдът разглежда спор, възникнал въз основа на нормативен закон, обявен за противоконституционен, то съдът няма да се съобразява с този закон, а прилага пряко Конституцията или общите принципи на правото, или най-близкия по смисъл закон, обясни Румен Ненков. А когато се разглежда спор свързан с обявен за противоконституционен ненормативен закон, тогава съдът ще го смята за невалиден от момента на приемането му. В тези случаи политическата отговорност за поправяне на щетите от прилагането на противоконституционния закон трябва да носи Народното събрание, като приеме съответстващи на основния закон промени.

Дали това ще направи по-добросъвестни и отговорни парламентарните мнозинства като знаят, че не могат да се осланят на възстановяване на старите норми, а трябва да приемат нови? Според доц. Наталия Киселова, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", решението на КС ще има дисциплиниращ ефект, за да намалее конюнктурното и несъобразено с Конституцията законотворчество.

"Ако трябва да обобщя в няколко думи - с това решение КС разшири собствените си правомощия и така значително увеличи своята тежест в баланса на властите."

"Ако трябва да обобщя в няколко думи - с това решение КС разшири собствените си правомощия и така значително увеличи своята тежест в баланса на властите", счита проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски"

В интервю за "Дневник" Вълчев определя последното решение на Конституционния съд като едно от най-важните в историята на този орган, но се въздържа от оценки на последиците. Той смята, че последиците тепърва ще бъдат предмет на анализи и вероятно ще предизвикват дискусии, тъй като засягат не само теми от строго правен характер, а ще имат значение за публичния живот в страната.